Решение № 28 от 22.06.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Първомай, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря П. Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА

Административно наказателно дело № 20265340200038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ,,Евростар Лоджистик“ ЕООД, ЕИК:203498362 против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал.3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278,23 евро/ 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) поради противоречието му императивните материално правни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Жалбоподателят чрез упълномощения си представител моли електронният фиш да бъде отменен, не се явява и представлява в открито съдебно заседание, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище от процесуален пълномощник - юрисконсулт, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден. Претендират се разноски. Алтернативно се релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Пътно превозно средство влекач „РЕНО Т“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI C, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, е собственост на дружеството-жалбоподател ,,Евростар Лоджистик“ ЕООД, ЕИК:203498362, със законен представител М. И. Й..

На 19.11.2024 г., в 16:26ч. в община Първомай, по път I-8, в района на км 264+758, с посока на движение нарастващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство №10411, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач „РЕНО Т“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI C, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, за който частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като имало валидна тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя в качеството на собственик на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал.3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278,23 евро/ 2500 лв. В него е посочено, че независимо от налагането на това административно наказание жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 Закон за пътищата в размер на 116,06 евро/ 227,00 лв. В атакувания фиш на жалбоподателя е разяснена възможността да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 Закон за пътищата в размер на 301,15 евро/589,00 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено. На 23.01.2026г. електронният фиш бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството чрез ,,Български пощи“ ЕАД.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства – електронен фиш, известие за доставяне на пратка чрез ,,Български пощи“ ЕАД, доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС, история на обработка на нарушението, Протокол №28765/21 и Заповед № РД – 11 – 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка /СКТ/ №1041. Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, ведно с таблица с данните за движение на ППС, справка от ,,Интелигентни трафик системи“ АД.

Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените погоре доказателствени източници, от правна страна се установява:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния 14дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е ДОПУСТИМА.

2

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по съображения, че при издаването на атакуваното наказателно постановление е нарушен принципът на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

От посоченото следва, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева, противоречи на съдържащото се в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури изискване за съразмерност на предвидените наказания, доколкото от страна на законодателя не е оставена възможност наказанието да бъде индивидуализирано, в частност като се отчитат характерът и тежестта на нарушението и всички други обстоятелства, които имат отношение към обществената опасност на деянието - напр. категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса и други подобни. В този смисъл, макар и към настоящия момент за нарушенията по ЗДвП да е възможна преценка за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, то предвид фиксираният размер на санкцията по чл.179, ал.3 б ЗДвП, в светлината на приложението на чл.28 ЗАНН не би могло да се отчете спецификата и конкретната тежест на всеки отделен случай. Не е възможно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б да бъде тълкувана по начин, който да гарантира съответствие с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата, доколкото както вече се посочи наказанието е определено в абсолютен размер и съдът няма правомощие да определя наказание извън предвидения в закона размер.

При тези обстоятелства съдът приема, че единственият възможен изход е санкционната норма да остане без приложение, което следва да има за последица отмяна на електронния фиш. С Решение на СЕС от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal се налага разбирането, че е налице задължение на националния съд да не приложи националните разпоредби, които създават пречки за пълната ефикасност на общностните норми. Както се сочи в това решение, в качеството си на общностен съд на общото право националният съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която е в противоречие с общностното право. При съобразяване със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред Районен съд - Първомай електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност на наказанията, въведен с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.

Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, поради обстоятелството, че наложеното наказание е предварително определено в абсолютен размер без да е оставена 3 възможност за неговата индивидуализация.

В съдебната практика е безспорно установено, че констатираното противоречие на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и следните решения - Решение № 1210 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1518/2024 г., Решение № 1353 от 12.02.2025 г. по к. а. н. д. № 2858/2023 г., Решение № 9947 от 18.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1815/2024 г., Решение № 1216 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1333/2024 г., Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к. а. н. д. № 143/2025 г., Решение № 3315 от 8.04.2025 г. по к. а. н. д. № 191/2025 г., Решение № 4180 от 8.05.2025 г. по к. а. н. д. № 458/2025 г., Решение № 1218 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1129/2024 г., всички по описа на АдмС – Пловдив.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна като процесуално незаконосъобразен, поради което съдът намира, че не е необходимо произнасяне по останалите релевирани в жалбата възражения.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие. Уговореното възнаграждение в размер на 300 евро /586 лева/, не се явява прекомерно, доколкото същото не надвишава предвидения съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай РЕШИ:

О Т М Е Н Я Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ,,Евростар Лоджистик“ ЕООД, ЕИК:203498362, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, Кукленско шосе №35, ет.2, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал.3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278,23 евро /2500 лева/ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ,,Евростар Лоджистик“ ЕООД, ЕИК:203498362, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, Кукленско шосе №35, ет.2, сумата от 300 евро /586 лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________ СТ/ЕД

4