Решение № 138 от 13.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500461 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г.Д. да заплати на П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на Ж. С. С. починал на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 600 лв. разноски, като са отхвърлени предявените искове за главница и мораторна лихва до пълните им размери. Осъдена е П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № ** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 80 лв.

1.Срещу решението в осъдителната за застрахователя част е постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за 1 призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез процесуален представител адв. Г. Д. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Оспорени са изводите на окръжния съд за изключителност на отношенията на ищцата с починалия при ПТП неин внук и за претърпени душевни болки и страдания извън обичайните. Твърди се, че по делото ищцата не е провела главно и пълно доказване на изискуемите за уважаване на иска обстоятелства, тъй като в случая се установяват нормални отношения приживе, както и обичайни страдания за ищцата след смъртта на близкия й родственик. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, както и на общественоикономическата конюнктура в страната. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на предявения иск с присъждане на пълния размер на разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът-ответник твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските, като се сочи, че при постановения от окръжния съд резултат, разноските които следва да бъдат присъдени в негова полза са 584 лв., а не 80 лв. – колкото е присъдил окръжният съд. Иска се допълнително присъждане на разноски за горепосочената разлика.

С определение № 257/08.09.2021 год. по в.гр.д.№381/2021 год. по описа на Бургаския апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Сливенския окръжен съд за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК, съдържащо се във въззивната жалба на въззивника-ответник. С определение № 260241/29.09.2021 год. по гр.д.№656/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд е изменено решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд в частта за разноските, като ищцата е осъдена да заплати на ответника направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 584 лв. Определението е влязло в сила и е неразделна част от обжалваното решение.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна П. Д. Ж., чрез процесуален представител адв.Г.М. След анализ на събраните по делото доказателства е оспорено твърдението на въззивника-ответник за липсата на изключителност на отношенията и на претърпените от ищцата болки и страдания, като се твърди обоснованост на изводите на съда за наличието на изискуемите по закон предпоставки за присъждане на обезщетение в нейна полза. Сочи се, че релевантните обстоятелства са установени от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Твърди се, че при съблюдаване на всички относими критерии, размерът на присъденото обезщетение се явява дори занижен.

Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за присъждане на съдебните разноски за въззивното производство.

2.Срещу решението в отхвърлителната му част – с която е отхвърлен иска за обезщетение за сумата над 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., ведно с претендираната законна лихва и с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на обезщетение от 40 000 лв. за периода от 28.06.2019 год.

2 до 09.09.2019 год. е постъпила насрещна въззивна жалба от П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез процесуален представител адв. Г. М. Твърди се, че като е отхвърли иска за размера над 40 000 лв. до 50 000 лв. окръжният съд е постановил решение в нарушение на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като не е преценена тежестта на конкретно установените по делото доказателства които сочат, че ищцата е загубила единствения си внук, че степента на привързаност между тях е била изключително голяма, като изключителни са били и понесените от ищцата след смъртта на внука й душевни мъки.

Твърди се, че не са отчетени съществувалите към датата на застрахователното събитие лимити на отговорност, а при съвкупна преценка на критериите за определяне на размера на обезщетение става ясно, че претендираната сума от 50 000 лв. се явява справедливо обезщетение. Твърди се, че в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на обезщетение от 40 000 лв. за периода от 27.06.2019 год. до 09.09.2019 год. решението е постановено в нарушение на чл.497, ал.1 от КЗ, тъй като по-ранната дата по смисъла на тази норма в случая е 27.06.2019 год., поради което законната лихва е дължима от 27.06.2019 год., а не от 10.09.2019 год. както е приел окръжния съд. В насрещната въззивна жалба е направено искане за присъждане на законната лихва считано от 28.06.2019 год. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно уважаване на предявения иск, с присъждане на всички съдебни разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗА „БУЛ ИНС“ АД-София, чрез процесуален представител адв.М. Г. Изложени са съображения за нейната неоснователност. Твърди се липсата на предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищцата, евентуално-липсата на предпоставки за присъждане на обезщетение в размер над 40 000 лв. Сочи се, че в искова молба подадена срещу същия ответник, депозирана от майката на починалото лице – Е. С. са изложени обстоятелства в противоречие с твърдените по настоящото дело, а именно – че връзката между майката и сина никога не е прекъсвана.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част и за присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер. Към отговора е представено копие от искова молба и коригирана искова молба подадени от майката на починалото лице – Е. С., за осъждане на настоящия застраховател да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради настъпилата при ПТП смърт на сина й Ж. С., по която е образувано гр.д.№263/2021 год. по описа на СлОС. След указания за представяне на доказателства за момента от който страната е могла да узнае за доказателствата и представянето им, в открито съдебно заседание, на осн. чл.266 , ал.2, т.1 от ГПК въззивният съд е приел приложените към отговора доказателства.

Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.

С обжалваното решение Сливенския окръжен съд се е произнесъл по иск с правно 3 основание чл.432, ал.1 от КЗ и по претенция за присъждане на законна лихва.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Като постановено по допустима искова претенция, решението е допустимо.

Ищцата П. Д. Ж. е предявила иск пред Сливенския окръжен съд срещу ответника ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, за осъждане на ответника да и заплати обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди-претърпени душевни болки и страдания в резултат на смъртта на нейния внук - Ж. С. С., настъпила на **.**.**** год. при ПТП причинено по вина на водач на МПС, който е застраховано лице при ответника по застраховка “гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане. Позовава се на обстоятелството, че вината на водача на МПС причинил процесното ПТП е установена с влязла в сила присъда по НОХД №646/2019 год. на СлОС. Твърди, че на 10.06.2019 год. е поискала от ответника по делото определяне и изплащане в нейна полза на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но е получила писмен отказ. Твърди, че попада в разширения кръг на лицата, имащи право на обезщетение по чл.493а, ал.4 от КЗ, тъй като приживе между нея и внукът и Желко е съществувала изключително силна емоционална връзка и привързаност. Сочи, че двамата са живели в едно домакинство в дома на ищцата Ж., че тя го е отгледала от шестмесечно бебе и е полагала грижи за него до смъртта му, тъй като майка му и баща му се разделили няколко години след неговото раждане. Ищцата сочи, че от дълги години е вдовица, а Ж. е бил единствения й внук, той бил нейна опора и заемал централно място в живота й. Тъй като нямала други внуци на които да се радва, приживе единствено Ж. внасял светлина и радост в живота й. Двамата полагали взаимни грижи един за друг, които били видими и всеизвестни за близки, роднини и съседи. Когато пораснал и започнал сам да се грижи за себе си Ж. поел грижите и за своята баба, поемал разходите й за лекарства, за дърва, и други разходи за общия на двамата дом. След смъртта на Ж. в живота на ищцата останала дълбока и непоправима празнина. Ищцата изпитва дълбока болка, постоянно плаче, още очаква внукът й, който бил шофьор на тежкотоварни камиони да се върне от поредния международен курс, да я прегърне, да я попита дали има нужда от нещо и къде иска да я заведе. След смъртта на внука си ищцата постоянно посещава гроба му, не може да намери утеха и животът й завинаги е почернен. Ищцата е ангажирала доказателства, направила е искане за присъждане на съдебните разноски.

От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия съд ответникът поддържа възраженията на липсата на изискуемите предпоставки по 4

Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК за присъждане на обезщетение в полза на ищцата, евентуално - за прекомерност на размера на претендираното обезщетение. Не се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложеното НОХД № 646/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд се установява, че с постановена по делото присъда № 6/25.02.2020 год., изменена с решение № 122/18.09.2020 год. по ВНОХД № 128/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд, последното оставено в сила с решение № 7/01.02.2021 год. по КНОХД №872/2020 год. на ВКС, 1-во н.о., Я. Ю., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на **.**.**** год. на път III- 662, в землището на с.Баня Община Нова Загора, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № СТ 53 52 ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С. ЕГН **********.