Решение № 385 от 21.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Перник, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20261720100977 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Р. П. Т. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 995/2025 г. по описа на Районен съд Сливница за сумата в размер на 2261,25 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025 г. включително за апартамент, находящ се в ******************, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 323,45 евро за периода от 09.07.2023 г. до 25,11.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.12.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор. В подаденото по чл. 414 ГПК възражение е оспорил задължението без конкретни мотиви.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява. Признава доставката и размера на претенциите, но намира, че методът по – който се изчислява размера на доставената топлинна енергия е порочен, позовавайки се на произнасяне на СЕС по този въпрос.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, 2 публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представените по делото доказателства съдът заключава, че ответникът е собственик като единствен наследник на лицата закупили имота, за който се твърди, че е топлоснабден. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове – обстоятелство, което не се оспорва.

Призната е доставката и размера на претенцията, поради което същата е доказана и по размер.

Единственото възражение на ответника съдът намира за неоснователно. В решение от 05.12.2019 г. на СЕС по дело C-708/17 г. се приема, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, не противоречи на правото на ЕС, в частност не противоречи на член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година. Поради това и с оглед факта, че сградата, в която се намира процесния обект е присъединена към топлинната мрежа, всеки от собствениците/ползвателите е длъжен да участва в разпределянето на цената за топлинна енергия за сградна инсталация.

Вярно е, че в т. 63 в решение по дело C760/23 на СЕС от 23.10.2025 г.

(цитираното от процесуалния представител на ответника решение по дело C‑222/23 касае друг въпрос) се приема, че „формула е неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в съответната сграда“ и в т. 65 се приема, че „посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.“. Същевременно обаче в т. 66 се допуска „че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с 3 радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.“ Също така в т. 58 се приема, че Директива 1012/27 относно енергийната ефективност не предвижда изисквания, на които следва да отговаря формулата. При тълкуване на Директива 2012/27, СЕС вече е приел, че същата допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент /посоченото решение по съединени дела, т. 90-92/.

В конкретния случай как е начислена енергията проверка не е правена, тъй като страната е признала доставката и размера, т.е. те не са били необходими. Само за пълнота, решението на СЕС, което птоцесуалния представител на ответника е имал предвид, не отменя методиката, а само изразява становище. Същата е отменена с решение на ВАС, което действа за в бъдеще.

Ето защо съдът приема, че предявеният главен иск е доказан по основание и размер. При този извод, основателен е и акцесорния иск предвид приложимото право и Общи условия, в сила между страните.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 172,02 евро, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода по спора те зледва да се присъдят.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.

Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски на ищеца се дължат общо 84,84 евро, които също следва да му бъдат присъдени.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА н а „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р. П. Т., ЕГН ********** за сума в размер на 2261,25 евро – главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ****************** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 323,45 евро, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2023 г. до 25.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 995/2025 г. по описа на Районен съд Сливница.