Определение № 751 от 13.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 751 гр. Перник, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500539 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на БРС № 1562/29.04.2026 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, чрез юрисконсулт Д. К., срещу Разпореждане № 452/03.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 319/2026 г. по описа на Районен съд – Брезник, в частта, с която е оставено без уважение подаденото по реда на чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника З. П. С. за заплащане на законна лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда (02.04.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Жалбоподателят поддържа, че процесното обезщетение за забава не е начислено на основание договора за паричен заем, а на законово основание – чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че дори при установяване на недействителност на договора за кредит и дължимост само на чистата му стойност, длъжникът изпада в забава за нейното връщане най-късно от датата на подаване на заявлението в съда, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено в тази част и да се разпореди издаване на заповед за изпълнение.

Претендират се и съдебни разноски за настоящото въззивно производство.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – 1 депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд – Брезник е образувано по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на твърдяно вземане по Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между праводателя на заявителя („Фератум България“) и длъжника З. П. С..

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд правилно е приложил правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като е извършил служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузи в потребителския договор и спазването на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заповедният съд е констатирал, че при сключването на договора, свързано лице с кредитора е предоставило поръчителство, за което е уговорено възнаграждение в размер на близо 75% от главницата.

Тъй като това възнаграждение е било задължително условие за отпускане на кредита, то е следвало да бъде включено в общите разходи по кредита и съответно да намери отражение в годишния процент на разходите (ГПР) съгласно чл. 19 ЗПК. Непосочването на действителния ГПР опорочава императивното изискване на чл. 11 ЗПК и води до нищожност на договора за кредит, като съгласно специалната норма на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи. Това разрешение е в пълен синхрон с практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22., съгласно което при липса на коректно посочен ГПР, обхващащ всички разходи, договорът се счита освободен от лихви и разноски. На тази база районният съд правилно е издал заповед само за остатъка от непогасената главница в размер на 255.65 евро.

Възражението по жалбата за отказа на районния съд да присъди законна лихва за забава върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

При констатирана недействителност на договора за потребителски кредит, задължението на потребителя за връщане на чистата стойност не произтича от валидно договорно съглашение и не следва предвидения в нищожния договор погасителен план. То е последица от специалната реституционна норма на чл. 23 ЗПК и за да изпадне длъжникът в забава за това безсрочно задължение е необходима изрична покана от кредитора.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение представлява процесуално действие, насочено към съда, а не покана за доброволно изпълнение, достигнала до длъжника преди иницииране на производството. Самото заповедно производство е едностранно до момента на връчване на издадената заповед. Освен това, присъждането на законна лихва за забава автоматично от датата на заявлението би влязло в пряко противоречие с възпиращия и санкционен характер на нормата на чл. 23 ЗПК и Директива 2008/48/ЕО. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, според което съдът следва да 2 съобрази дали присъждането на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД би поставило кредитора в поблагоприятна или равностойна позиция спрямо тази, в която би се намирал при валиден договор, като по този начин игнорира санкцията за допуснатото нарушение. Приемането на тезата на жалбоподателя би довело до неоправдано обогатяване на кредитора въпреки неговото виновно поведение при съставяне на нищожния договор, поради което претенцията за законна лихва правилно е отхвърлена.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 452/03.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 319/2026 г. по описа на Районен съд – Брезник в обжалваната му част – с която е оставено без уважение подаденото от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по реда на чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника З. П. С. за заплащане на законна лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда (02.04.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3