Решение № 159 от 22.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201579 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Р. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. "***" ***, ***, ***, против наказателно постановление (НП) № 25-1275-002830 от 29.09.2025 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. ***, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Х. Х. - АК-*** се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Като основен аргумент за отмяна се навежда липсата на субективния елемент на нарушението – твърди се, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на управляваното от него моторно превозно средство е била служебно прекратена, тъй като никога не е получавал уведомление за това, а в релевантния период е пребивавал извън пределите на страната, а именно в ***. Защитата се позовава на задължителната практика на върховните съдилища, обективирана в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ОДМВР ***, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище наказващият орган моли НП да бъде потвърдено изцяло, като застъпва тезата, че материалният закон е приложен правилно и са преценени всички относими факти и обстоятелства.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.

Търново В. У. и Й. И. са извършили проверка на управляваното от жалбоподателя МПС. Тъй като по време на проверката е констатирано управление на автомобил с прекратена регистрация, съставеният Акт за установяване на административно нарушение сер. GA, № 4106702 от 14.05.2025 г. е бил докладван на Районна прокуратура – Велико Търново с оглед данни за извършено престъпление.

С Постановление на Районна прокуратура е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради липса на субективния елемент (пряк умисъл) у дееца, изразяващ се в знанието му, че управлява МПС с прекратена регистрация. Преписката е изпратена по компетентност на органите на МВР за преценка ангажирането на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на изпратените от прокуратурата материали, административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на Районна прокуратура гр. *** № *** от 11.09.2025 г. с което е отказано образуването на наказателно производство.

Наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Р. Д. е санкциониран за това, че на 14.05.2025 г. около 08:31 часа в гр. ***, ул. "***", до ***, посока от *** към ***, управлява лек автомобил "***" с рег. № ***, собственост на лицето, като при извършената проверка от органите на реда се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 04.04.2025 г. – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От обективна страна безспорно се установява фактът, че към датата на полицейската проверка регистрацията на процесното МПС действително е била служебно прекратена. Същевременно обаче, по делото не са ангажирани никакви годни доказателства от страна на административнонаказателния орган, които да удостоверяват, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за този факт преди датата на проверката.

Видно от приложената преписка, в досието фигурира уведомително писмо за служебно прекратяване на регистрацията, но липсват данни (известие за доставяне, разписка или отбелязване за отказ), от които да се направи несъмнен извод, че това писмо е достигнало до знанието на адресата си Д.. Напротив, от приложените писмени доказателства (копия от страници на паспорт с печати за влизане и напускане) се установява възражението на защитата, че през този период жалбоподателят се е намирал извън територията на Република България , което обективно е възпрепятствало възможността му да узнае за настъпилата административна промяна в статуса на автомобила.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Производството законосъобразно е стартирало по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, но при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, е необходимо деянието да е осъществено виновно.

Когато регистрацията на едно МПС е прекратена служебно (по силата на закона или акт на администрацията, в случая поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), за съставомерността на деянието от субективна страна е абсолютно задължително собственикът/водачът да е бил надлежно уведомен за това обстоятелство.

Този въпрос е окончателно и задължително разрешен в практиката на върховните съдилища с приемането на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно диспозитива на тълкувателния акт, предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказание не се налага, когато собственикът на моторното превозно средство не е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията му.

Тъй като в настоящото производство наказващият орган, върху когото лежи тежестта на доказване, не доказа по несъмнен начин връчването на уведомителното писмо до жалбоподателя, съдът приема, че същият не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. Липсата на знание изключва вината като основен и задължителен елемент от състава на административното нарушение (чл. 6 от ЗАНН). Деянието е несъставомерно от субективна страна, което прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и налага неговата цялостна отмяна.

По отношение на претендираните разноски: При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, същият има право на разноски. По делото са налице доказателства (договор за правна помощ и пълномощно) за реално договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (255,65 евро). Същите са в разумен размер, съответстват на правната сложност на делото и следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира административнонаказателният орган – Областна дирекция на МВР гр. ***.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

3

№

25-1275-002830 от

29.09.2025 год., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. ***, с което на Р. Д. Д. с ЕГН **********, за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, както и са отнети 10 контролни точки, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – *** да заплати на Р. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 255,65 евро представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4