Решение № 260000 от 04.01.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04 януари 2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря Боровинова и с участието на прокурор от СОП Коцева, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.а. дело № 398 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 26 от 05.03.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по а.н.д. № 76/2019 г. по описа на същия съд, обвиняемия И.С.Ц.,***, ЕГН *********, е признат за виновен в това, че на 22.02.2017 г., около 15,00 часа, на ски писта в „Харамия“ в к.к. „Б.“, по непредпазливост е причинил на Д. Д. Г., гражданин на Великобритания, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кости от лявата подбедрица – малкопищялната кост, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни – престъпление по чл.133 пр.2, вр. чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С посоченото решение обвиняемия И.С.Ц. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд – гр.С., направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 523,48 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат И.В. – упълномощен защитник на обвиняемия И.С.Ц., с оплакване за неговата неправилност - незаконосъобразност и необоснованост. В тази насока се излагат конкретни твърдения, че първоинстанционното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствената съвкупност; при липса на извършен обективен и пълен анализ на доказателствата; при превратно обсъждане на част от доказателствата; при липса на мотиви; при неправилно приложение на материалния закон спрямо установените по делото факти.

По тези съображения, защитата на обвиняемия Ц. в лицето на адв.В., моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което същия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на обвиняемия И.Ц. – адвокат И.В. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда, съобразно оплакванията и исканията, изложени в същата. Поддържа основният си довод, изнесен по реда на чл.320 ал.4 НПК в допълнителното изложение към жалбата, за допуснато при изготвяне на постановлението на прокурора, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, в частност - на правото му на защита. Аргументацията в тази насока е свързана с твърдения на защитата за липса на възведени в процесуалния акт на прокурора, съществени обстоятелства, обосноваващи повдигнатото на обвиняемия фактическо обвинение. Като липсващи такива, се сочат от защитникът, фактите относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Посочено е, че като част от тази фактология, не следва да се възприемат от съда, застъпените в прокурорското постановление изводи на съдебно-медицинската експертиза, съгласно които нараняването на пострадалия е могло да бъде получено от удар със сноуборд. Отправят се и оплаквания от защитата по отношение на процесуалната деятелност на първостепенния съд, касаеща постановения от него осъдителен съдебен акт, с произнасянето си на който, същия е „излязъл извън параметрите на обвинението” в няколко насоки: - относно възприетия непряк механизъм на причиняване на телесното увреждане на пострадалия; - досежно приетата за проявена от обвиняемия, непредпазлива форма на вина при извършването на деянието; - относно ангажиране на отговорността на Ц. за нарушение на правилата за изпреварване при движение на ски пистите. Във връзка се тези приети от първата инстанция констатации, се изтъква от защитникът, че същите са „нови” по смисъла на чл.378 ал.3 от НПК и съответно са налагали упражняването на правомощието на първия съд, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Другото оплакване на защитата е отправено срещу основния извод на първостепенния съд, послужил за основа на постановената от него осъдителна присъда – че инкриминираната телесна повреда на пострадалия е настъпила при сблъсъка му с обвиняемия, в резултат на което пострадалия паднал на земята.

Според защитникът, така сторения в атакувания акт, решаващ извод на първата инстанция се базира изцяло на предположения, в нарушение на чл.303 от НПК. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1, вр. чл.378 ал.5 от НПК да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което обвиняемия Ц. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.133 ал.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на прокурора, респ. на първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция представителят на СОП предлага атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага доводи, че районния съд не е допуснал твърдяните в жалбата нарушения на материалния и на процесуалния закон. Според прокурорът от СОП, ангажираната по делото доказателствена съвкупност, категорично установява, че обвиняемия е могъл да избегне настъпването на инцидента, причинил телесните увреждания на пострадалия, в случай че е съобразил скоростта си на движение на ски пистата с изменението на траекторията на групата, движеща се пред него. Ето защо, по мнение на прокурорът от СОП, правилно е била реализирана от първата инстанция, отговорността на Ц. за извършеното от него непредпазливо деяние.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.378 ал.5 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, включваща и проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция и доколкото именно оценката на доказателствата е оспорена с въззивната жалба, констатира допуснати в тази насока от първостепенния съд, особено съществени процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващи самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.

Недостатъците в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените от първостепенния съд правни заключения по приетите фактически констатации.

При постановяване на атакуваното решение, с което е наказан при условията на чл.78а от НК обвиняемия И.С.Ц. по възведеното му обвинение по чл.133 пр.2, вр. чл.129 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на противоречията между доказателствените материали, с мотивиране на изводите за кредитирането им.

Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите обстоятелства, които е приел за установени и че е извеждал аргументи от доказателствените източници, но същевременно на практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в тях, както и излагане на мотиви защо се кредитират едни, а други се лишават от доверие. Кратко и лаконично, без да направи оценка на събраните по делото доказателствени материали /някои от които съдържат в себе си вътрешни противоречия, а други – противоречия по между си/, без да изложи съображенията си въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е направил изводите си по фактите, и без да даде отговор на поставени от защитата въпроси и направени възражения, съдът е маркирал мотивите си, считайки, че така е изпълнил задължението си по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.

В частност, районният съд не е направил анализ и оценка на нито един от събраните по делото доказателствени източници, а именно гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. Л., Д. Г., Г. С., Б. Д., К. М., заключенията на изготвените и приети по делото съдебно-медицински експертизи и съдебно-техническа експертиза. Липсва също така извършена от решаващия съдебен състав каквато и да е съпоставка между показанията на тези свидетели, дадени при проведените им разпити в хода на производството и обективирана в резултат на същата, преценка на това, показанията на кои свидетели се възприемат за правдиви и с какви доводи. Това е необходимо не само защото показанията на посочените свидетели са значими по отношение на предмета на доказване, но и защото се констатират съществени противоречия между сведенията, дадени от тези свидетели, касаещи действията на обвиняемия и поведението на пострадалия въпросния ден. Липсата на дължимия анализ на доказателствата при налични противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на съдебния акт.

Такива пороци в процеса на формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд се констатират и по отношение правната оценка на приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи и съдебно-техническата експертиза. Макар районният съд да е декларирал, че е оценил доказателствата в тяхната съвкупност, липсва извършено обективно и пълно изследване на изводимите от тези заключения експертни констатации, които не са еднопосочни – че установеното травматично увреждане на пострадалия е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, със значителна сила – може да се получи от удар със сноуборд /заключение на СМЕ № П-58 – л.36,37 от ДП/; че изолираното счупване на фибулата на пострадалия е получено по индиректен механизъм – от усукване по оста на крайника при фиксирано стъпало /допълнителна СМЕ – л.67-73 от съдебното производство/. Предвид особеният характер на експертизата като доказателствено средство /способ/ в наказателния процес, нейната роля е да направи извод от едни факти, които са известни, за други факти, които не са известни и за които са нужни специални знания. На така посочените обаче доказателствени факти, няма и следа от направен анализ от страна на решаващия съдебен състав, в проверяваното решение. С изнесената в мотивите на същото констатация, че „събраните доказателства в съвкупност еднозначно и несъмнено установяват, че увреждането е причинено от подсъдимия, приетата съдебно-медицинска експертиза е пълна, специализираната експертиза на вещото лице-експерт по ски спортове е аргументирана и непротиворечива, поради което се цени”, първият съд не е изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК. Тези декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ на ангажираните доказателствени източници, включващ и такъв на противоречията в тях, с посочване на обстоятелствата, които се приемат за установени, въз основа на тези доказателствени източници. Процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото доказателства, изискват в мотивите да се посочи въз основа на кои доказателствени материали, какви обстоятелства се приемат за установени по делото, а при противоречия в доказателствените източници, да се изложат от решаващия съд съображенията му, поради които се възприемат едни, а други – се отхвърлят.

Неизпълнението на тези задължения, визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК от районният съд при изготвяне на мотивите му към постановения съдебен акт /обжалваното решение/, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, визирани в чл.301 ал.1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК.