Решение № 10974 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10974 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110120473 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., АК – Л., против /фирма/, ЕИК ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит /фирма/ Стандарт № ********* от 11.11.2022 г. е недействителен, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 336,63 лева, представляваща сбор от заплатени без основание суми по процесния договор. В условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване на клаузите от процесния договор, уреждащи допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, за нищожни.

Ищцата И. С. Б. твърди в исковата молба, че на 11.11.2022 г. е сключила с ответника /фирма/ договор за потребителски кредит „/фирма/ Стандарт“ № ********* при следните условия: главница – 500,00 лева, годишен лихвен процент – 41%, годишен процент на разходите (ГПР) – 48.98%, срок на кредита – 24 месеца и обща сума, дължима от кредитополучателя – 735,86 лева. Твърди, че съгласно т. VI от договора ищцата е “поискала и закупила” следните допълнителни услуги: “Фаст” – предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 200,00 лева, и “Флекси” – предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 350,00 лева, за които суми в договора било посочено, че ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва. Поддържа, че по този начин общата сума на 1 заема не е обявената в договора – 735,86 лв., а значително по-висока – 1 285,86 лв.

Ищцата твърди, че към момента на депозиране на исковата молба в съда е погасила 8 вноски от по 55 лв. всяка или общо 440 лв. Навежда твърдения, че между страните има множество договори за потребителски кредит, последните четири от които: № 40009429953 с главница 3 500,00 лв. от 10.05.2022 г., процесният договор № ********* с главница 500,00 лв. от 11.11.2022 г., № 40018213594 с главница 600,00 лв. от 23.06.2023 г. и № 40019260030 с главница 3 500,00 лв. от 10.08.2023 г., с който се погасяват задължения по предишните три договора. Излага, че видно от договор за кредит № 40019260030 (№ 4), сумата, с която са погасени задълженията по процесния договор (№ 2), е в размер на 396,63 лв. Твърди, че общата погасена сума по процесния договор за кредит № ********* от 11.11.2022 г. е в размер на 836,63 лв., като сочи, че в подкрепа на твърденията си прилага справка-извлечение от Банка ДСК по партидата й и договор за кредит № 40019260030, с който се рефинансират задълженията по процесния кредит. Ищцата твърди, че клаузите, уреждащи допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, противоречат на императивна правна норма, както и че същите са неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че посочените услуги по своята същност представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и не представляват допълнителни услуги по смисъла на ал. 1 на същата разпоредба.

Поддържа, че клаузите са сключени във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща 24 месеца по 22,91 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на самия договор за кредит. Твърди нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето. Излага, че дори посочените услуги да не бъдат ползвани от потребителя, това не води до неплащане или намаляване на цената на пакета услуги. Счита посочените клаузи за неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Поддържа, че с клаузата за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита се цели обезщетяване на вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК. Твърди нищожност на посочените клаузи поради накърняване на добрите нрави. Излага, че размерът на възнаграждението за закупените допълнителни услуги /550,00 лв./ надвишава размера на предоставения кредит /500,00 лв./, като по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че посочените суми прикриват разходи по кредита, като в случай, че същите бъдат включени в ГПР, то размерът му би надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навежда твърдения, че клаузите не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Предвид, че възнаграждението за допълни услуги е било включено в самия договор за кредит, излага, че длъжникът не е имал възможност да се откаже от сключването на това споразумение без да се откаже от сключването на договора за кредит. С оглед на изложеното, счита, че възнагражденията за допълнителни услуги противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗПК, вр. чл. 146, ал.

1 и 2 ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При изложените съображения счита, че договорът за заем е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че възнагражденията в размер на 200,00 лв. за допълнителна услуга “Фаст” и 350,00 лв. за допълнителна услуга “Флекси” представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, който съобразно чл. 19, ал. 3 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като посочва, че съгласно чл. 19, ал.

5 ЗПК, клаузи в договор, надвищаващи определените по ал. 4, са нищожни. Твърди 2 още, че разходът за допълнителни услуги представлява скрито допълнително възнаграждение за кредитора, непосочено при определяне на ГПР. Счита, че таксите за услуги “Фаст” и “Флекси” отговарят на посочените в ЗПК изисквания, за да бъдат включени в общия разход по кредита. Цитира практика в подкрепа на аргументираната теза. Позовавайки се на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 (С. Р. Г. срещу настоящия ответник), счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗЗП. Моли съда да признае за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит /фирма/ Стандарт № ********* от 11.11.2022 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗЗП, както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 336,63 лв., представляваща сбор от заплатени без основание суми по процесния договор. В условията на евентуалност, моли съда да признае клаузите, уреждащи допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, за нищожни на посочените в исковата молба основания.

Претендира разноски.

Ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и възражения по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, като необосновани, неоснователни и недоказани. Твърди, ч е доколкото в текста на чл. 10 ал. 1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно - договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, от съдържанието на същия и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че договорът отговаря на общите условия за действителност и е сключен в предписаната от закона форма и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора, същият е действителен, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Поддържа, че процесният договор е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита – 500.00 лева, срока за погасяване на кредита - 24 месеца, размера на вноската по кредита – 30.66 лева, ГПР – 48,98 %, ГЛП – 41.00 %, както и размерът на лихвения процент на ден – 0.11 %. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 735.86 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. В чл.4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. Ето защо твърди, че безспорно се доказва, че необходимото съдържание за действителността на процесния договор за потребителски кредит № ********* съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. По отношение на възражението в исковата молба за недействителност на договора излага, че изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не е приложимо в настоящия случай, с оглед на което възраженията на ищеца в тази насока са напълно неоснователни. Отделно от това в разпоредбата на чл. 5.2. от 3

Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Ето защо поддържа, че в настоящия случай доводите и изводите, изложени в цитираното в исковата молба Решение по дело С-448/2017 г. на СЕС, не могат да бъдат споделени и отнесени за настоящия казус. Твърди, че потребителят е бил напълно запознат с условията и бъдещето изпълнение на подписания договор към момента на сключване на договора и е разполагал с всички необходими данни, които могат да му дадат ясна представа за размера на задължението му, като твърди, че преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран (какъвто ищецът очевадно е, с оглед кредитната история на същия) и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Цитира в тази насока и практика на Съда на европейския съюз. Изразява несъгласие в за това, че уговореното възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР, като невключването му представлява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР, като твърди, че допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за кредит, представляват услуги, предлагани само от конкретния кредитор и не следва възнаграждението им да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Алтернативно твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл.