Решение № 440 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ирена Н. Петкова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№7390/18.09.2025г., подадена от В.

В. М. срещу Решение №134/11.08.2025г., постановено по г.д.№136/2024г. по описа на Районен съд Девня, II състав, с което е отхвърлен предявеният от В.

В. М. иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ против Районен съд-Варна и Прокуратурата на Република България, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца, сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена по реда на чл.68 ЗМВР принудителна полицейска регистрация, ведно със законна лихва, считано от 23.02.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и неразбираемо и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че в решението не са изложени мотиви за възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Поддържа се, че не е обследван и съществен въпрос за производството, а именно дали е било абсолютно необходимо извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца М. и била ли е тази мярка пропорционална на преследваната цел. Липсата на мотиви, обсъждането на доводите и твърденията на ищеца, както и излагането на собствени правни разсъждения в първоинстанционния съдебен акт, се третира като пречка за реализиране на правото на защита на ищеца.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Отделно се сочи, че не се е доказало по безспорен начин да е налице причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и действията на съда, постановил определението, с което е разрешено извършване на полицейска регистрация по реда на чл.68 ЗМВР. В условията на евентуалност се акцентира, че претендираният размер на обезщетение от страна на ищеца е прекомерен и следва да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба и последващите й уточнения, Районен съд – Девня е бил сезиран с иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от В. В. М. срещу Районен съд – Варна и Прокуратурата на Република България, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца, сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена по реда на чл.68 ЗМВР принудителна полицейска регистрация, ведно със законна лихва, считано от 23.02.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 23.02.2023г. спрямо ищеца са извършени принудителни действия по дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, след като с Определение №250/09.02.2023г., постановено по ч.н.д.№549/2023г. по описа на Районен съд – Варна, 3 състав е разрешил на органите на МВР да извършат посочените действия. Твърди се, че ищецът е претърпял редица негативни емоции в резултат на действията на съда и на прокуратурата, изпитвал е страх, стрес, почувствал се е унижен, намира, че е бил третиран като опасен престъпник.

Сочи се, че посоченото определение, противоречи на практиката на съюзната юрисдикция, а именно на Решение от 26 януари 2023г., С-205/21, ECLI:EU:C:2023:49. В тази насока се акцентира, че съдът не е извършил преценка за абсолютната необходимост спрямо ищеца да бъдат прилагани подобни принудителни действия. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразните действия на представителите на районния съд и на прокуратурата, за ищеца са настъпили посочените неимуществени вреди.

В срока за отговор, ответната страна – Прокуратура на Република България, оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

В срока за отговор, ответната страна – Районен съд – Варна, оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Изтъква се, че ищецът не е конкретизирал конкретна правна норма, която счита, че е била нарушена. Приема се, че постановяването на посоченото определение не може да е основание за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди от 2 страна на ищеца.

В хода на въззивното производство с Определение №124/12.01.2026г. са дадени указания на ищеца да изложи конкретни фактически твърдения, чрез които да уточни правния си интерес от насочване на исковата си претенция и към Прокуратурата на Република България. С уточняваща молба с вх №2545/26.01.2026г., въззивната страна е конкретизирала, че правният й интерес от насочване на исковата претенция и към Прокуратурата на Република България се извлича от обстоятелството, че органът, който упражнява ръководство и надзор върху разследването е именно прокурорът.

Поради което и той е бил длъжен да прецени липсата на необходимост за извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца. Сочи се, че още на този ранен етап от развитието на наказателното производство е било ясно, че са налице предпоставките, същото да продължи по реда на диференцираната процедура на Глава 28 НПК. С оглед горното се изтъква, че единствената цел е била да се упражни репресия спрямо ищеца. Допълва се, че ако прокуратурата бе осъществила обективна и съвкупна оценка на събрания по делото доказателствен материал, то не би следвало М. да бъде привлечен към наказателна отговорност и спрямо него да бъде приложена държавна принуда.

Обобщава се, че районният съд е постановил акт, който не подлежи на обжалване, по искане на свързан с досъдебното производство орган, който е под прякото ръководство на прокуратурата, което обоснова надлежната процесуална легитимация на ответниците в настоящото производство.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въз основа на събрания доказателствен материали, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от справка за неприключили наказателни производства, се извежда, че на 17.05.2022г. е било образувано досъдебно производство №531/2022г. по описа на 02 РУ-ОД МВР – Варна, за престъпление по чл.293а НК.

По делото са приобщени материалите по ЧНД №549/2023г. по описа на Районен съд – Варна, от които се установява, че на 08.02.2023г. Районен съд – Варна е бил сезиран с искане от началника на 02 РУ-ОД МВР-Варна, за издаване на разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация на лице, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. В искането е уточнено, че В. В. М. на 27.01.2023г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по 3 чл.293а НК, а на 30.01.2023г. е отказал писмено да бъде дактилоскопиран и фотографиран, на основание чл.68, ал.3, т.2 ЗМВР, както и да му бъдат иззети образци за ДНК профил, на основание чл.68, ал.3, т.3 ЗМВР. Към искането са приложени постановление за привличане на обвиняем, както и декларация – Приложение №6 към чл.11, ал.2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

С Определение №250/09.02.2023г., постановено по ЧНД №549/2023г. по описа на ВРС, 3 състав е разрешил на полицейски състав на 02 РУ – ОД МВРВарна принудителното извършване на действия по дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил на В. В. М., обвиняем за извършено престъпление по чл.293а НК. В мотивите на посоченото определение, съдебният състав е приел, че са налице предвидените в чл.68, ал.5, изр.2 вр. ал.1 ЗМВР законови предпоставки за извършване на полицейска регистрация, спрямо лице, привлечено в качеството му на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Съгласно справка за съдимост, ищецът В. В. М. с влязло в сила на 21.11.2024г. Решение №55/20.12.2023г., постановено по АНД №240/2023г. на Окръжен съд – Варна е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, за това, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение №1042/2020г., постановено по г.д.№2537/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020г., в продължение на една година от влизането му в сила – от 05.10.2020г. до 05.10.2021г., не е изпълнил паричното си задължение към кредитора си, в размер на 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на адвокат С.М. И.а, въпреки налични парични средства и имущество за това – престъпление по чл.293а НК, а на основание чл.304 НПК, същият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, в частта за това, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение №1042/2020г., постановено по г.д.№2537/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020г., в продължение на една година от влизането му в сила – от 05.10.2020г. до 05.10.2021г., не е изпълнил паричното си задължение към кредитора си, в размер на 350,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на адвокат С.М. И.а, въпреки налични парични средства и имущество за това – престъпление по чл.293а НК.

По делото е назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, заключението, на която съдът кредитира с доверие.

Вещите лица, боравейки с годно събран по делото доказателствен материал, както и след проведена лична среща с ищеца, както и въз основа на придобитите от тях знания и умения, са дали компетентно, пълно и обективно заключение, поради което и съдът не намира причина, същото да не бъде използвано за изясняване на относимата по делото фактология.

В тази връзка от експертното заключение се установява, че при ищеца е имало причинен дискомфорт и стрес, от образуваното спрямо него наказателно производство и най – отчетливо тези негативни емоции, ищецът свързва с призоваването му от органите на реда и извършената спрямо него принудителна полицейска регистрация. Вещите лица сочат, че с оглед 4 изминалия период от време, както и натрупване от събития, не би могло с точност да се определи с каква тежест отделните събитийни елементи са повлияли върху негативните преживявания на ищеца, но такива са били преживени от ищеца, с оглед обстоятелството, че спрямо него са извършени принудителни действия от страна на компетентните органи. Установява се още, че към настоящия момент, при ищеца не се налице психогенни промени, психични разстройства, разстройство на адаптацията или други.

В хода на първоинстанционното производство, за доказване на твърденията на ищеца, е разпитан в качеството си на свидетел – М.Н.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са логични, последователни, както и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал, включително и на изготвеното по делото експертно заключение.