Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1514 от 21.11.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1683/2022
Вид
Решение № 1514
Подписан
21.11.2022
В сила
30.12.2022
Състав
МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 48 , ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ …………………..2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна,

ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Мария Ганева при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1683/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К.К.Г. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007745-091-001/21.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 99/30.06.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която са му установени задължения по чл. 48 , ал.1 от ЗДДФЛ както следва : за данъчен период 2014г. главница в размер на 956.66 лева и лихва за забава от 661.63 лева; за данъчен период 2015г. главница от 413.10 лева и лихва за забава от 243.64 лева; за данъчен период 2016г. главница от 846.53 лева и лихва за забава от 413.42 лева; за данъчен период 2017г. главница от 3199.56 лева и лихва за забава от 1238.15 лева; за данъчен период 2018г. главница от 3964.39 лева и лихва за забава от 1132.14 лева; за данъчен период 2019г. главница от 1664.80 лева и лихва за забава от 306.16 лева.

В подадената до съда жалба бланкетно се твърди необоснованост на изводите на приходната администрация и неправилна преценка на събраните доказателства. Отправеното искане към съдебния орган е за отмяна на оспорената част от издадения ревизионен акт.

В уточняваща молба жалбоподателят твърди необоснованост на фактическите констатации на органите по приходи за укрити доходи поради погрешна преценка за размер на началното салдо към 01.01.2014 г. Г. твърди, че следва да бъдат включени още 163 775.50 лв., а именно сумата 35000 лв. , получена и спестена от РЛ по повод изпълнение на договор за работа като представител на фирма „Хепос Инженеринг“ АД; сумата от 32703.50 лв, представляваща получени доходи от продажба на апартамент по нотариален акт №105, том І, рег.№600, дело №122/21.10.1998 г., , както и продажба на съсобствен наследствен имот по нотариален акт №184, том ІІ, рег.№2921, дело 384/2003 г. Неправилно рев. екип не е включил в началното салдо и сумата от 5 000 лв. по повод сключен граждански договор от 01.04.1998 г., за което е бил представен документ за реално получаване на средства – разходен касов ордер от 30.12.1998 г. Неправилно в началното салдо не са включени суми по представени служебни бележки за изплатени в брой суми от НК-ЖИ ПЕПЖИ-Варна, Корабно машиностроене“ АД, СД „Перфект инженеринг“ в общ размер от 13 170 лв.

Сочи, че по договор за банков кредит №И-1901/23.11.2007 г. от „Уникредит Булбанк“ АД жалбоподателят е получил 50 000 евро като с част от сумата – 19 889 лв. е закупил недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №57, том V, рег.№6668, дело №383 от 2007 г. Твърди се , че неправилно ревизионният екип е приел, че няма доказателства дали кредитът за договор за банков кредит №И-1901/23.11.2007 г. , сключен със „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 50 000 евро е бил усвоен. Според представено банково извлечение жалбоподателят е бил клиент на банката , имал е разплащателна сметка , по която на 11.12.2007 г. е получил превод от 50 000 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Неговият процесуален представител поддържа жалбата на изложените в уточняващата молба доводи за незаконосъобразност, които доразвива в депозирани по делото писмени бележки .

Твърди се отсъствие на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, се представлява от ст. юриск. П.Г., който излага становище за неоснователност на оспорването поради законосъобразност на постановения ревизионен акт, която теза аргументира и в постъпили по делото писмени бележки . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба от К.К.Г. е процесуално допустима. По съдебен ред се оспорва ревизионен акт, в частта в която на оспорващото лице са установени данъчни задължения и това произнасяне покрива критериите за ИАА по чл. 21 АПК. В тази връзка е налице и правен интерес за Г. от неговата съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност.

Обжалваната част на ревизионния акт е била предмет и на административно обжалване , поради което е спазено изискването на чл. 156 ДОПК. Жалбата е подадена по териториално компетентния адм. съд съобразно предписанието на същата правна норма. Потвърдителното решение на горестоящия адм. орган е съобщено на оспорващия на 11.07.2022 г. /л.

7 от делото./, а жалбата до съда е подадена на 18.07.2022 г. /л. 4 от делото/ т.е. потестативното право на жалба е упражнено срочно. В обобщение подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид следното:

Началото на административното производство е поставено с издаването на /ЗВР/ № Р-03000320007745-020-001/11.12.2020 г. /стр.2/ изменена със ЗВР от 15.04.2021 г. от началник сектор „Ревизии“ Б С С , с която заповед е възложено извършването на ревизия на задълженото лице за установяване задължения за данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г., ДОО за периода 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г., здравно осигуряване за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г., данък за Универсален пенсионен фонд за периода 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г. Цитираните две ЗВР са издадени от орган по приходите при ТД на НАП-Варна

, надлежно овластен по реда на чл. 112, ал.2, т 1 от ДОПК от директора на посочената териториална дирекция на НАП по силата на негова заповед №Д-1249/30.06.2017 г., която е служебно известна на съда. За ръководител на ревизията е определен гл. инспектор Д Б / л. 2 и 4 от преписката/. Заповедите са връчени по електронен път на 24.09.2021 г.

На 12.01.2022г. е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320007745-092-001/12.01.2022 г. /л. 403- 445 от преп./, срещу който е подадено писмено възражение /л. 446 от преп./.

Направените възражения от Г. са обсъдени с процесния РА № Р-03000320007745-091-001/21.02.2022г. /л. 453-485 от преп./ и са отхвърлени като неоснователни . Приходната администрация е определила задължения на РЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 11 045,04 лв. главница и 3 995,14 лв. лихви; задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се в размер на 4 006,08 лв. и 1 759,57 лв. лихва; задължения за вноски за УПФ ДЗПО за самоосигуряващи се в размер на 1 443,00 лв. главница и 646,79 лв. лихви и задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 242,40 лв. главница и 386,16 лв. лихви.

От събраните данни в хода на ревизията се установява ,че К.К.Г. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ с постоянен адрес:*** и данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източници в Р. България и чужбина. Не е семеен и няма непълнолетни деца.

С Протоколи /л.174, л.32 и л.18/ са приобщени доказателства, от проведени данъчни проверки на К.К.Г., както и от извършена ревизия на „Кей жи

Инженеринг“ ЕООД, приключила с РА № Р-03000820001300-091- 001/20.01.2021 г.

На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 , както и за възможността да депозира писмена декларация по чл. 124, ал.3 ДОПК / л. 57/ . Г. е представил такава в рев. производство, в която декларира начално салдо от 229 225 лв.

/ л. 370-374/.

Безспорно е между страните, че през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. К.К.Г. е получавал доходи от упражняване на свободна професия - консултант, /вещо лице към Окръжен съд Варна и Районен съд

Варна/. Получените от тази дейност доходи по банковата сметка на лицето в банка „ДСК“ АД /87-68/, не са включени в подадените от Г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка органите по приходи са приели съществуването на предпоставките на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК.

При извършена съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на К.К.Г., рев. екип е установил превишение в годишен аспект на извършените разходи спрямо получените доходи за 2016 г. в размер на 8000,95 лв., за 2017 г. в размер 31 938,42 лв., за 2018 г. в размер 39 375,92 лв. и за 2019 г. в размер 13 289,90 лв.

Приходна администрация е определил размер на началното салдо към 01.01.2014 г. от 96057.16 лв. / л. 4-7 от РА/.

По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е било определена данъчна основа за облагане и дължим ДДФЛ по години, както следва:

-За 2014 г. данъчна основа в размер на 30 219,54 лв., включваща деклариран доход от авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 12 930,00 лв., деклариран доход от наем в размер на 8100,00 лв., недекларирани доходи от упражняване на свободна професия - консултант в размер на 116,64 лв. и други доходи, получени по банков път от „Кей жи Инженеринг“ ЕООД, в размер на 9 450,00 лв., намалени с декларираните от лицето данъчни облекчения /377,10 лв./, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 3021,95 лв., внесен данък в размер на 2065,29 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 956,66 лв. и следващата се лихва в размер на 661,63 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;

-За 2015 г. данъчна основа в размер на 4 131,00 лв., включваща недеклариран доход от наем в размер на 4 590,00 лв., намален с декларираните от лицето данъчни облекчения /459,00 лв./, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 413,10 лв., внесен данък в размер на 0,00 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 413,10 лв. и следващата се лихва в размер на 243,64 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;

-За 2016 г. данъчна основа в размер на 10 700,95 лв., включваща декларирани доходи от наем в размер на 2700,00 лв. и други доходи в размер на 8000,95 лв., представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 1070,09 лв., внесен данък в размер на 223,56 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 846,53 лв. и следващата се лихва в размер на 413,42 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;

- За 2017 г. данъчна основа в размер на 33 838,04 лв., включваща декларирани доходи от наем в размер на 2268,00 лв. и други доходи в размер на 31 938,42 лв., представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, намалени с декларираните от лицето данъчни облекчения /368,38 лв./, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 3383,80 лв., внесен данък в размер на 184,24 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 3199,56 лв. и следващата се лихва в размер на 1238,15 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;

-За 2018 г. данъчна основа в размер на 41 535,92 лв., включваща данъчна основа на декларирани доходи от наем в размер на 2 160,00 лв. и други доходи в размер на 39 375,92 лв., представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 4153,59 лв., внесен данък в размер на 189,20 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 3964,39 лв. и следващата се лихва в размер на 1132,14 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл.

175, ал. 1 от ДОПК;

- За 2019 г. данъчна основа в размер на 26 828,02 лв., включваща данъчна основа на декларирани доходи от наем в размер на 14 580,00 лв. и други доходи в размер на 13 289,90 лв., представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, намалени с декларираните от лицето данъчни облекчения /1041,88 лв./, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 2682,80 лв., внесен данък в размер на 1018,00 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 1664,80 лв. и следващата се лихва в размер на 306,16 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТД11ДВ във вр. с чл.