Решение № 1545 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивни жалби подадени от всяка от страните в първоинстнациононто производство, както следва:

1.Въззивна жалба с вх. Рег. № 265585 от 01.02.2022г., подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от Гр. Прокурор, чрез пълномощник Е. В. срещу Решение № 260229 от 18.01.2022г. постановено по гр.д. № 3637 по опис на Софийски градски съд за 2018 г. в частта, в която въззивния жалбоподател – ответник в първоинстанционото производство е осъден да заплати сумата от 5000 лева, присъдена като обезщетение за нанесени на В. Г. Т. неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на 731.95 лева за периода от 15.10.2016 г. – деня на увреждането, до 15.03.2018 г. и законна лихва върху главницата, от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 5000 лева, като обезщетение за нанесени на С. А. Т.а неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на 731.95 лева за периода от 15.10.2016 г. – деня на увреждането, до 15.03.2018 г. и законна лихва върху главницата, от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Прокуратурата на Република България, моли съда отмени решението в осъдителната част и да постанови друго с което да отхвърли претенциите на ищците.

Отговор на възизвната жалба не е постъпил.

2. Въззивна жалба с вх. Рег. № 270126 от 21.02.2022г., подадена от В. Г. Т., от ЕООД“ВИТА 1

ВД“, от С. Л. А. – Т.а и от ЕООД „ДЕНИМ ВД" срещу Решение № 260229 от 18.01.2022г., постановено по гр.д. № 3637 по опис на Софийски градски съд за 2018 г в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищците. В отговор на Прокуратурата на Р България, оспорва фактическите твърдения във въззивната жалба, като ги счита за некоректно представени спрямо фактическите твърдения изложени в исковата молба и моли въззивния съд да потвърди решението в отхвърлителната част.

Съдът след като се запозна с въззивните жалби на страните и писмения отговор, съобразно служебните пределите на въззивната проверка приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно неговата правилност и обоснованост в обжалваните части, констатира следното:

Първоинстанционото производство е образувано възоснова на предявени в условията на активно, субективно и кумулативно съединяване, осъдителни искове за непозволено увреждане предявени срещу Прокуратурата на Р България, с правно основание чл. 49 вр. Чл.

45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва: сумата от 37 223 лева, претендирана от „Вита ВД“ ЕООД, като обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно претърсване и изземване извършено на 05.10.2016 г., от което са иззети над 500 артикули стоки, задържани в продължение на две години, унищожени и непродаваеми, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 821.66 лв. за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.

Искът е изцяло отхвърлен с обжалваното решение. сумата от 39 315 лева, претендирана от „Деним-ВД“ ЕООД , като обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно претърсване и изземване извършено на 05.10.2016 г., от което са иззети над 500 артикули стоки, задържани в продължение на две години, унищожени и непродаваеми, ведно с обезщетение за забава в размер на 10 373.66 лв. за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.

Искът е изцяло отхвърлен с обжалваното решение. сумата 40 000 лева претендирана от В. Г. Т. като обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, съсипана търговска репутация и безпокойство претърпени в следствие от незаконосъобразно претърсване и изземване на стоки от магазина му извършено на 05.10.2016г., ведно с лихва за забава в размер на 10 554.40 лева, за периода от 11.08.2015 г. до 15.03.2018г.

Искът е уважен за сумата от 5000 лева и отхвърлен за разликата над 5000 до претенидраните 40 000 лева. сумата от 40 000 лева, претендирана от С. Л. А. - Т.а като, обезщетение за неимуществени вреди - притеснения, уронена репутация и безпокойства претърпени от нея, вследствие от незаконосъобразно претърсване и изземване на стоки извършено на 05.10.2016г., ведно с лихва за забава в размер на 10 554.40 лева, за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.

Искът е уважен за сумата от 5000 лева и отхвърлен за разликата над 5000 до претенидраните 2

40 000 лева.

В исковата молба ищците са изложили следните фактически твърдения:

Представляваните от тях дружества извършват търговска дейност в централната част на гр.

Видин, ***, бутик „Фреди“ в продължение на пет години. Търгуват със спортни стоки - дрехи и обувки, които закупуват от търговци на едро в Европа. На 05.10.2016г. в магазина нахлули множество униформени служители на МВР, които извършили претърсване и изземване на артикули от продаваните спортни стоки с различни марки, на обща стойност 76 538лв. За действието бил съставен протокол за претърсване и изземване от същата дата. Било образувано досъдебно производство ЗМ №245/2016г. по описа на РПУ Видин, пр.пр. №***г. по описа на Районна прокуратура Видин за това, че без съгласието на притежателя на изключително право, неизвестен извършител използвал в търговската си дейност, марка без правно основание - престъпление по чл.172б ал.1 НК.

Твърдят, че ответника – Прокуратурата на РБ, заедно с МВР уведомили медиите за постигнатия успех в борбата с престъпността. Новината за разбита „търговия с ментета“ в гр. Видин била публикувана като новина номер едно за деня, не само в местната преса, но съобщена и като новина чрез Българско национално радио, разпространена в социалните мрежи и станала достояние в цялата страна. В хода на разследваното ищците, представили документи да покупка на стоките и в следствие на проведеното разследване се установило, че стоките са оригинални и са закупени от оторизирани търговци.

Твърдят, че стоките са върнати две години след изземването и са станали непродаваеми.

Твърдят, че са нанесени неимуществени вреди върху бизнеса им, граден повече от 10 години и върху репутацията им на търговци, тъй като цялата страна узнала, че ищците продават „ментета“.

Физическите лица – ищци изпитвали безпокойство, депресия, безсъние, заради съсипаната им репутация. Ищцата С. Т.а през целия период на разследването приемала успокоителни лекарства.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор е оспорил предявените искове като неоснователни. Обосновал е възражение за не съставомерност на претенцията за непозволено увреждане относно авторството на деянието /действие или бездействие/ както и относно неговата противоправност. Въвел е фактическо твърдение, че иззетите веществените доказателства /стоки/ са върнати в законоустановените срокове, преди да е направено искане за тяхното връщане. Оспорил е първоначалната дата, от която се претендира лихва за забава, като е посочил, че претърсването и изземването е извършено на 05.10.2016 г.

Възоснова на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установени следните факти:

На 05.10.2016 г. е извършено процесуално следствено действие - претърсване и изземване, което не е било одобрено от съда поради липсата на доказателства за неотложност на случая 3 или поради опасност от загубване, укриване или унищожаване на доказателства. На 27.10.2016 г. Прокуратурата е отказала да върне иззетите веществени доказателства.

Постановлението за отказ е обжалвано пред Видински районен съд, който е оставил без уважение искането за неговата отмяна. На 22.06.2017 г. Прокуратурата отново е отказала за върне иззетите веществени доказателства. На 27.11.2017 г. е прекратено наказателното производство и със същото Постановление № 02267/2016 г., на основание чл. 111, ал.2 вр.

Ал. 1 от НК иззетите вещи са върнати по списък на представляващите търговките дружества.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците живеят и работят в гр. Видин отдавна, развиват търговия с вносни стоки и са добре познати в града. След извършеното претърсване и изземване, за което свидетелите узнали от медии и социалните мрежи, двамата ищци - физически лица тежко понесли загубата на авторитета, които имали като честни търговци, а бизнесът им с търговия на маркови дрехи бил поставен под съмнение относно оригиналността на стоката, която предлагали. В следствие на силния стрес се наложили медицински прегледи в гр. София, а здравословното състояние на „С.“ според свидетеля било необратимо.

От медицинската документация представляваща два амбулаторни листа за преглед на всеки от физическите лица ищци се установява, че и на двамата е поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство, за което е предписано лечение с медикаменти.

От заключението по допуснатата комплексна ССч.Е и СОЕ се установява, че по приложения от вещото лице метод на пазарните аналози, пазарната стойност на вещите е определен като сумата от 25 037.32 лева – за стоките на „Вита ВД“ ЕООД и на 26 444.48 за стоките на „Деним – ВД“ ЕООД към момента на тяхното връщане. От същото заключение се установява, че към датата на изземването – 05.10.2016 г. пазарните стойности са – 30 971 лева за вещите собствени на „Вита ВД“ ЕООД и 32 712 лева за вещите собствени на „Деним – ВД“ ЕООД. От съотношението между двете стойности следва, че загубата в пазарната стойност на вещите е в размер на 5 933.68 лева за „Вита ВД“ ЕООД и 6267.52 лева за „Вита ВД“ ЕООД.

По отношение на претенцията за имуществени вреди на юридическите лица ищци, съдът приема следното: В първоинстанционното обжалвано решение, съдът е приел, че са налице всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане и преценката на въззивния съд в тази част е идентична. Налице е деяние – изземване на стоки, чужди движими вещи, предназначени за продажба, намиращи се в обект за търговия. Деянието е противоправно. Същото представлява процесуално следствено действие, за чиято законосъобразност се изисква или предварително разрешение на съд или последвало негово одобрение. Ответникът не е представил доказателства, за законосъобразност на процесуалното действие, в която и да е от неговите форми. Иззетите вещи са задържани с изричен отказ на Прокуратурата да ги върне в продължение на две години с мотив, че представляват веществени доказателства, обект на изследване за осъществен състав на престъпление по чл.172б ал.1 НК, образувано срещу неизвестен извършител. След 4 установяване на тяхната автентичност, наказателното производство е прекратено като несъставомерно. От това следва, че те са загубили качеството на веществени доказателства и представляват вещи, собствени на търговските дружества. Възможните вреди от незаконното им изземване и задържането им като веществени доказателства – са пропуснати ползи от реализиране на печалба, която представлява разликата между придобивната и продажната цена, с приспадане на разходите за реализиране на продажбите и платените задължения към фиска или имуществена вреда в следствие на погиване на вещите, която се определя от тяхната стойност на придобиване и пропусната полза в размера на печалбата, която би била реализирана ако вещите са били на разположени на търговците. В конкретния случай, ищците са въвели фактическо твърдение за тяхното унищожаване, т.е. погиване на веща или привеждането й в такова състояние, в което тя губи своето предназначение или търговския си вид и не може да бъде реализирана каквато и да е полза от нея.

С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищците е следвало да ангажират съда с доказателства, че вещите след връщането им са в такова състояние, което да определя невъзможността им да бъдат ползвани като стока за продажба. Измежду тези доказателства, не е протокола за връщане на вещите, в който те са описани като съществуващи, без да е отразена разликата в състоянието, в което за иззети с протокол за претърсване и изземване, а после и подробно описани в протокол за друг вид процесуално действие, каквото е оглед .

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2de01945-3530-4c9a-9999-0c10ee834f3b