Решение № 8675 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8675 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110128929 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от М. Г. С. срещу Столична община искова молба, която отговаря на изискванията за нейната редовност и предявения с нея иск е допустим.

Ищцата твърди, че не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща глоба по издадено Наказателно постановление №509781/2022г. от 17.10.2022г. Счита, че двугодишният срок за погасяване й по давност е започнал да тече с влизане в сила на наказателното постановление на 17.10.2022г., като е изтекъл на 17.10.2024г.

Поддържа, че доколкото изпълнителното производство е образувано след този момент, предприетите в неговите рамки действия са лишени от правно значение. Релевира съдебна практика, съгласно която съобщения, които не са довели до налагане на реален запор, както и насрочване на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати сами по себе си не прекъсват давността. Твърди, че предприетите от ЧСИ съдебни действия срещу несеквестируемо имущество са незаконосъобразни и също не водят до прекъсване на давността. Сочи, че когато подадената от взискателя молба не отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество, което да бъде запорирано, същата не прекъсва давността. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира възнаграждение за осъществено безплатно представителство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от М. Г. С. срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща глоба по издадено Наказателно постановление №509781/2022г. от 17.10.2022г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №20258380400945 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането, предмет на влязлото в сила наказателно постановление.

На първо място следва да бъде посочено, че съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления са публични, като съгласно чл.163, ал.4 ДОПК в случаите когато същите са възложени за събиране на съдебен изпълнител, производството се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс, който определя и компетентния да се произнесе по иск за несъществуването им съд, а именно- гражданския. Доколкото в настоящия случай публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и следва да бъде разгледан от настоящия съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение №48 от 22.05.2018г. на ВАС по адм. д. №34/2018г., Определение №87 от 29.11.2019г. по адм. д. №45/2019г., Определение №39 от 02.10.2020г. по адм. д. №23/2020г., Определение №52 от 29.12.2020г. на ВКС по гр. д.

№38/2020г., 5-членен с-в, ГК. Следва да бъде отбелязано, че независимо че в случая съдебният изпълнител събира публично общинско вземане, той не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.171 ДОПК, а единствено може да прекрати изпълнителното производството на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, когато му бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. С оглед на изложеното, съдът намира, че за ищцата е налице интерес да предяви настоящия иск, поради което същият се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

Между страните не е спорно и с Определението от 31.10.2025г. съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за ненуждаещо се от доказване, че на 17.10.2022г. е било издадено Наказателно постановление №509781, с което на М. Г. С. е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.49 НРУПОГТТСО, въз основа на което е образувано изп. дело №20258380400945 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.

Съгласно чл.209, ал.2, т.5 ДОПК на принудително изпълнение подлежат само влезлите в сила наказателни постановления. В същото време съгласно чл.64 ЗАНН същите влизат в сила, ако не подлежат на обжалване, ако не са били обжалвани в законния срок или ако са били обжалвани или изменени от съда. В конкретния случай наказателното постановление от 17.10.2022г. подлежи на обжалване, поради което за да се приеме, че същото е годно изпълнително основание по смисъла на чл.209 от ДОПК по делото следва да се установи, че е било връчено на страната и не е било обжалвано от нея, респективно е било потвърдено от съда.

Съгласно чл.58 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като в ал.2 е предвидено, че когато същият не бъде намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От приложения по изпълнителното дело Акт за установяване на административно нарушение от 22.09.2022г., се установява, че ищцата е посочила като свой адрес- ***, който съгласно изготвената справка в НБДН е регистриран като постоянен неин адрес. На него е изпратено съставеното наказателно постановление, като съобщението е върнато с отбелязване „разрушено“. В чл.58, ал.1 ЗАНН е уредено фингирано връчване на наказателното постановление, в случаите когато санкционираният сам е създал пречки с недобросъвестното си поведение да му бъде връчено наказателното постановление - не е намерен на посочения адрес, а новият му адрес е неизвестен. Доколкото посоченият в справката настоящ адрес в с. Мировяне е променен на 22.05.2023г., съдът намира, че към момента на връчване на наказателното постановление не е имало друг известен адрес, с оглед на което органът е отбелязал като дата на неговото връчване- 27.02.2023г. Посоченото обстоятелство не е оспорено и от ищцата. Съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН срокът за обжалване на наказателното постановление е 14-дневен, като предвид липсата на твърдения и доказателства за подадена жалба, то същото е влязло в сила на 14.03.2023г. За пълнота следва да бъде посочено, че няма данни същото да е било успешно връчено в по-ранен момент, като съдържащите се в исковата молба твърдения относно датата на влизането му в сила, а именно-17.10.2022г. не кореспондират с представените доказателства.

На следващо място, съгласно чл.82, ал.1, б.„а“ ЗАНН давността при наложено наказание „глоба“ е две години, като по аргумент от чл.82, ал.2 ЗАНН същата започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с 3 всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая давността за процесното вземане е започнала да тече на 14.03.2023г., като на 22.01.2025г. в кантората на съдебния изпълнител е входирано възлагателното писмо за събирането му. Следователно двугодишният срок по чл.82, ал.1, б.„а“ ЗАНН, течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и едновременно с това е осъществена хипотезата на чл.82, ал.4 ЗАНН, изключваща приложението на абсолютната давност.

Както бе посочено, давността по чл.82, ал.1, б.„а“ ЗАНН се прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на глобата се осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015г., приложение намират и постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Видно от приложеното изпълнително дело 20258380400945 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, на 27.01.2025г. са изпратени съобщения до „Изипей“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху вземания на длъжницата. В отговор е постъпило писмо от „Изипей“ АД, в което дружеството е посочило че по откритата при него микросметка на длъжника няма налични средства. Получено е и съобщение от банката, в което е посочено, че по сметката на длъжника няма авоар, но същата е блокирана до посочения размер за бъдещи постъпления. От посоченото следва, че последното валидно действие по изпълнение е предприето на 27.01.2025г., като считано от тази дата до датата на исковата молба /20.05.2025г./ двугодишният давностен срок по чл.82, ал.1, б.„а“ ЗАНН не е изтекъл. Във връзка с изложените от ищеца доводи следва да бъде посочено, че съгласно т.5 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк. дело №3/2015г. на ОСГТК изпращането на запорно съобщение до банка и в хипотеза, в която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в нея, представлява действие по налагане на запор като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като трайноустановена е съдебната практика, че юридическият факт, който прекъсва давността, е искането на взискателя да бъде приложен определен 4 изпълнителен способ, което задължава съдебния изпълнител да го предприеме, а дали резултатът от него е успешен е без значение за прекъсване на давността.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че давностният срок не е изтекъл към датата на образуване на изпълнителното дело, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответника, на който следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. С., ЕГН **********, срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща глоба по издадено Наказателно постановление №509781/2022г. от 17.10.2022г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №20258380400945 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност

ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. ал.8 сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски съд от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5