Решение № 165 от 25.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. ХАСКОВО, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500215 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №201/13.11.2023г., постановено по гр.д.№449/2022г. Районен съдСвиленград: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустим, предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“,ул. „Кукуш“ № 1, срещу „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адресна управление: гр. ***, иск за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 814,06 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за неизпълнение за периода 28.09.2021г. - 28.06.2022г., дължима по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., за което вземане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410ГПК, с влязло в сила Разпореждане №1005/30.06.2022г. по ч.гр.д. № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част; ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, съществува вземане на „А1БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адрес на управление: гр.***, за сумата 1331,34 лв. месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. - 06.02.2022г., 1 дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане, от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, и сумата 96,94 лв. - мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.09.2021г. - 28.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград; ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул.

„Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адрес на управление: гр.***, иск за признаване за установено, че съществува вземане на „А1БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД за сумата 10943,08 лв. - неустойка за неизпълнение на задълженията по договора за използване на електронни съобщителни услуги с ***, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград; ОСЪЖДА „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК:

131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 161,55 лв. – разноски по делото и сумата 111,79 лв. – разноски по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград; ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „БУРДЕНИС- КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 2458,12 лв. – разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция относно съществуване на вземане в размер на 10 943,08лв.-неустойка за неизпълнение на задълженията по договора за използване на електронни съобщителни услуги с ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград е останал въззивникът „А1 България“ЕАД-гр.София, който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност. Твърди,че в нарушение на материалния закон РС-Свиленград е приел,че ответникът има качеството на потребител, което било неправилно тъй като е юридическо, а не физическо лице, поради което чл.7 ал.3 от ГПК бил неприложим. Излага доводи за неприложимост на чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. , §13 от ДП на Закона за защита на потребителите и Закона за електросъобщения. Поддържа също, че изложените съображения за нищожност на 2 неустойката противоречат на съдебната практика и на актовете на ЕС, както и че не следва да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага. Цитира съдебна практика,която според него следва да намери приложение в настоящият случай. Претендира въззивната инстанция за отмени решението на РС-Свиленград в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК относно съществуването на вземане за неустойка по договор.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по тази жалба „Бурденис-Ком“ООД-гр.*** и не е взето становище.

Недоволен от решението, в частта, с която е признато за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, съществува вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: 126739637, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за сумата 1331,34 лв. месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. - 06.02.2022г., дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане, от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, и сумата 96,94 лв. - мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.09.2021г. - 28.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград е останал въззивникът „Бурденис-Ком“ООД-гр.***, който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност. Счита,че с ангажираните по делото доказателства ищецът не е установил по несъсмен начин съществуването на облигационна връзка между страните по делото, поради което извода на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция бил неправилен.

Поддържа,че ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване с доказателства и доказателствени средства, предвидени в ГПК основателността на установителната си претенция, поради което съдът е следвало да отхвърли изцяло исковете.

В тази връзка твърди, че наличието на множество сключени договори между страните и приложения към същите не води до извода, че произтичат процесните вземания за ищеца и съответно задължението на ответника да ги плати. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Свиленград в обжалваната част и постановяване на ново по 3 съществото на спора,с което да се отхвърлят претенциите по чл.422 ал.1 от ГПК изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК по тази жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „А1 България“ЕАД, с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на РССвиленград в обжалваната му част.

Двете страни по делото претендират присъждане на разноски с оглед произнасянето на въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Свиленград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, вр. чл.345 ал.1 ТЗ, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, предявени от „А1 България“ЕАД срещу ответника „Бурденис –Ком“ООД-гр.***.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими и необходими доказателства, които са били обсъдени задълбочено и пълно при изясняването на фактическата обстановка по делото. Корекция по отношение на установените от РС-Свиленград факти и обстоятелства не се налага от настоящата инстанция тъй като фактите и обстоятелствата по делото са правилно отразени.

Относно предявените искове по реда на чл. 422 ГПК следва да се отбележи,че същите са положителни установителни искове за установяване на вземания на кредитора срещу длъжника, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ч.гр.д. №410/2022г. по описа на РС-Свиленград/, документи. По издадената Заповед № 218/30.06.2022г., за изпълнение на парично задължение, длъжникът е 4 подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение и заповедният съд е дал възможност на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 218/30.06.2022г. по ч.гр.д.№410/2022г. по описа на РССвиленград, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективна, така и от обективна страна между цената на предявените искове и размерът на вземанията, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 218/30.06.2022г. за изпълнение на парични задължения, а именно: за сумата 1331,34 лв. -месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. 06.02.2022г., дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане, от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. - месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, 10 943,08лв.-неустойка за неизпълнение на задълженията по договора за ползване на електронни съобщителни услуги с *** и сумата 96,94 лв. мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.09.2021г. 28.06.2022г. Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, са допустими.