Решение № 129 от 01.09.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. З 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100412 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК от ищеца „АСП Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. п.ск. **** р-н Т. бул. „Б.“ № ****, срещу Ж. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. З ул. „А.“ № 7, ет. 6, ап. 23, сумата от 1054,24 лв., от които 800 лева - главница по Договор за паричен заем и 254,24 лева – законна лихва за забава върху главницата по договора за периода от 23.09.2020 г. до 02.10.2024 г. Претендира се и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (15.10.2024 г.) до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът, чрез пълномощника си, сочи в исковата молба, че с Разпореждане по ч.гр.д. № 345/2024 г. по описа на РС - З получено на 21.08.2023 г., са уведомени, че длъжникът Ж. М. К., ЕГН ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок.

Предвид на това „АСП Б.Б.“ с ЕИК № **** упражнява законовото си право да предяви иск, с който иска съдът, да признае за установено по отношение на ответника Ж. М. К., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по ч.гр.д. № 345/2024 г. по описа на РС - З и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Пълномощникът моли съда да приеме, че на 21.11.2019 година ответницата е сключила Договор за потребителски кредит № 373447 със „С.К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 800 лева, срещу което се 1 е съгласила да върне 10 броя вноски в по 187.00 в срок до 23.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.

Пълномощникът сочи още, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 373447 на 21.11.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК регламентира, договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, което обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Пълномощникът сочи още, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за 2 комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Ищецът сочи още, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Пълномощникът сочи още, че Ж. М. К., не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 13.01.2022г. г. „С.К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АСП Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. **** бул. „Б.“ № ****, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано на ред/стр. № 1250 от Приложение № към договора за цесия, като К. е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Тя не е изпълнила в срок задълженията си но Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника (настоящия ответник), има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

С оглед изложеното ищецът, чрез пълномощника си моли, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като цитира съдебна практика:

Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС; Решение № 3

3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС;Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към настоящия момент, задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за установено, че ответникът Ж. М. К., ЕГН **********, дължи на ищеца „АСП Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК **** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 345/2024 г., а именно - сума в общ размер от 1054.24 лева, формирана както следва:

1. главница в размер на 800 лева;

2. законна лихва за забава върху главницата в размер на 254,24 лева за период от 23.09.2020 г. до 02.10.2024 г.;

3. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (15.10.2024 г.) до окончателно изплащане на вземанията.

Уточнява, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника (ответника по делото) по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 Март 2020 г. до 13 юли 2020 г., законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 Март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

С оглед гореизложеното за ищеца „АСП Б.Б.“ ЕООД се обуславя правен интерес да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане, в общ размер от 1054,24 лева срещу ответника Ж. М. К., ЕГН **********.

Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Ж. М. К., ЕГН **********, че дължи на ищеца „АСП Б.Б.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. **** бул. „Б.“ № 81 В, ап. 3, претендираната подробно в исковата молба сума, лихви и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и, с който Ж. М. К., чрез адв. С. Д. оспорва предявените искове от „АСП Б. Б.“ срещу нея, като неоснователни и недоказани и поради изтегла погасителна давност на заявените претенции, за които излага подробни съображения за това, а именно:

4

Счита предявените искове от ищеца „АСП Б.Б.“ ЕООД като допустими, а по същество като неоснователни и недоказани и моли като такива да бъдат отхвърлени.

Счита, че доколкото настоящите искове се предявяват след дадени изрични указания на съда по реда на чл. 415 ГПК, то същите се явяват допустими такива.

Пълномощникът моли, съдът да има предвид, че оспорва предявените искове срещу Ж. М. К., като неоснователни и недоказани, вкл. и поради изтекла погасителна давност на заявените претенции, за което правим изрично възражение. Аргументите ни за това са следните:

Оспорва доводите на ищеца, че Ж. К. е подписала процесния договор за потребителски кредит със „С.К.” ООД, както и оспорваме извършената цесия в полза на ищеца, доколкото не са налице обстоятелства и доказателства за това. Твърдим, че Договор за паричен заем Кредирект 373447 от 21.11.201 9г. не е сключван от ответницата.

Оспорва твърдението, че Ж. К. е получила заемната сума от 800 лева като договорена такава по договора за кредит.

Счита, че са налице поредица нарушения на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за потребителския кредит при сключване на процесните договори между ответника и „С.К.” ООД.

На първо време, следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „С.К.“ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.