Акт № 4708 от 19.11.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 151

Номер

151

Година

27.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.11

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20124100500332 по описа за

2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 581/11.01.2012г., постановено по гр.д. № 857/2011г., Горнооряховският районен съд е осъдил Р. И. С. да заплати на „А. Т.” А. сума в размер на 2290, 65 лв., представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2009/2010г. за арендувани общо 159, 073 дка земеделска земя при цена по 14, 40 лв. на дка, съгласно сключен договор от 03.04.2008г. за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 19.04.2011г. до окончателното изплащане. С. е осъден да заплати на „А. Т.” А. и сума в размер на 124, 31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2290, 65 лв. за периода 05.10.2011г. до 14.04.2011г. като за разликата от 0, 34 лв. до пълния предявен размер от 124, 65 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 603, 10 лв.

Срещу това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от Р. С. подадена чрез пълномощника му адв. К. А. от ВТАК. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът превратно бил тълкувал доказателствата по делото и по този начиÝ достигнал до погрешни изводи. Такъв бил извода му относно неоснователността на направеното от жалбоподателя възражение по чл. 83 ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът бил изпълнил задължението си по договора с предаването на процесните земи за ползване. Неизпълнението на задължението на арендодателя да предостави скици на имотите е довело до невписване и нерегистриране на процесния договор, а оттам и до невъзможност за арендатора да получи следващите му се субсидии и национални плащания за арендованата земя. Това неточно изпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение, поради което арендатора следва да бъде освободен от задължението си за реално изпълнение, тъй като неизпълнението му се дължи на обстоятелства за които арендодателя е отговорен. Сочи, че за да се подаде заявление за кандидатстване пред съответната ОСЗ, преписката трябва да е надлежно окомплектована, тъй като общинските служби по земеделие на практика не приемали заявление към които не са приложени договори отговарящи на условията на чл. 3 ал. 1 изр. посл. ЗАЗ и чл. 7 Наредба № 6/18.02.2000г. Отново се навеждат доводи за нищожност на процесния договор за аренда, но този път поради неспазване на предписаната от закона форма. Изтъкват се обстоятелства за прекратяване/разваляне на договора от дата 20.05.2010г. с уведомление отправено от арендодателят до арендатора, което надлежно е сведено до знанието на последния. Сочат се уважителни причини за представяне на самото уведомление едва с въззивната жалба. Счита, че с оглед прекратяването на договора от 20.05.2010г. евентуално дължимата сума би била в размер на 1336, 20 лв. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното съдебно решение в осъдителната му част и постановяване на ново с което предявения иск да бъде отхвърлен. Алтернативно се иска отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над 1336, 20 лв. до уважения размер от 2290, 65 лв. и отхвърляне на иска в тази му част. Претендират се разноски в производството.

Въззиваемата страна „А. Т.” А., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като се излагат аргументи срещу оплакванията развити в нея. Сочи, че в новопредственото уведомление за разваляне на договора изрично е посочено, че арендатора дължи плащане за цялата стопанска 2009/2010г. и че с него същият изрично е уведомен да не извършва агротехнически мероприятия по обработването и засяването на земята, но не и по отношение на събирането на плодовете от вече посятото. Моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно.

В съдебно заседание приложеното към въззивната жалба уведомление от „А. Т.” А. за разваляне на процесния договор е прието като писмено доказателство по делото, като е извършен и разпит на свид. В. К.. Страните поддържат жалбата респ. отговора си като претендират съдебни разноски.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази:

Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло.

В необжалваната си част, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за разликата от уважения размер 124, 31 лв. до пълния предявен размер от 124, 65, т.е. 0, 34 лв., решението на районния съд е влязло в законна сила.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искови претенции, предявени от въззиваемото дружество – ищец „А. Т.” А. против въззивника Р. И. С. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 2290, 65 лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2009/2010г. за арендуваните от ответника 159, 073 дка земеделска земя, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 124, 65 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 05.10.2010г. до 14.04.2011г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения ищцовото дружество, в качеството му на арендодател, е сключило с ответника договор за аренда на земеделски земи от 03.04.2008г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който на С. са предоставени за възмездно ползване 159, 073 дка земеделски земи, находяща се в землището на с. Сливовица, общ. Златарица, подробно описани в договора. За стопанската 2009/2010г. уговореното арендно плащане за декар земя възлизало в размер на 14, 40 лв., съгласно раздел III т.3.4. от същия или общо сумата от 2290, 65 лв. за всички арендувани земи, за която сума била издадена фактура № */16.09.2010 г. Ответникът не извършил плащане на тази сума, въпреки многократните покани отправени до него, поради което ищецът счита че претенциите му следва да бъдат уважени изцяло.

Ответната страна по делото се противопоставя на ищцовите претенции с твърдения за неоснователност. Прави възражения за нищожност на процесния договор, поради противоречие със закона, Същият не бил вписван в имотния регистър към Агенцията по вписванията и не бил регистриран в ОСЗ като причините за това били липсата на актуални скици за отделните имоти. Това попречило на арендатора да ползва имоти и да получи следваща му се субсидия, поради което неизпълнението за заплащане на арендната вноска се дължи на обстоятелства за които е отговорен арендодателят. С оглед на което, на основание чл. 83 ал. 1 ЗЗД, ответникът следа да бъде освободен от задължение за реално изпълнение по договора. Непредставянето на скиците всъщност било неизпълнение на задължението на арендодателя да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имотите, което е довело до лишаването му от субсидия в размер на 3 217 лв. за стопанска година 2009/2010. т.е. налице са пропуснати ползи. Прави изявление за прихващане на тази сума с претендираната от ищеца като уточнява в съдебно заседание, че е същото е в условията на евентуалност.

От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че на 03.04.2008г. „А. Т.” като аренододател, чрез пълномощника си Н.В.С. и Р. И. С. като арендатор са сключили договор за аренда, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора общо 159, 073 дка земеделски земи за временно и възмездно ползване за срок от пет години считано от 01.10.2007г. Земеделските земи, предмет на договора, се намирали в землището на с. С., общ. З. и са подробно описани в Приложение – Опис, което е подписано от страните и е неразделна част от процесния договор. Арендната цена съгласно раздел III от договора е платима само в пари като за първата стопанска година /2007/2008/ е в размер на 10 лв. на дка и 20 % завишение за всяка следваща стопанска година т.е. за стопанската 2009/2010г. арендната вноска е в размер на 14,40 лв. на дка, платима най – късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година за която се дължи. Видно от самия договор същият е с нотариална заверка на подписите на страните извършена от нотариус Й.Ц. с рег. № 321, с район на действие РС Елена. По делото не се спори, че процесния договор за аренда не е вписан в нотариалните книги и не е регистриран в ОСЗ – гр. З.

За дължимата арендна вноска в размер на 2290, 65 лв. за стопанската 2009/2010г. ищцовото дружество е издало фактура № */16.09.2010 г. /лист 16/.

От уведомление за разваляна на договор за аренда, изхождащо от ищеца и отправено до Р. С. се установява, че на основание чл. 27 ал. 1 т .4 вр. чл. 28 ал. ЗАЗ, считано от 20.05.2010г., поради забавено плащане на дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2008/2009г. за повече от три месеца, „А. Т.” А. развалят процесния договор за аренда от 03.04.2008г. В уведомлението изрично е посочено, че дължимото арендно плащане за стопанската 2009/2010г. по процесния договор следа да се заплати най – късно до 02.10.2010г.

Установява се от служебна бележка на ОСЗ – гр. З. от дата 27.06.2011г., че за стопанската 2009/2010г. ответникът не е подавал декларация по чл. 70 ал. 2 от ППЗСПЗЗ за регистрация по Наредба № 3/1999г. за имоти собственост на ищцовото дружество, находящи се в землището на с. С., общ. З.

За установяване на релевантни към изхода на спора факти и обстоятелства пред районният съд е извършен разпит на свид. Н.В., а във въззивната инстанция на свид. В. К..

От разпита на В. се установява, че към момента на подписване на процесния договор е работил като пълномощник на ищеца, и че при сключването му не е предал скици за имотите на ответника. Установява се още, че земеделските земи не са били предоставяни на други арендатори и че към този момент е било достатъчно да се сключи договор за аренда, за да почне арендатора да ползва земите.

От показанията на В. К. се установява, че е присъствал на разговор между ответника и адв. Г., в който С. бил уведомен, че процесния договор е развален от ищеца през 2010г.

Пред първостепенният съд е изслушана съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че фактура № */16.09.2010 г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството – ищец, но не и в счетоводството на ответника и по нея последния не е извършил плащане. Според същото заключение върху сумата по фактурата – 2290, 65 лв., мораторната лихва за периода от 05.10.2010г. до 14.04.2011г. е в размер на 123, 04 лв. Във връзка с направено възражение за прихващане в условията на евентуалност, експертизата сочи, че европейските субсидии и национални плащания, които е следвало да се получат за стопанската 2009/2010г. за 159, 073 дка земя са в общ размер на 4501, 76 лв., от които 2909, 44 лв. по СЕПП и 1592, 32 лв. като национални доплащания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на иск с правно основание по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ал. 1 ЗАЗ, при спазване на правилата установени в разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за аренда на земеделски земи, както и че се явява изправна страна по същия т.е. че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и качество. Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното си във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на дължимата арендна вноска, при условие, че ищецът докаже, че същата е дължима.

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2de14156-d342-479e-8494-213d7b263fe6