Определение № 4146 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4146 гр. София, 17.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20258002102266 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от П. О. – ответник по оставената без разглеждане с определение по делото от 20.06.25 г. молба на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненски РС по гр.д. №2074/24 г., за допълване на определението с присъждане на деловодни разноски за адв. възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по молбата Н. П. чрез назначения му особен представител адв. К. я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, уговорено в размер на 1200 лв.

С уведомления от 4.09.25 г. и 5.09.25 г. молителят Н. П. е поискал отвод на настоящия съдебен състав и преразпределение на делото. Искането му е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.22, ал.1 ГПК.

ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК, след като разноските са поискани своевременно с молба на пълномощника на ответницата на л.31 от делото и в определението си за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане ВКС не се е произнесъл за тях.

Молбата по чл.248 ГПК обаче е неоснователна: Ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството на осн. чл.78, ал.3 ГПК. В случая обаче не е установено по безсъмнен начин ответницата да е сторила/заплатила/ разноски за адв.

1 възнаграждение – ТР №6/13 г.ОСГТК, т.1, нито правната помощ да е уговорена като безплатна по чл.38 ЗА. В договора за правна защита и съдействие на л.33 страните / адвокат и клиент/ формално са се позовали на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, но са договорили възнаграждение за адвоката от 1200 лв., което клиентът не е заплатил. Уговорката за възнаграждение в договора за правна помощ опровергава твърдението на молителката за безплатно предоставяне на помощта.

Молбата на П. О. за допълване на определението от 20.06.25 г. е неоснователна и следва да остане без уважение.

ВКС намира, че следва на осн. чл.11 ЗЗДН да осъди молителя Н. П. да заплати в полза на ВКС д.т. за производството по гр.д. №2266/25 г. на трето г.о. в размер на 12,50 лв. и за производството по ч.гр.д. №2648/25 г. на четвърто г.о. в размер на 15 лв.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Н. П. за отвод на съдебния състав по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. О. за допълване на постановеното по делото определение №3226/20.06.25 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

ОСЪЖДА Н. М. П. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27,50 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2