Решение № 159 от 27.06.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Айтос, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110101020 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от А. Б. А., с която срещу Средно училище „Христо Ботев“ – гр. Айтос е предявен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда за заплащане на сумата от 2071,62 лв. (след оттегляне на първоначалния иск за сумата от 2071,62 лв. до 2086,23 лв.), представляващо разлика между стария и увеличения размер на брутното й месечно възнаграждение съгласно Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, полагащо се за положения от ищцата труд за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2024 г., до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че от 04.02.2021 г. до 03.07.2023 г. е работила в ответното училище, като последната й длъжност е била „учител общообразователен учебен предмет в прогимназия“. Със Заповед № 1556/03.07.2023 г. на директора на училището трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 03.07.2023 г. Сочи се, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., в сила от 01.01.2023 г., е предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На основание този закон на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, по силата на който, считано от 01.01.2023 г., са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия 1 персонал в системата на образованието не по-малко от 15%. Въпреки че ищцата от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. била в трудово правоотношение с ответника, това увеличение не й било заплатено. Развиват се подробни съображения, че увеличението е със задна дата и засяга всички учители, които са били в трудово правоотношение, включително и ищцата. Излага се, че в процесния период е била член на Независимия учителски синдикат. Според ищцата съгласно Допълнително споразумение № 0001576 от 05.09.2022 г. брутната й трудова заплата, считано от 01.09.2022 г., е била в размер на 1621 лв., поради което полагащото й се увеличение от 15% възлиза на 347,70 лв. на месец, което за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. възлиза на общо 2086,23 лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. ищцата е била в трудово правоотношение на сочената от нея длъжност. Със Заповед № 1556/03.07.2023 г. била освободена от длъжност поради придобито право на пенсия и осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Ответникът оспорва доводите на ищцата, че й се полага увеличението по горецитирания анекс със задна дата. Сочи, че ищцата не е представила доказателства да е била синдикален член към момента на сключване на анекса към колективния трудов договор. Според ответника, дори и да се приеме, че ищцата е била синдикален член, тя е загубила това качество на 03.07.2023 г. и не може да претендира увеличението, защото то се дължи само на синдикални членове.

Освен това анексът предвиждал увеличение само на заетите в системата на училищното и предучилищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, каквото качество лицата нямала. Излагат се аргументи, че увеличението се полага към 10.08.2023 г. – подписването на анекса. Текстът на чл. 27, ал. 3, т. 2 от колективния трудов договор касаел само действащи трудови договори към момента на подписването на анекса. Освен това Министерството на образуванието било дало такова тълкуване на анекса.

По отношение на претендираната сума ответникът счита, че не ставало ясно как е формирана. Твърди се, че ищцата е включила 15% увеличение и върху сумата, която получава за прослужено време, което било неправилно. На ищцата следвало да бъдат удържани и суми за данък общ доход и вноски за общественото осигуряване, дължими след увеличението.

В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Излага съображения, че е полагала труд, който следва да бъде заплатен. Претендират се деловодните разноски.

В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба и поддържа отговора си. Счита, че наличието на действащо трудово правоотношение на служителя е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на търсеното увеличение. От доказателствата по делото се установявало, че договорът е прекратен, поради което увеличение се дължи. Претендират се деловодните разноски.

2

Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение (л. 6-7 от делото), че през процесния период страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „главен учител общообразователен учебен предмет в прогимназия“ в ответното училище.

Видно от приложената по делото Заповед № 1556/03.07.2023 г. на директора на училището, трудовото правоотношение между страните е прекратено поради завръщане на титуляря на длъжността, считано от 03.07.2023 г.

Видно от представената служебна бележка, издадена на 09.09.2024 г. от Независимия учителски синдикат при Средно училище „Христо Ботев“ – гр.

Айтос. Удостоверено е, че към настоящия момент ищцата е синдикален член и е изплатила членския си внос до 31.08.2024 г. Представена е и втора бележка, издадена на 17.06.2025 г., от която е видно, че ищцата е член на синдиката от учредяването му през юни 2005 г., като е изплатила членския си внос към 30.06.2025 г.

Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., сключен, от една страна, от Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, и от друга страна от Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С анекса е изменен чл. 27 от КТД и са определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност „учител“ е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1709 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по3 малко от 15%.

Ищцата е представила служебна бележка за доходите си за периода от януари 2023 г. до юни 2023 г.

По делото са приложени писма от Министерството на образованието и науката на запитвания на различни лица, в които се сочи, че няма как да се увеличи възнаграждението на лица с прекратени трудови правоотношения и че анексът към колективния трудов договор не се прилага за тях.

С оглед на така представените доказателства и безспорните между страните факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В чл. 57 от КТ е предвидено, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора.

В случая по делото се установи, че през процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като същата е заемала длъжността „главен учител общообразователен учебен предмет в прогимназия“.

Спорно е между страните дали изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01192/10.08.2023 г., се прилага за работниците или служителите, които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение.

Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Според чл. 128, т.

2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Същевременно в тази връзка следва да се съобрази съдържанието на изменението на възнаграждението, произтичащо от Анекса към КТД, което не само сочи увеличението му по размер, но предвижда обратното действие на това увеличение, което е израз на свободната воля на договарящите, като нито заобикаля, нито противоречи на каквато и да е императивна законова разпоредба, налагаща забрана в този смисъл. Вярно е, че според чл. 54, ал. 1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, като принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но доколкото страните не са уговорили „друго“, която обща формулировка не изключва възможността на споразумението да се придаде обратно действие. Тъй като чл. 57 от КТ обвързва с действието на КТД само работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по същия, задължително условие за получаването на увеличеното възнаграждение е претендиращите го да са синдикални членове 4 на организация, подписала този КТД, към момента на сключване на анекса към него. Изменението на заплащането касае „заетите“ в системата на предучилищното и училищното образование лица, но в чл. 27, ал. 2 от Анекса това понятие не се уточнява времево, т. е. дали се има предвид заетите към момента на подписването на анекса, или тези, които са били заети към датата, за която се обявява обратното му действие – 01.01.2023 г. Затова и след като изрично ограничение в клаузата не се поставя, именно обратното действие на изменението на разпоредбата определя времево кръга на правоимащите да претендират компенсация за периода, когато са полагали труда си, като получат допълнително разликата до увеличения размер на възнаграждението си.

Без съмнение ищцата попада в кръга на така посочените лица, поради което няма законово основание увеличението, което е допуснато по отношение на останалите й колеги от бранша, с които е полагала труд, да бъде отказано. Обратното би довело до неравноправно третиране на работещите в една и съща сфера лица, за периода, през който са изпълнявали поетите си по трудов договор задължения, наравно с другите, останали да работят в учебното заведение и към датата на сключването на анекса към договора. Ако все пак се допусне, че законодателят е целял да направи разлика между двете групи служители, тя няма да произтича от поведението им или от тяхното отношение към изпълнението на възложените им трудови функции, а ще е резултат от непочиваща на обективни предпоставки едностранна преценка на работодателя, необосновано влошаваща положението на лицата, престирали труда си в определен период наравно с останалите, само защото са напуснали системата по-рано. Това би било израз на пряка дискриминация на трудещите се, каквато чл. 8, ал. 3 от КТ изрично забранява.