Решение № 66 от 16.08.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. К. , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200330 по описа за 2021 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-0281-000272/26.03.2021 година на Началник група към ***** П., на РУ- К. на Т. АНГ. Ш. с ЕГН********** от гр. Б., ул. „К.” № 62, на основание чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Т. АНГ. Ш. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се и представлява. Не претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – РУП К. , редовно призована, не изпраща 1 представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С. ИВ. ИВ. и свидетелите СТ. Д. Т. и АТ. М. М. и приложените и приети писмени такива – Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019г., АУАН, серия АА № 766929/06.03.2021г., НП № 21-0281-000272/26.03.2021 година, талон за медицинско изследване, справка за водач-нарушител, съдът намира за установено следното:

На 06.03.2021г., служители на СПС П. – св. Т. и Х. Т. били командировани на работа в района обслужван от РУП К.. Патрулирали в гр.

Б., били униформени, с патрулен и обозначен полицейски автомобил. Около 21.30 ч. забелязали автомобил, който се движил странно по пътното платно и криволичел, за което предприели действие по неговото спиране посредством светлинна и звукова сигнализация. При извършената проверка установили самоличността на водача – жалбоподателя Ш. и констатирали, че същият силно лъха на алкохол. Бил сам в колата и го помолили да слезе от автомобила, при което забелязали, че той трудно пази равновесие. За това се обадили на дежурния в РУП К. да изпрати патрул на КАТ, като пристигнал такъв в състав свидетелите С. ИВ. ИВ. и АТ. М. М.. С.И. поканил водача, посочен му от св.Т. – жалбоподателя Т. АНГ. Ш. да даде проба за алкохол с техническо средство или да даде кръвна проба, но водача отказал, като признал, че е употребил алкохол, но заявил, че не желае да даде кръвна проба или да бъде тестван с Дрегер. Няколко пъти И. му обяснил и го поканил да даде проба за алкохол, но Ш. категорично отказал да даде каквато и да е проба за алкохол. И. издал талон за изследване с номер 091971.1., но водача отказал да го получи и да го подпише.

За констатираното срещу жалбоподателя Ш. от св.И. бил съставен 2 процесният АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП - за това, че на 06.03.2021г. около 21:30 часа в гр.Б. на ул.“О.“ до № 18, управлява лек автомобил - О. А. с peг. № ******, чужда собственост.

Водачът е спрян за проверка от АП 277 на СПС гр. П.. При последвалата проверка водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и отказва да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта му.

В АУАН жалбоподателя не вписал възражения.

На 26.03.2021г. компетентният орган - Началник група към ***** П., на РУ- К., съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з825/19.07.2019г., издал атакуваното наказателно постановление, с което на Ш. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила.

В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите по акта.

3

При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП: водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателя е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода на която въпреки многократните покани за това от св.И., същият не е пожелал да даде проба за алкохол посредством апарат Дрегер, т.е. с техническо средство, а при издаден талон за медицинско изследване, не пожелал да го получи и да даде кръвна проба за такова изследване.

В процесния случай няма значение дали жалбоподателя е употребил или не алкохол към момента на извършване на проверката, защото не за това е била ангажирана неговата отговорност. Релевантно е обаче безспорно установеното обстоятелството, че същият е отказал да даде такава проба с апарат и кръвна проба, което обосновава и извода, че предприетото от него поведение е отказ да бъде извършена проба за алкохол. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по К.Н.А.Х.Д. № 4

175/2016 г. по описа на Административен съд – П., XXI касационен състав, в което е прието следното: „…нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място“.

От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му.

Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба - Употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Съгласно същата Наредба - чл. 2, ал.1- При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или зА.шават неговите или на други лица живот или здраве, и ал.2 - Неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

В случая наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателя е осъществил 5 нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал и медицинско изследване. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване. Ето защо по никакъв начин жалбоподателя не е затруднен да разбере за какво нарушение е наказан - категоричен е отказа му да бъде извършена каквато и да била проверка за наличието на алкохол, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство дали е употребил алкохол, и същевременно е отказал и другия вид изследване - лабораторното. Цитирането в наказателното постановление на разпоредбата чл.174, ал.3 от ЗДвП в цялост по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, нито при ясните обстоятелства по извършване на нарушението, внася някаква непълнота или неяснота в обвинението, съдържа и нарушената разпоредба, т.е. не е разпоредба, която по никакъв начин да не се съотнася с обстоятелствата по извършване на нарушението, поради което не може да счете, че по някакъв начин жалбоподателя е бил поставен в позицията да не разбере за какво точно свое неправомерно поведение е наказан.

Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във фиксиран размер, съответно - 2000лв. и две години.

Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки, които за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са именно 12.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.