Решение № 2559 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514691 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба подадена от И. Е. М. срещу решение № 20199309/17.10.2022г. постановено по гр.д. № 14713/2021г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 27 състав, с което е отхвърлен предявения от него иск за признаване за установено спрямо „П.И.Б.“АД, че не дължи сумата от 7500,00 лв., представляваща главница по договор за издаване на ревоблвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2007г. и предмет на изпълнителен лист от 23.09.2010г. издаден по ч.гр.д. № 42058/2010г. по опи9са на Софийски районен съд, 67 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2689/2010г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844/на КЧСИ.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „П.И.Б.“АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения относно правилното приложение на материалния закон от страна на първоинстнационния съд и обоснования му извод, че процесната сума не е погасена по давност, тъй като в хода на изпълнителното производство давността е била многократно прекъсвана с исканите от взискателя и приложени изпълнителни действия. Моли решението за бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената проверка по реда на чл. 269 предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо.

По правилността на съдебното решение в неговата допустима част въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че И. Е. М. не дължи на „П.И.Б.“АД сумата от 7500,00 лв., представляваща главница по договор за издаване на ревоблвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2007г. и предмет на изпълнителен лист от 23.09.2010г. издаден по ч.гр.д. № 42058/2010г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2689/2010г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844/на КЧСИ.

За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.439 от ГПК е отхвърлен първоинстанционният съд е описал всички изпълнителни действия по приложеното изпълнително дело, които прекъсват давността и като е установил, че между всяко едно от тях не е изтекъл срок по – дълъг от 5 години е приел, че към датата на подаването на исковата молба вземането не е погасено по давност, а разпоредбата на чл.112 от ЗЗД с оглед действието й занапред не намира приложение по казуса.

В настоящият случай в жалбата не са изложени конкретни пороци на първоинстанционното решение освен общо наведените доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Въпреки, че в разпоредбата на чл.260 т.3 от ГПК се съдържа изискване жалбата да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението“, липсата на същото не прави жалбата нередовна и несъответно не е основание за оставянето й без движение и/или връщане. Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно пороците на обжалваното решение, е недопустимо въззивният съд да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, освен в случаите, когато констатира нарушение по приложението на императивна материалноправна норма. В този случай въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на такава разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на страните по делото /в т. см. и т. 1 на ТР № 2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10.2013 г. по гр. д. № 3769/20 13 г. на ВКС, І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 408/27.06.2013 г. по гр. д. № 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, II ТО, решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.

В случая, във въззивната жалба изрично е посочено, че конкретните аргументи ще бъдат изложени в допълнителна въззивна жалба. Такава не е депозирана, а едва в хода на устните състезания по делото процесуалният представител на въззивника излага становище, 2 че е изтекла абсолютна погасителна давност и преди подаването на исковата молба и в продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което и давността не е прекъсвана.

В решение № 246/23.10.2013г. по гр.д. № 3418/2013г. на ВКС,I г.о., е прието, че до изтичане на срока по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение, подадената от страна бланкетна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне респ. всички допълнения направени след изтичане на този срок, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна правна норма.

С оглед горепосоченото, наведените доводи от пълномощника на въззивника доводи в хода на устните състезания пред въззивната инстанция не касаят нито валидността, нито допустимостта на обжалваното решение, нито касаят приложение на императивна правна норма, поради което и не следва да бъдат разглеждани.

Ето защо, в настоящия случай в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, а именно, че след издаването на изпълнителния лист относно процесното вземане в полза на ответник въз основа на влезнала в сила заповед за изпълнение и в който случай е приложима разпоредбата на чл.117 ал.2 от ГПК т.е. вземането се погасява с изтичане на 5- годишна давност, същия е образувал изпълнително дело, като своевременно и през периоди не по – продължителни от 5 години е поисквал, съответно ЧСИ извършвал изпълнителни действия, които са годни и прекъсват давността относно вземането, предмет на принудително изпълнение и описани подробно и хронологично в мотивите на пъровинстанционното решение. С оглед липсата на конкретни доводи срещу правилността на фактическите изводи и липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон въззивният съд не може да проверява обосноваността на решението и да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора, предвид изричното искане в полза на въззиваеата страна и представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, на същата следва да й бъдат присъдени таскива на основание чл.273 вр.78 ал.3 от ГПК в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20199309/17.10.2022г. постановено по гр.д. № 14713/2021г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА И. Е. М. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.с. ******* ******* да заплати на „П.И.Б.“АД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:гр. София, бул.

3

******* на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. 14691/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4