Решение № 995 от 31.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пазарджик, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220101388 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК Пазарджик против Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК 112582278, с адрес гр.

Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Б. П..

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 26/05.01.1998 г. като е заемала последователно длъжностите „билетен касиер”, „касиер” и от 05.01.2016 г. „главен счетоводител”.

Посочва, че със заповед с рег. № РД 10-13/13.07.2022 г. на директор на ДКТ „К.

Величков”- Пазарджик - Г. А. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Заповедта била обжалвана пред РС Пазарджик, като същата била отменена и уволнението било признато за незаконно и отменено. Ищцата била възстановена на работа на заемната преди уволнението длъжност „главен счетоводител”.

Посочва, че на 13.02.2025 г. се явила в началото на работния ден /в 09:00 часа/ в сградата на ответника, както й било указано, като депозирала в деловодството заявление за възстановяване на работа.

Със заявлението поискала да заеме горепосочената длъжност, да бъде допусната до работното си място за изпълнение на трудовите й функции, да се впише в трудовата й книжка и в електронния трудов запис отмяната на уволнението й, да се извърши промяна в трудовото възнаграждение с оглед настъпилите промени.

1

След разговори с директора на ответника на ищцата й била връчена З аповед № РД09-0087 от 13.02.2025 г., с която ищцата се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в ДКТ „К. Величков”, считано от 13.02.2025 г. В заповедта било посочено, че ищцата следва да се яви на 13.02.2025 г. в 11:30 часа и да изпълнява служебните си задължения съгласно длъжностната си характеристика. Твърди, че не й е връчвана длъжностна характеристика във връзка е възстановяването й на работа. Тази заповед била връчена на ищцата, за което същата се подписала на заповедта с отбелязване на датата.

Посочва, че й бил връчен и екземпляр от „констативен протокол”, съгласно който на ищцата се предоставя кабинет на втория етаж на сградата за осъществяване на трудовите й задължения съобразно длъжностната характеристика.

Ищцата твърди, че в присъствието на пълномощника й адв. П. й било казано, че след обяд с комисия ще бъде отворено помещението, в което ищцата работила, за да си вземе лич‐ ни вещи от там.

Впоследствие в 13:28 часа на същата дата 13.02.2025 г. на ищцата й било връчено Предизвестие № РД - 100057 от 13.02.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, в което била цитирана Заповед № РД-10-0088 от 13.02.2025 г. Тази заповед не била връчвана на ищцата.

В 13:29 часа на 13.02.2025 г. на ищцата била връчена нова Заповед № РД-10-0089, съгласно която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предадено на лицето предизвестие с изх. № РД-10-0057/13.02.2025 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата и поради неспазване на едномесечното предизвестие на ищцата следва да се изплатят посочените в заповедта обезщетение по чл. 224, ал. 1, т. 1, от КТ, по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ. В заповедта не бил изписан нормативният акт, от който произтича основанието за уволнението.

Твърди, че предизвестието и процесната заповед били изготвени от лице с имена Р. С., като нямало положен подпис от това лице, лице с такова име не работи при ответника.

Твърди, че трудовите й права били драстично нарушени, като работодателят е действал недобросъвестно през цялото време и е злоупотребил с работодателските си права в ущърб на ищцата.

Излага твърдения и за други документи, които счита, че са изготвени от лицето с имена Р. С., което не работи при ответника.

Твърди, че в издадена от директора на ответната страна заповед от 25.02.2025 г. било посочено, че тази заповед следва да се връчи на лицето и на главния счетоводител, т. е. има данни, че длъжността „главен счетоводител” в ДКТ „К. Величков” гр. Пазарджик не е съкратена. Също така в издадено на ищцата от работодателя удостоверение от 21.02.2025 г. имало подпис на главен счетоводител и поставен печат. Тези обстоятелства обосновавали извод, че реално няма съкращаване на длъжността „главен счетоводител“.

2

Твърди, че търпи имуществени вреди, тъй като не получава трудово възнаграждение от датата на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за втори път, т. е. от 13.02.2025 г.

Позовава се на съдебна практика на СЕС, съгласно която на работника му се дължи изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Поради това счита, че към 13.02.2025 г. й се дължи обезщетение за неползвания платен годишен отпуск в размер на 3616 лева – 18 дни.

Счита, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. Посочва, че в конкретния случай ищцата е въвела възражение за злоупотреба с право, като е посочила последователността на събитията, довели до прекратяване на трудовото правоотношение с нея на 13.02.2025 г. - 2 часа след като тя е била възстановена на работа.

Посочва фактическия състав, който поражда правото на ответника да прекрати трудово правоотношение с ищцата на основание чл. 328. ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ и цитира съдебна практика.

В случая първоначално на ищцата било връчено предизвестие, в което нямало посочено каква длъжност заема ищцата, не се посочвало кой щат ще бъде съкратен и се цитирала заповед, която не била изобщо връчена на ищцата.

Впоследствие била връчена процесната Заповед № РД-10-0089 от 13.02.2025 г., която счита за немотивирана. Съществено било нарушено правото на защита на ищцата и поради разминаването между отразеното в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение основание и посоченото в уволнителната заповед. При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника или служителя, противоречието между основанието за прекратяване, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание също обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво основание е бил прекратен трудовият му договор, за да може да защити правата си.

Процесните предизвестие и заповед били изготвени от лице, което не работи при работодатели и е неизвестно какво е неговото качество да изготвя подобни документи от името на работодателя.

Моли съдът да приеме, че законоустановената презумпция по чл. 8, ал. 1 от КТ е оборена и е налице злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се отмени.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата 3 преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 26520 лева. Претендира се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3616 лева.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

С протоколно определение от 24.07.2025 г. е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК изменение на размера на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ като същият се счита предявен за сумата от 3757 лева.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата се явява лично и с адвокат В. П. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробно изложени съображения за основателност на исковите претенции.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковата претенция.

Счита, че е предявен отделен иск с правно основание чл. 8 от КТ, който е недопустим поради липса на конкретика, фактическо основание и липса на валидно искане.

Посочва, че уволнението е осъществено при спазване на всички законови изисквания на Кодекса на труда, на основание законосъобразна заповед и след надлежно оформяне на прекратителна процедура.

Не са налице основания за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност, тъй като трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, при съществуване на обективна предпоставка за прекратяване - съкращаване на щата и невъзможност за спазване на едномесечно предизвестие от работодателя.

Посочва, че ищцата не доказва по безспорен начин, че е останала без работа по причина на уволнението, нито че е полагала усилия за намиране на нова работа. Освен това претендираният размер на обезщетението е завишен и не съответства на действително претърпяната вреда. Твърди, че ищцата е в трудови правоотношения с Оперетния театър към симфонично-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов“- Пазарджик, ЕИК 176475132.

Оспорва и претенцията по чл. 224 от КТ за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Не оспорва следните обстоятелства: че ищцата е била в трудово правоотношение с ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик по силата на безсрочен трудов договор № 26/05.01.1998 г. и последващи допълнителни споразумения, като е заемала последователно посочените в ИМ длъжности, като от 05.01.2016 г. е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“; че със Заповед с peг. № РД - 10-13/13.07.2022 г., издадена от директора на ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик ищцата е била дисциплинарно уволнена; че уволнението на ищцата с тази заповед е било признато за незаконно и отменено, ищцата е била възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност- „главен 4 счетоводител“; че на 13.02.2025 г. ищцата се е явила в 9:00 ч. в сградата на ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик с искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е депозирано в същия момент заявление за възстановяване на работа; че срещата на ищцата и нейният адвокат се е провел в заседателна зала на ДКТ “К. Величков“ гр. Пазарджик.

Излага факти относно състоялата се среща между страните на 13.02.2025 г. Твърди, че при възстановяване на работа след влязло в сила съдебно решение не е необходимо да се дава нова длъжностна характеристика, защото трудовото правоотношение не се създава на ново, а се възстановява старото, което е било прекратено незаконосъобразно. Длъжността не е преминала през съществена промяна в задълженията и изискванията, което не е наложило работодателят да актуализира характеристиката до момента на възстановяване на служителя.

Твърди, че ищцата е била запозната със заповед № РД-05-0088/13.02.2025 г. и ново щатно разписание.

По отношение на връченото на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение посочва, че е посочено основанието за прекратяване на трудовия договор, същото е връчено в писмена форма и в него е указан срок на предизвестието- след изтичане на определения едномесечен срок ще бъде прекратен договорът.

Счита, че основанието в процесната заповед е ясно, самото позоваване на чл. 328, ал.

1, т. 2 е достатъчно, тъй като тази формулировка еднозначно сочи към КТ, който е най-често използваният нормативен акт с такава структура и контекст трудово правоотношение.