Решение № 82 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110206526 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6526 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. В. П. срещу Наказателно постановление /НП/ № ********************г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на издаденото срещу него 1 наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 06.01.2024 г. А. Й. на длъжност „полицейски инспектор“ в ОПП - СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Нарушителят отказал да подпише съставения против него АУАН, но заявил, че има възражения, без да ги конкретизира. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.

Въз основа на АУАН, на 23.01.2024 г. Д. Д. – началник сектор към ОПП – СДВР издала процесното НП - предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложените заповеди на министъра на вътрешните работи, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им - чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 06.01.2024 г. около 16:30 ч. в гр. София, на паркинга на бл. 605 в жк „Връбница“ жалбоподателят Г.П. управлявал личния си лек автомобил марка „Р. М.“ с рег. № *************. При маневра за навлизане в реда на паркираните МПС, той ударил паркирания отдясно на него л.а. „В.**********“ с рег №************** след което слязъл и се прибрал вкъщи. По ударения автомобил били констатирани повреди на предна броня и ляв калник.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Е.Б. и А.Й., обясненията на жалбоподателя и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за ПТП и скица към него, докладна записка, сведения, справка картон на водача, експертно решение на ТЕЛК, медицинска справка и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй 2 като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Напротив - въз основа на тях се установява по несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и поведението на водача, преди, по време на и непосредствено след ПТП, като в тази насока основна роля имат показанията на св. Е.Б.. В обясненията си жалбоподателят сочи, че има здравословни проблеми и се е връщал от медицински преглед с неблагоприятен резултат, като представените от него документи потвърждават обясненията му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например (...) да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях (…) преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за причиняване на ПТП при нарушение на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне.

Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че при управление на МПС и извършване на маневра за навлизане между паркирани превозни средства жалбоподателят е ударил едно от паркираните МПС, при което са настъпили известни материални щети, поради което съдът приема, че е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост. Той не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като спазва правилата за движение, и по-конкретно - се съобрази с разположението на паркираните МПС.

Жалбоподателят излага доводи за здравословни проблеми и доказва твърденията си.

Тези обстоятелства безспорно са се отразили неблагоприятно не само на физическото, но и на психическото му състояние, но същите не са от естество да го лишат от способност да спазва правилата за движение по пътищата нито изключват задълженията му като водач на МПС.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

3

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна претендира разноски, но съдът намира, че такива не и се дължат, доколкото липсва защита по смисъла на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която следва да бъде по конкретното дело, а възнаграждението за нея съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН трябва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност. Единствената дейност, осъществена от представител на въззиваемата страна е депозирано искане за оставяне без уважение на жалбата, като същото е изцяло бланкетно и неконкретно – липсва каквото и да е упоменаване на предмета на делото чрез описание на атакуваното НП, фактическа обстановка на нарушението или друго индивидуализиращо спора обстоятелство, както и отговор на изложените в жалбата доводи. Липсата на същинска правна защита води и до недължимост на претендираните разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № *********************** г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на Г. В. П. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4