Решение № 11771 от 15.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51378/2025
- Вид
- Решение № 11771
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 11771 гр. София, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело № 20251110151378 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.
„Т С“ ЕАД предявява по реда на чл. 422 ГПК срещу М. К. В. и Х. К. Х. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че същите дължат на ищеца следните суми:
- М. К. В. - сумата 198,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 20.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 7,05 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 20.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение,
- Х. К. Х. - сумата 198,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 20.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 7,05 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 20.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение. След депозирано възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК по гр. дело № 11956/2025г. по описа на СРС, 182-ри състав в частта относно вземанията за мораторна лихва, са предявени установителни искове за оспорената част от вземанията в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството им на собственици на процесния недвижим имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ.
Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не била погасила задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК всеки от ответниците М. К. В. и Х. К.
1
Х. е депозирал отговор на исковата молба, в който вземат становище за неоснователност на предявените искове. Подадените отговори са с идентично съдържание. Поддържа се липса на облигационна връзка при твърдението, че оспорват да са собственици на имота, за който са начислени процесните суми. Изложени са съображения, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2022-2023г. и 2023-2024г., издадена през месец юли 2023г., респ. месец юли 2024г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима. Сочат, че отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Общата фактура била издадена на 31.07.2023г./31.07.2024г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06.2023г., респ. 15.06.2024г. с изтичането на 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата. Поддържат, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквото ищецът не твърдял и не бил доказал да е отправил.
Предвид което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия били неоснователни изцяло. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение сочат, че в ОУ на ищеца нямало предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. По делото нямало и доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответниците за заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение. Релевират възражение за изтекла давност. Не оспорват и не твърдят, че за процесния период са извършвали плащания, респ. ако имало такива не твърдят да са били за погасяване на процесното задължение.
Не оспорват, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорват размера на дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания. Не твърдят да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период, нито отопляемите обеми. Сочат, че количеството топлинна енергия по месеци било посочено в приложенията на исковата молба. Не твърдят липса на съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорват само правното основание за начисляване на процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
На 22.04.2025 г. е издадена заповед № 11814 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 11956/2025г. по описа на СРС, 182- ри състав срещу всеки от ответниците за сумите, както следва 1623,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С****, аб. № 201817 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 198,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 20.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 33,46 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 7,05 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 20.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.
В срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от ответниците срещу заповедта в частта за вземанията за обезщетение за забава, като изрично са признати вземанията за начислена топлинна енергия и за дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С****, аб.№ 201817за периода от 2
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. За признатите вземания издадената заповед е влязла в сила, а предвид оспорването на вземанията за обезщетение за забава на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за тяхното установяване. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при установяване на горните факти е да докажат погасяване на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.
С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния имот и за процесния период ищецът е доставил количеството топлинна енергия, посочено в исковата молба, че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото дружество.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
От ангажираните по делото доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г ЗПИНМ № ***** г. се установява, че Р С И е собственик на апартамент № 3, находящ се на ет. 1, на ул. С****. Съгласно удостоверение за наследници от 12.12.2018 г., издадено от СО, Район „Оборище“ след смъртта си Р С И е оставила за свои наследници ответниците М. К. В. (дъщеря) и Х. К. Х. (син).
Следователно последните на основание чл. 5 ЗН наследяват при равни квоти процесния недвижим имот, а именно по 1/2.
От гореизложеното следва изводът, че през процесния по делото период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ответниците са били съсобственици на процесния имот при посочената в исковата молба квота – по 1/2, поради което и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са потребители на доставената в имота топлинна енергия и отговарят за общите задължения до размера на своите идеални части в съсобствеността.
3
По делото липсват доказателства ответниците да са се разпоредили преди или по време на процесния период с притежаваното от тях право на собственост в полза на трето за спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота. Поради изложеното, ответниците имат качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ. Следователно през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот. Предвид това възраженията на ответниците, че не е налице облигационна връзка между страните в производството останаха недоказани.
С оглед на гореизложеното, ответниците се явяват обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както се посочи по-горе в срока по чл. 414 ГПК ответниците са признали съществуването на вземане за ищеца за претендираните в производството по ч.гр.д. № 11956/2025г. по описа на СРС, 182-ри с-в суми за топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С****, аб. № 201817 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., както следва: 1 623,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и сумата от 33,46 лв. - цена услугата за дялово разпределение.