Решение № 199 от 15.05.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2176/2022
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Милена Рибчева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Стара Загора, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Рибчева при участието на секретаря Светла Хр. Иванова като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно наказателно дело № 20225530202176 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 22-1228-002244 от 26.07.2022 год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Г. М. Г. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждане, а в случай, че жалбата бъде уважена – моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) серия GA № 597340 от 09.07.2022 год., жалбоподателят е санкциониран за три нарушения по ЗДвП – Закон за движение по пътищата, извършени на 09.07.2022 год., в 06.58 часа в град Стара Загора, по ул.“Иван Хаджихристов“ до № 53 в посока запад-изток при управление на МПС, лек автомобил марка “Мерцедес“, с рег. № ..., собственост на “М. 61“ ЕООД.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за 1 установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”) за това, че на 09.07.2022 год. в 06:58 часа в град Стара Загора управлявал лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № ..., в посока изток-запад, когато бил спрян за проверка, в хода на която отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер 7510“, фабричен № ARРМ-0701, поради което му бил издаден талон за изследване № 083458, ведно със 7 броя холограмни стикери, с № А022467, но не дал кръв за изследване, т.е. не изпълнил даденото му с талона предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и представения с преписката талон за изследване № 083458 (в същия е отразено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство и доказателствен анализатор, поради което му е било дадено предписание за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му , като изрично му е указано къде и до колко време следва да се яви за извършване на изследването) и липсата на данни, че жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за изследване предписание (недаването на кръвна проба представлява отрицателен факт, поради което оборването му е в тежест на жалбоподателя, но той не ангажира доказателства в тази насока). За изясняване на обстоятелствата по делото и по искане на упълномощения защитник на жалбоподателя с оглед установяване на положените на четири места подписи в съставения АУАН и талон за изследване № 083458 по делото бе назначена съдебно-почеркова експертиза. От заключението на същата се установява, че ръкописният подпис, положен от името Г. М. Г. в разписка (част от НП № 221228-002244) е изпълнен от жалбоподателя; четирите подписа положени от името на Г. М.
Г. в АУАН № 587340 са изпълнени от жалбоподателя, като не е възможно да се даде отговор кой е положил двата подписа, положени от името на Г. М. Г. в Талон за изследване на алкохол № 083458 поради това, че документа е индигирано копие, при което не могат да бъдат ясно проследени признаците на подписите, което прави невъзможно сравнителното изследване. Въз основа на приетото по делото заключение на изготвената почеркова експертиза по делото е извършен повторен разпит на актосъставителя С. Н. и свидетеля по акта Д. Ж., от показанията на които се установява, че при направения отказ към съставения АУАН са издадени 3 броя талон за медицинско изследване, оригиналът на който е връчен на жалбоподателя, вторият екземпляр е прикрепен към АУАН и третият е за отчет, поради което и съдът намира за несъстоятелен доводът на жалбоподателя за липса на връчено копие от Талон за изследване на алкохол № 083458.
2
Ето защо съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2, чл.3а, т.1 и чл.6, ал.4 и 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като контролният орган попълва талон за изследване, в който се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване, да подпише или да получи талона за изследване, при неявяването му в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване се приемат отчетените показания от техническото средство. Изложеното означава, че задължение на водача е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, но негово право е да избере начина и метода за това – с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване. В случая, видно от издадения му талон за изследване, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, именно поради което му е било дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, което той не е изпълнил. Задължение на лицето, като водач на МПС е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, поради което, ако субективните му нагласи не са му позволявали да изпълнява задълженията си като такъв (водач на МПС), не е следвало да управлява МПС. Противното би означавало да се допусне управлението на МПС от водачи след употреба на алкохол или за които се предполага, че са употребили алкохол, без възможност това обстоятелство да бъде проверено и в крайна сметка – те да не носят отговорност, ако и действително да са управлявали МПС под въздействието на алкохол над допустимите от закона стойности.
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включително и на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в частност – административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно защитата си. Без правно значение е обстоятелството, че в НП не е изрично посочена формата на вината, тъй като съгласно чл.7 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) извършителите на административни нарушения се наказват, независимо дали последните са били извършени умишлено или непредпазливо, освен ако не е изрично предвидено, че непредпазливите деяния не се наказват, какъвто не е 3 разглежданият случай. Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че няма и не може да има съмнение, че конкретното нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и следователно е запознат с правата и задълженията си като такъв, включително и с вмененото му от закона задължение да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, което обаче по изцяло субективни съображения не е изпълнил, т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественооапсните му последици и е искал настъпването им.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя наказания – глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, същите съответстват по вид и размер на твърдо предвидените в закона за извършеното нарушение, поради което обсъждането на въпроса съобразени ли са били наказанията с тежестта на нарушението се явява безпредметно.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.1 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 и т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗД в П (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП (”Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“), изразяващо се в това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС или друг заместващ документ и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.2 и 3 от НП се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът кредитира с доверие, още повече, че не се ангажираха доказателства, които да им противоречат, респективно – оборват.
При тези данни съдът намира за доказани конкретните нарушения по т.2 и 3 от НП и извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН или издаване на НП по т.2 и 3, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя: административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си; предвид вида и характера на нарушението с посочването на пътя и населеното 4 място, което именно е било направено от наказващия орган, мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в необходимата степен; нарушението е било установено на място от служители на МВР – актосъставителя и свидетел по акта, които са изрично посочени в АУАН, а не по документи, поради което и не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение също не е от категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори доказателствата на обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза на производството, в която правото му на защита е гарантирано в пълен обем и няма как да бъдат събрани доказателства по искане на едната страна без знанието на другата.
Същевременно наложените за нарушенията по т.2 и 3 от НП наказания съответстват на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.