Определение № 5639 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5639 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110142520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. А. М. срещу „Креди Йес“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

На ищеца следва да бъде указано да конкретизира документите, които ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК, предвид наличието на представени към исковата молба преписи от част от изисканите документи, както и да обоснове необходимостта и относимостта на останалата част от изисканите документите, доколкото има качеството на страна по правоотношението.

Доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ, следва да бъде отхвърлено доколкото ищецът не сочи подлежащите на установяване факти посредством него и не мотивира относимостта към предмета на доказване в настоящото производство.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира писмените документи, които ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК, съобразно дадените от съда указания в настоящото определение. Предупреждава ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще отхвърли доказателственото искане.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.04.2026г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, както и чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №****/08.04.2024г. и договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г., сключени между страните по спора, а в условията на евентуалност искове за прогласяване недействителността на клаузата в договор за потребителски кредит №****/08.04.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както клаузата в договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.

Ищецът твърди, че на 08.04.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №****/08.04.2024г. при следните условия: размер на предоставената главница – 700 лева; вид на погасителна вноска – месечна, брой погасителни вноски – девет; при непосочен месечен лихвен процент. На 14.03.2024г. ищецът сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г. при следните условия: размер на предоставената главница – 500 лева; вид на погасителна вноска – месечна, брой погасителни вноски – три; при непосочен месечен лихвен процент. В договора от 14.03.2024г. страните уговорили задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 417,33 лева. В договора за кредит от 08.04.2024г. ищецът се задължил да предостави на ответника едно от изрично посочените обезпечения, като при неизпълнение на задължението следвало да заплати неустойка в размер от 1 440 лева.

Ищецът не изпълнил поетото задължение за предоставяне на обезпечение по договора, вследствие на което за него възникнало задължение за заплащане на неустойка в уговорения размер. Ищецът оспорва като недействителни процесните договори за кредит поради неспазване на законоустановената форма за сключване, неспазване на изискването за изготвянето им по ясен и разбираем начин, както и неприлагането на еднакви формат и шрифт по отношение на всички елементи в договорното съдържание. Оспорва като недействителни процесните договори поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в непосочване на действителния размер на приложимия ГПР. Посочва, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да бъде включена при формиране на приложимия ГПР, т. к. представлява разход по кредита. Посочва, че в договорите не е посочен размера на дължимата договорна лихва. Излага доводи за това, че предвидената договорна неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави и прикрива способ за акумулиране на скрита печалба от кредитодателя при заобикаляне на законовите ограничения на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Оспорва като недействителни процесните договори за кредит доколкото уговорената дължима възнаградителна лихва по всеки от тях противоречи на добрите нрави, т. к. надвишава трикратния размер на законната лихва, а на отделно основание – липсват конкретно предвидени условия за прилагането й в съдържанието на всеки от договорите. Оспорва като недействителни процесните договори поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва факта, че между страните по спора са възникнали договорни правоотношения по силата на сключени договор за потребителски кредит №****/08.04.2024г. и договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г. при посочените от ищеца условия. Посочва, че при сключване на процесните договори за кредит на ищеца е предоставен СЕФ, съдържащ подробна информация относно условията предоставяне на заемната сума и сключването на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената неустойка прикрива възнаградителна лихва и съставлява разход по кредита, като посочва, че същата е дължима при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита по смисъла чл. 19, ал. 3 ЗПК. Посочва, че лихвеният процент е ясно определен в договора, както и в предварително предоставения СЕФ и не противоречи на добрите нрави.

Ответникът сочи, че неустойката е свободно и индивидуално договорена между страните, съответства на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По отношение на доводите за недействителност на договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г. ответникът посочва, че договорът е сключен на ясен и разбирам език в съответствие с изискванията на ЗПК по отношение на формата и шрифта на договора.

Посочва, че включването на такса за експресно разглеждане на кредита не съставлява задължително условия за сключването на договора, дължи се за предоставяне на 2 допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по сключения договор съгласно чл.

10а ЗПК. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата на възникнали договорни правоотношения между М. А. М. и „Креди Йес“ ООД по силата на сключени договор за потребителски кредит №****/08.04.2024г. и договор за потребителски кредит №***/14.03.2024г.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на клаузи от процесните договори Ищецът носи доказателствена тежест да установи съдържанието на оспорената договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договорите и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договорите.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4