Решение № 166 от 29.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Благоевград, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №

20211200100150 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. В. К., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН ********** и П. Д. К., ЕГН **********, всички от с.Н.Д. общ.С., с адрес за получаване на съобщения: гр.П., ул.“П.Д.“ №2, за адв.Д. Х., против ЗАД „ОЗК З“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С. С.“ №7, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р. К. Д..

В искова молба се посочва, че ищците са наследници на Д.П. К., бивш жител на с.Н.Д. общ.

С., като първата ищца е била негова съпруга, В. и П. негови синове. Поддържа се, че наследодателят на ищците е починал на 05.02.2019 г. вследствие на претърпяно ПТП на км 149+600 на АМ „Струма“ в землището на с.Д., общ.С. с МПС – товарен автомобил-влекач, с рег.№BP1328CA, марка МАН, модел ТГХ, с прикачено полуремарке марка „Lecitrailer“ с рег.№R 6567 BCY, управляван от водача Т. Н. Ц. от гр.Б., с ЕГН *********. Твърди се, че МПС-то е собственост на „Т.“ ЕООД. В исковата молба се навежда още, че за горепосоченото ПТП било образувано досъдебно производство №339-3M-59/2019 г. по описа на РУ С. срещу шофьора Т. Н. Ц. с обвинение, че управлявайки товарен автомобил влекач марка „МАН“, модел TGX , с peг.№ВР 1328 СА, и прикачено към него полуремарке, е нарушил правилата за движение, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.П. К. - престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК във връзка с чл.15 ал.1, пр.2 и чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП. Посочва се, че досъдебното производство за описаното ПТП приключило с мнение за предаване на съд и обвинителен акт, който наблюдаващият прокурор внесъл за разглеждане в ОС – Благоевград, като се поддържа, че прокурорът е приел, че водачът на МПС с рег.№ВР 1328 СА, марка МАН, модел ТГХ, собственост на „Т.“ 1

ЕООД – Т. Н. Ц., е извършил престъпление и е причинил по непредпазливост смъртта на Д.П. К.. В исковата молба се посочва, че по внесения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. №505/2019 г. пред Окръжен съд Благоевград. Посочва се, че с Присъда №5404 от 12.12.2019 г. по н.о.х.д.№505/2019 г. Окръжен съд Благоевград е признал подсъдимият Т. Н.

Ц. за виновен в това, че на 05.02.2019 г. около 08,10 часа на автомагистрала „Струма” км 149+600 в землището на с.Д., Община С., управлявайки товарен автомобил Влекач с peг.№ ВР3 328СА, с прикачено полуремарке с peг.№ R 6567BCY в посока от ГКПП К. към град С. е нарушил правилата за движение, установени в чл.15, ал.1, пр.2 и чл.20, ал.2 изр.1 пр.6 от ЗДвП, а именно: на пътя, като водач на превозно средство не е спазил задължението си да се движи в най-дясната свободна лента, очертана с пътна маркировка - чл.15, ал.1, пр.2 от ЗДвП; като водач на превозно средство не е спазил задължението при избиране на скоростта на движение /около 91,78 км в час/, да се съобрази с конкретните условия на видимост видимост от около 2 до 10 метра/, поради наличие на локална гъста мъгла, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - чл.20, ал.2 изр.1, пр.6 от ЗДвП, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно движещият се в негова посока на движение в края на лявата пътна лента и в близост до ограничителната й лява линия пешеходец Д.П. К., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” пр.1 вр. с чл.342 ал.1. пр.3 от НК вр. с чл.15, ал.1 пр.2 и чл.20, ал.2 изр.1, пр.6 от ЗДвП във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една години и четири месеца, като на основание чл.343 г от НК съдът му наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Присъдата на Окръжен съд - Благоевград влязла в сила на 28.12.2019 г. В исковата молба се посочва още, че към момента на ПТП-то е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответната застрахователна компания и фирмата – собственик на процесния товарен автомобил, с който е причинено процесното ПТП (валидна от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г.). Ищците твърдят, че са се обърнали към ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени щети вследствие смъртта на техния съпруг и баща. Претендирали да им бъде изплатено обезщетение, както следва: за ищцата Л.

К. – в размер на 200 000 лв., а за ответниците В. и П. К.и – по 250 000 лв. за всеки един.

Застрахователното дружество предложило заплащането на застрахователно обезщетение в размер по 40 000 лв. за всеки от ищците. Посочва се, че ищците заявили пред застрахователя, че тази сума е твърде ниска и не ги удовлетворява, но застрахователят отказал да заплати друга сума. Твърди се, че към настоящия момент ищците не са получили никакво застрахователно обезщетение от ответника, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящото дело за справедливото обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. В исковата молба се посочва, че в резултат на процесното ПТП, при което е загинал Д.П. К., са нанесени на ищците непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.

2

Ищците описват подробно претърпените от тях неимуществени вреди. Иска се от Окръжен съд Благоевград да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в качеството им на наследници на Д. К., починал в резултат на ПТП, станало на 05.02.2019 г. на АМ „Струма” км. 146+600 с товарен автомобил „МАН” модел „ТГХ” с peг.№ВР1328 СА, за което МПС ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/23/119000240772, валидна от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., както следва: да заплати на Л. В. К. сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати В. Д. К. и П. Д. К. по 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ застрахователно обезщетение за всеки един, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.

По реда на чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗК-З“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С. С.“ №7, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р. Д., чрез адв.Т.Т.. С отговора се прави, възражение за местна подсъдност на делото по чл.119, ал.3 ГПК, като се посочва, че в случая компетентен да разгледа делото е не Окръжен съд – Благоевград, а Софийски градски съда, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Ответникът посочва също, че исковата молба не е съобразена с правилата на чл.127, ал.4 ГПК относно съдържанието на й, тъй като с нея бил предявен осъдителен иск, без да е посочена банкова сметка или друг начин за плащане на дължимите суми. На следващо място, ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди – по основание и размер, като счита, че претендирания размер е недължим и прекомерно завишен. Оспорва се изключителната вина на водача Т. Н. Ц. за причиняване на вредоносния резултат, като ответникът поддържа съображения, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК-З“ АД МПС. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Д.П. К., който в нарушение на правилата на ЗДвП не се е движел по пътния банкет, а е решил да се движи в лявата скоростна пътна лента на автомагистрала, при наличието на мъгла, която ограничава водачите на моторни превозни средства до пет метра.

Твърди се, че от свидетелските показания на Калин Илиев се установява, че е била налице възможност за пешеходците да се движат и по пътния банкет от страни на мантинелата, и по пътя между двете мантинели, като в последният случай би била осигурена значително поголяма сигурност за уязвимите участници в движението. Посочва се, че въпреки горното К. е решил да застане на магистралата и да се опита да спре движещите се с висока скорост автомобили. Твърди се, че според ЗДвП на К. било вменено задължение да постави триъгълник, който да сигнализира на останалите участници в движението за настъпилото ПТП. Ответникът счита, че с поведението си – да застане на разстояние от няколко метра пред верижна катастрофа на магистралата и да ръкомаха на наближаващите моторни превозни средства К. се е изложил на неоправдано висок риск. В този смисъл се твърди, че починалият К. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е 3 положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания, което е основание и за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51, предл.второ ГПК. На следващо място, в отговора се оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и че в резултат на пътно-транспортното произшествие за ищците са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като поддържа, че той е неоснователно завишен и прекомерен, в противоречие с принципа на чл.52 ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Ответникът посочва, че не оспорва, че загубата на съпруг и баща е житейско събитие, което е съпроводено с непреодолима скръб и печал, но счита, че предложеното от ответника и неприето от ищците обезщетение в общ размер на 120 000 лв. отговаря на претърпените болки и страдания от страна на ищците, съобразно с наличието на съпричиняване в конкретния случай. Не на последно място, в отговора на исковата молба се оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, поради неоснователност на главния иск. Отделно от това, посочената претенция се счита за неоснователна и защото „ОЗКЗ“ АД не било изпаднало в забава. С оглед гореизложеното, ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК-З“ АД, поради което се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупната преценка на показанията на свидетелите, от приложените към ДП №339-ЗМ59/2019 г., на РУ – С. документи, неоспорените заключения на извършената САТЕ и извършената СМЕ, се установява механизма на ПТП, при който е починал наследодателят на ищците.

Установява се по делото, че Д. К. е починал на 05.02.2019 г. вследствие претърпяно ПТП на км 149-600 на АМ”Струма” в землището на с.Д., Община С. с МПС — товарен автомобил влекач, с per. № ВР1328СА, марка МАН модел ТГХ, с прикачено полуремарке марка „ LECITRAILER с per. № R 6567 BCY , управлявано от водача Т. Н. Ц. от гр. Б., с ЕГН *********. МПС е собственост на „Т. ЕООД. За това ПТП е било образувано досъдебно производство № 339-3M-59/2019 г. по описа на РУ С. срещу шофьора Т. Н. Ц. с обвинение, че управлявайки товарен автомобил влекач марка "МАН", модел "TGX", с per. № ВР 1328 СА, и прикачено към него полуремарке, е нарушил правилата за движение, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.П. К. - престъпление по чл. 343 ал.1 б."в" пр.1 във връзка с чл. 342 ал.1 пр.З от НК във връзка с чл. 15 ал.1 пр.2 и чл. 20 ал.2 изр. 1 пр.6 от ЗДвП.