Решение № 688 от 19.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330206642 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000615/ 28.11.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на Б. Р. Я. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 19.11.2024 г., около 00,27 часа свид. И. и свид. Ш. – полицейски служители при 06 РУ на ОД на МВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата.

Същите били разпределени в автопатрул, който към посочения момент бил спрян на знак „Стоп“ на ул. „Бъндерица“ в близост до № 2, кръстовището с улица „Ландос“. Времето било ясно. Пътната настилка била суха и чиста, като върху нея нямало, пясък или други препятствия. В този момент двамата полицейски служители забелязали лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. № ***, който се движел по ул. „Ландос“ посока ул. „Крайна“. Същият се движел доста бързо, като рязко предприел маневра ляв завой, в който момент полицейските служители възприели как водачът умишлено подава газ, повишава оборотите на двигателя, превърта задните задвижващи колела и преднамерено извежда МПС извън контрол, като същото поднася, движейки се настрани. Посоченото било придружено със силно свистене на гумите.

Полицейските служители веднага тръгнали към посоченото МПС с включени светлинен и звуков сигнал. Малко след това, водачът спрял процесното МПС и загасило светлините на същото. Полицейските служители пристъпили към извършване на проверка, в хода на която установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя Я.. Същият при приближаване на двамата полицейски служители слезнал от автомобила си и започнал да се извинява за поведението си. В момента на проверката, свид. И. забелязал, че на таблото на процесния автомобил имало светлинен сигнал за изключена електронно стабилизираща система.

За така констатираното противоправно поведение, в присъствието на Я., бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗдвП. Последният Я. подписал, отбелязвайки, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН, противно на релевираните от жалбоподателя и процесуалния му представител възражения, не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя - свид. И. и разпит на свид. Ш. – очевидец, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на посочените свидетели са изключително подробни, като се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. И свид. И., и свид. Ш. категорично и с подчертана екзактност споделиха личните си и непосредствени възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от двамата свидетели за възприетото от тях в цялост противоправно поведение на жалбоподателя свързано с извеждане на автомобила умишлено извън контрол, а и с изключително рискованото му шофиране през цялото време през което са го наблюдавали.

За посочените движения на автомобила – извършването на маневра ляв завой, рязко подаване на газ и повишаване на оборотите на двигателя с което превъртял задните задвижващи колела на автомобила и преднамерено го извел извън контрол, при което същият се завъртял странично с вратите срещу служебния автомобил на свид. И. и Ш., доказателствата по делото сочат, че двамата свидетели са ги възприели в цялост. Ето защо в случая не може да се приеме, че се касае за друго нарушение по ЗДвП, например такова свързано с управление на МПС с превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на свидетелите.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани годни доказателства в 3 подкрепа на неговите твърдения. Такова доказателство не са и показанията на свид. А. Я. – братовчед на жалбоподателя. Установи се, че същият не е свидетел – очевидец на вмененото административно нарушение. Показанията на свид. Я. съдът анализира с изключителна осторожност предвид близкородствената му връзка с жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свид. Я. в частите в които същият сочи, че в даден момент от протичащата вече полицейска проверка по установяване на вмененото административно нарушение свидетелят се е появил на мястото на същата, като полицейските служители го отпратили. В тези му части показанията на свид. Я. са съответни на заявеното от свид. И. и свид. Ш.. В останалите им обаче относими към предмета на доказване части показанията на свидетеля се намират във флагрантно противоречие с показанията на двамата полицейски служители.

Ето защо показанията на свид. А. Я. не могат да залегнат в изводите от правна страна поради противоречието им с кредитираните доказателства по делото, като при прочита на заявеното от същия прозира отявлен стремеж за обслужване на защитната версия на жалбоподателя.

В аспект на горното съдът намира за необходимо да подчертае, че следва да се кредитират показанията на горепосочените свидетели – И. и Ш., не поради техния брой, а поради качеството им на полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди.

Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно 4 задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на 19.11.2024 г., в 00,27 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извел автомобила умишлено извън контрол. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следва да се посочи, че законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки 5 маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив.

„Дрифт“-а, като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и

- дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.