Решение № 138 от 03.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Георги Йовчев

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000400 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. Б. Г. с ЕГН **********, от гр.Варна против решение № 260018/26.01.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1395/19г., с което е прието за установено между страните по делото, че тя, в качеството й на ответник и съдлъжник по Договор за банков кредит от 2008г. и Анекси №№ 1, 2 и 3, дължи на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД главница в размер на 50 125.67 EUR, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2 060.71 EUR – договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително. Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото, поради което моли същото да бъде отменено.

Основното оплакване се свежда до несъгласие с извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за редовно уведомяване на длъжника за нея и посочване на размера на претендираните вземания по пера. Не са установени факторите, довели до увеличаване на лихвения процент по 1 кредита, не е доказано договаряне на промяната на лихвата. Предвид липсата на погасителен план съдът погрешно е приел за установено, че към 20.12.2018г. е налице пълно просрочие в плащането на 4 месечни погасителни вноски, респ. – че са настъпили условията кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Погашенията не са преустановявани, като за периода 21.12.2018г. – 20.05.2019г. е налице плащане в общ размер на 1 230,24 евро, но сумите са отнасяни за погасяване на лихви и неустойки, за което нито кредитополучателя, нито съдлъжниците са били редовно уведомени. Съдът е приел, че кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем на 05.04.2019г., а не на 20.12.2018г., както твърди ищецът. Банката не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в противоречие с тълкувателната практика на ВКС. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр. София пл. Света Неделя 7, представлявано от Л.Х. и Е. М. претендират за приемане за установено между страните, че ответникът Д. Б. Г., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.ххх ххххх ххх хх дължи на ищеца, в качеството си на съдлъжник по Договор за банков кредит № TR 71360199 от 20.03.2008г. и Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от 27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, следните суми : 50 125.67 EUR – главница и 4 465.54 EUR – договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително, както и законната лихва върху главницата от 50 125.67 EUR , считано от датата на подаване на заявлението в съда

– 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед № 3418/30.04.2019г. за изпълнение напарично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2

6461/2019г. на ВРС.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за банков кредит от 20.03.2008г., допълнен с Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от 27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, с кредитополучател К. Б. А. и солидарни съдлъжници М. Т. А. и ответницата Д. Б. Г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 54 000 евро за срок до 20.03.2043г. Поради допуснато просрочие в погашенията, на 06.06.2017г. бил подписан Анекс № 3, въз основа на който се претендира и установяването на процесните вземания на банката. С този анекс страните изрично се съгласили отношенията между тях, възникнали във връзка със сключването и изпълнението на Договора за банков кредит от 20.03.2008г.и анексите към него, свързани с усвояване, ползване, олихвяване, обезпечаване, издължаване, права и задължения на страните, предсрочна изискуемост и окончателно погасяване на пълния размер на задълженията по кредита, както и всяка сума, удвоена или дължима - главница, лихви, такси, комисионни и други разноски да бъдат уреждани от анекса и Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити за недвижими имоти на потребители, одобрени с решение на УС от 31.08.2016г., в сила от 01.10.2016г. – л.63. Въз основа на горното при разрешен и усвоен размер на кредита от 54 000 евро, страните приемат, че неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата към датата на подписване на анекса възлиза на 50 125,67 евро – т.2.4, а начислената, просрочена и изискуема лихва – 2 424,85 евро. В т.4 от анекса е уредена възнаградителната лихва, изразена като променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, състоящ се от променлива компонента - пазарен лихвен индекс, равняващ се на тримесечния EURIBOR, който към 06.06.2017г. е -0,33% и фиксирана надбавка към пазарния лихвен процент от 7,34%. Т.е. – ГЛП към датата на сключване на Анекс № 3 е 7,01%. Съгласно т.11.1.2. размерът на ГЛП, съответно размерът на анюитетната вноска се променя съобразно прага но промяна на лихвения индекс съобразно установеното в т.9.4 и 9.5 от ОУ при запазване на договорената фиксирана надбавка. В посочените текстове от ОУ, приложими към процесните отношения, се предвижда промяна на ГЛП автоматично и съобразно промяната на лихвения индекс както по посока на увеличаване на същия, така и по посока на намаляването му. С това тези 3 клаузи се различават от договореностите относно промяната на ГЛП по предходните ОУ, при които е било предвидено правомощие на банката едностранно да увеличава, при изменение на променливата компонента – индекса EURIBOR, без възможност за намаление при съответно намаляване на стойността на индекса. В Анекс № 3 липсва и приложение на определената с решение на УС на банката „премия“ към стойността на лихвения процент, каквато „премия“ въобще не е договаряна между страните. С оглед на така констатираното различие в регламентацията на промяната на размера на ГЛП съобразно промяната на неговата променлива компонента, съдът намира, че клаузите от Анекс № 3, уреждащи начина на изчисление на възнаградителната лихва и нейната промяна, са ясно и точно формулирани, индивидуално договорени, доколкото се съдържат изрично в анекса, заместващ договора между страните и съдържат точна методика за изменение на размера, което изменение не е субективно и не зависи от волята на банката, а от обективния факт на промяна на променливата компонента – тримесечния EURIBOR. Поради това изследваните клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя на кредитната услуга и като така не са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В този смисъл възражението на ответницата Г. за неравноправност, съответно нищожност на клаузите по т.11.1.2 от Анекс № 3 и по т.9.4 и 9.5 от ОУ към анекса, поддържано и във въззивната жалба се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Разпоредбите на т.4, 4.1 и 4.2 от договора за кредит от своя страна са неотносими към предмета на доказване, доколкото този договор е изцяло заменен от Анекс № 3.

Съгласно т.9.2 и т.4.1 от Анекс № 3 задължението е следвало да бъде издължено с 12 месечен гратисен период за вноските по главницата за периода 20.06.2017г. – 20.05.2018г. и с фиксиран намален лихвен процент от 2, 39 %. От 20.05.2018г. до 20.03.2043г. е следвало да бъде погасявана възнаградителната лихва, състояща се от пазарен лихвен процент - /-0,33 % Юрибор/ + фиксирана надбавка от 7,34 % или ГЛП от 7,01% при подписване на анекса на 06.06.2017г. Съгласно т.9.1 на анекса пък лихвата по т.2.6 в размер на 2 424,85 евро е следвало да бъде погасена успоредно с месечната анюитетна вноска за срок от 24 месеца, както следва :

4

23 месечни вноски /от 20.06.17т. до 20.04.19г./ по 93 евро и една изравнителна вноска в размер на 285,85 евро на 20.05.2019г.

Безспорно е още, че на 25.04.2019г. банката е инициирала заповедно производство, образувано е ч.гр.д.№ 6461/2019г. по описа н а ВРС, по което съдът е издал заповед № 3418/30.04.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните съдлъжници за сумите по договора за кредит от 20.03.2008г. и анексите към него, както следва : 50 125.67 EUR - главница; 4 465.54 EUR – договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2 135.42 лева, държавна такса по делото и 2 557.88 лева – адв.възнаграждение по ч.гр.д. № 6461/2019г. на ВРС. Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№ 883 с район на действие ОС Варна е образувано изп.д.№ 20198830400630 срещу длъжниците.

Безспорно е още, че кредитът е усвоен. Погашенията по него са установени със заключенията на основна и допълнителна ССчЕ: Преди подписването на Анекс № 3 вноските са правени регулярно, но в една голяма част това е ставало не на уговорения падеж и в недостатъчен размер. След 06.06.2017г. задълженията са погасявани доброволно до 20.08.2018г., на която дата е погасена частично дължима месечна вноска с падеж 20.08.18г.

От лихвите по т.9.1 на анекса в размер на 2 424,85евро са погасени 1 836,62евро. Остатъкът не е погасен.

Съгласно взетите счетоводни записвания в банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2018г. поради непогасяване в срок на месечните вноски. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК – 25.04.2019г. просрочената главница е в размер на 50 125,67 евро. Просрочените лихви са в общ размер на 4 263,87 евро, от които : просрочени лихви за редовна главница – 1 472,48евро; просрочени лихви върху редовен дълг – 1 223,40евро; просрочени лихви по т.9.1 от анекса – 588,23евро; неустойки за просрочени лихви – 978,53евро и 1,23 евро. Общо задълженията по договора и анексите към него е в размер на 54 389,54евро.

Последната вноска, с която се погасява кредита в банката, е от 22.04.19г., когато на каса постъпват 204,19 евро. С тях се погасява 13,9 евро 5 неустойка за просрочена лихва и 188,60 евро – неустойка за просрочена главница.

От изготвената от в.лице таблица на погашенията е видно, че от 20.08.2018г. до 20.12.2018г. месечните вноски не са погасявани. От 20.06.2018г. месечни вноски за главница не са плащани. От 20.08.2018г. до 20.12.2018г. не са платени месечните вноски за редовна лихва. Оттам нататък всяко постъпило плащане е отнасяно по наказателни лихви.

Според допълнителното заключение на ССчЕ след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 20.12.2018г. до 20.05.2018г. от кредитополучателя е заплатена сумата от 1 230,24евро, с която са погасени : лихви по главница по т.4.2 – 11,89лв; просрочени лихви по т.9.1 по Анекс № 3 – 162,62 евро; неустойка за просрочена лихва – 60,15 евро; неустойка за просрочена главница – 778,89евро и 197,39евро са преведени на ЧСИ Петя Иванова. Тъй като погасителен план не е бил изготвен в.лице не е отговорило на въпроса променян ли е и как размера на всяка месечна погасителна вноска и ако е променян в посока на увеличаване били ли са и как уведомени длъжниците, че трябва да внесат по-голям размер, за да не изпадат в просрочие. В същото време обаче в заключението е посочено, че БЛП, прилаган от банката, изцяло съответства на договорения такъв : за периода 20.06.17г. – 19.05.18г. – 2,39 %, а за периода 20.05.18г. – 20.12.18г. – 7,01 %.