Решение № 9884 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9884 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110128243 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д. срещу „...........“ ЕООД, с която са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е сключил с ответника договор за паричен заем № .........., по силата на който му е предоставена в заем сума в размер на 500 лева, със срок на погасяване на дълга до 17.01.2020 г. Твърди, че в съдържанието на договора са определени ГПР на стойност 49,7 % и лихва в размер на 41 %, като е предвидено и задължение за изплащане на 109,60 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. С анекс от 24.12.2019 г. в полза на ищеца е отпусната допълнителна заемна сума в размер на 100 лева, като дължимата такса за експресно разглеждане се променила на 179,36 лева. На 31.01.2020 г., по силата на сключен анекс към договора, получил в заем допълнителни 50 лева, като таксата за експресно разглеждане се променила на 187,39 лева. Ищецът твърди, че е погасил дължимото по договора, като е заплатил в полза на кредитодателя и таксите за удължаване на кредита и експресно разглеждане, а именно 1619,64 лева. Излага доводи относно нищожността на процесния договор поради противоречието му съсзакона и заобикалянето на законоустановените изисквания в ЗПК. Твърди, че клаузата от договора, с която е задължен за заплащането на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Счита, че предвидената такса има за цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отбелязва наличието на неравноправни клаузи в договора. Съобразно изложеното е направено искане съдът да прогласи нищожността на клаузата от договора, с която е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на кредита. Претендира осъждане на ответника за плащането на сума в размер на 187,39 лева, представляваща недължимо платено по договора вземане за такса за разглеждане 1 на кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит, което да отговаря на посочените в исковата молба параметри. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.прогласи.

Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по сключен договор за паричен заем № ........../18.12.2019 г., изменян с посочените в исковата молба анекси и със съдържанието, посочено в исковата молба, съдържанието на твърдяната договорна клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане на договора за кредит на сочените основания.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.

Следователно, за основателността на предявената осъдителна искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на процесната сума в размер на 187,39 лв. от ответника въз основа на сочената за недействителна договорна клауза от процесния договор за паричен заем и анекси към него, предвиждаща плащане от заемополучателя на такса за експресно разглеждане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за получаване на претендираната от ищеца сума.

От заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.101 и сл. от делото/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит и анекси към него /л. 66 и сл./, съдът приема за установено следното:

Съгласно договор за паричен заем с № .......... от 18.12.2019 г., параметрите на процесния заем са: размер на предоставения заем общо = 500,00 лв., ГЛП по договора = 41%, срок на заема = един месец, от 18.12.2019 г. до 17.01.2020 г., такса за бързо разглеждане = 109,60 лв.

Съгласно анекс 1 от 24.12.2019 г. към договора за заем от 18.12.2019 г., параметрите по заема се променят, както следва: допълнително отпусната заем = 2

500,00 лв., размер на предоставения заем общо = 1 000,00 лв., ГЛП по договор и анекс 1 = 41%, такса за бързо разглеждане = 165,60 лв.

Съгласно анекс 2 от 08.01.2020 г. към договора за заем от 18.12.2019 г., параметрите по заема се променят, както следва: допълнително отпусната заем = 100,00 лв., размер на предоставения заем общо = 1 100,00 лв., ГЛП по договор и анекс 2 = 41%, такса за бързо разглеждане – 179,36 лв.

На 16.01.2020 г. е сключен договор за удължаване на срока за погасяване, като новия срок на договора става до 16.02.2020 г.

Съгласно анекс 3 от 31.01.2020 г. към договора за заем от 18.12.2019 г., параметрите по заема се променят, както следва: допълнително отпусната заем = 50,00 лв., размер на предоставения заем общо = 1 150,00 лв., ГЛП по договор и анекс 3 = 41%, такса за бързо разглеждане = 187,36 лв.

Общо дължима сума по заема съгласно анекс 3/31.01.2020 г., включваща главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане е 1 355,64 лв.

От извършеното изчисление на база параметрите по процесния договор за заем и трите анекса към него се констатира, че изчисленият ГЛП /Годишен лихвен процент/ по процесния заем, съобразно параметрите по анекс 3 към договора, се получава в размер на 138,77%.

От извършената проверка при ответника вещото лице е констатирало, че на 03.02.2020 г. по процесния заем е постъпило плащане на сума в размер на 1 355,64 лв., чрез EasyPay.

Постъпилата сума 1 355,64 лв. при ответника е разпределена за покриване на следните задължения по процесния заем: погасена договорна лихва 18,25 лв., погасена главница 1 150,00 лв., погасена такса за експресно разглеждане на документи 187,39 лв.

Полученото плащане е осчетоводено с основание .........., по партида на клиент с номер 9870238, като: погасяването по договорната лихва е осчетоводено по сметка 2312 - Receivables (interest)/ Вземания за лихва, погасяването по главницата е осчетоводено по сметка 2311 - Receivables (principal)/ Вземания за главница, а погасяването по такса за експресно разглеждане на документи е осчетоводено по сметка 2340 - Receivables (initial commission)/ Вземания за комисионна.

Процесният договор за кредит от 18.12.2019 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия /ОУ/на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на до 15 минути от постъпване на искането в системата на кредитора. Посочено е, че във връзка със заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата и срока на договора и се дължи единствено ако искането за отпускане на кредит бъде одобрено.

Съдът приема, че когато се твърдят няколко порока, обуславящи нищожност поради противоречието със закона, следва пороците да се разгледат от специалните 3 към общите разпоредби. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Съобразно изложеното, предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Ето защо, предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи, доколкото процесната клауза противоречи на закона. Тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая съгласно Раздел I, т. 1 от Общите условия на Договора за кредит ГПР не включва разходите за допълнителни действия от страна на Кредитора, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за отпускането на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. От данните по делото съдът не намира за доказано индивидуално уговаряне на клаузата, като в тази връзка следва да бъде съобразен факта, че процесният договор за кредит, който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран.