Определение № 202 от 27.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. ХАСКОВО, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба от Община Хасково против постановление за разноски от 30.10.2024 година на ЧСИ Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д. № 2599/2024 година. С този акт на ЧСИ е оставено без уважение възражението на Община Хасково – длъжник по изпълнителното дело, срещу приетите от ЧСИ разноски под формата на адвокатски хонорар на упълномощен от взискателя Адвокатско дружество „Г. и М.“ процесуален представител, определен от ЧСИ на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят счита, че след като взискателят е адвокатско дружество, то упълномощаване на процесуален представител-адвокат в изпълнителното производство не е необходимо. Следователно, не се дължало и адвокатското възнаграждение на този адвокат. В условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради незначителна правна и фактическа сложност на делото. Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление изцяло или за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят подава писмено възражение срещу жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност.

1

Твърди, че адвокатското възнаграждение е съобразено с обема на процесуалните действия, които се налага процесуалният представител да извърши. Настоява, че адвокатското дружество, което е юридическо лице и действа чрез свой законен представител, може да бъде представлявано от адвокат, като всяко друго юридическо лице. Прави искане за оставяне на жалбата без уважение

ЧСИ Николета Кавакова, в писмените си мотиви по обжалвания акт за разноски, намира подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че размерът на направените от взискателя разноски е доказан надлежно, а заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно и понататъшният ход на изпълнителното производство не би могъл да се предвиди.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп.дело № 20249290402599 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 е образувано по молба от Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв. К. Г. Ведно с молбата е представен изпълнителен лист, издаден на 03.12.2024 година по силата на решение № 140/11.04.2024 година по гр.д. № 560/2023 година по описа на Окръжен съд – Хасково и Решение № 177/14.10.2024 година по в.гр.д. № 317/2024 година на Апелативен съд – Пловдив, влезли в законна сила на 18.11.2024 година и отнасящи се за задължението на Община - Хасково да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата 2100 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв в исковото производство, както и сумата 5 лева за издаване на ИЛ. С молбата е направено и искане за определяне и събиране от ЧСИ на адвокатско възнаграждение на упълномощения от дружеството-взискател адвокат, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Сочи се и сумата, която адв. Г. счита, че му се дължи – 455,26 лева.

По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, от които се установяват както представителната власт на адв. К. Г. да представлява взискателя по изпълнителното дело, така и факта, че е договорено – адвокатското 2 възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

От материалите на изпълнителното производство се установява, че на длъжника Община – Хасково е връчена покана за доброволно изпълнение, с която на Общината е съобщено разпореждането на ЧСИ за приемане на разноски по изпълнителното производство, в това число адвокатски хонорар в размер на 455,25 лева с ДДС.

Видно от приложената разписка, поканата е връчена на Община – Хасково на 13.12.2024 година.

Длъжникът е подал възражение вх. № 191041/20.12.2024 година срещу приетите от ЧСИ разноски, като е заявил недължимост и прекомерност на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Взискателят е оспорил това възражение с довода, че адвокатският хонорар е определен дори под минималния размер, предвиден с НМРАВ. С атакуваното постановление от 30.10.2024 година ЧСИ е оставил възражението без уважение, като е отказал да намали определения от него размер на адвокатското възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Още с възражението си от 20.11.2024 година длъжникът Община – Хасково е оспорил не само размера на определеното от ЧСИ възнаграждение на адвоката, а главно – неговата дължимост, като са изложени доводи за недобросъвестно упражняване на процесуални правата. Основното искане на длъжника, направено с това възражение е – ЧСИ да преразгледа разпореждането си за приемане на разноски в частта на определеното възнаграждение на адв. Г., като приеме, че такова не се дължи. Съдебния изпълнител не е обърнал внимание и не е отговорил на тези възражения и искания, нито е третирал възражението като жалба на длъжника против разноски по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Счел е, че е сезиран с типичното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е разгледал само на плоскостта на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Неправилните действия на ЧСИ не следва да доведат до загуба на права от страна на длъжника, ето защо съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото произнасяне е такава против разноски по изпълнението по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Т.е. постановлението на 3

ЧСИ Кавакова от 30.10.2024 година е акт, обжалваем по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. Община – Хасково има качеството на длъжник в изпълнителното производство - страна, която има право да атакува разноски по изпълнението.

Ето защо жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В настоящия случай взискател в производството се явява адвокатско дружество, представлявано от представителя му по закон – управител К. Г. От представения договор за правна помощ се установява, че дружеството е сключило договор със същото лице – К. Г., в качеството му на адвокат, за правна помощ и осъществяване на процесуално представителство в изпълнителното производство по изп.дело № 20249290402599 на ЧСИ Кавакова. При това, постигната е клаузата, че представителството ще се осъществи безплатно, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Действително, няма пречки адвокатското дружество да бъде представлявано във всяко едно производство по ГПК от упълномощен процесуален представител, в това число ако това е адвокат от състава на самото дружество. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв, обаче, лимитативно изброява хипотезите, в които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно: на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист. ХОС в настоящия си състав приема, че нито една от предвидените в закона възможности в разглеждания казус не е налице. Това е така, защото не следва да се поставя знак на равенството между „юрист“ по смисъла на чл. 38 ал. 1 т.

3 от ЗАдв и юридическото лице, каквото представлява адвокатското дружество, уредено в Закона за адвокатурата и предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗАдв вр. чл. 357 от ЗЗД представляващо обединение за постигане на обща стопанска цел и реализиране на печалба. Редакцията на чл. 38 от ЗАдв не позволява разширително тълкуване. Следователно, уговорката в представения договор за правна помощ, за приложение на чл. 38 от ЗАдв е в противоречие със закона и като нищожна не поражда правни последици.

Ето защо, ЧСИ не е следвало въобще да уважава искането на взискателя АД „Г. и М.“ за прилагане на разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв и определяне на възнаграждение на адв. К. Г. за осъществената безплатно правна помощ и представителство. Поради гореизложеното ХОС приема, че 4 атакуваното разпореждане на ЧСИ се явява неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона – чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, ето защо следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 30.10.2024 година на ЧСИ Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д. № 20249290402599/2024 година, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Община – Хасково срещу разноски в размер на 455,25 лева, които представляват определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Адвокатско дружество „Г. и М.“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5