Решение № 10 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500478 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. П. К. от с. Х., чрез пълномощника му адв. В. М., против решение № 311/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2753/2024 г. на Районен съд – Стара Загора.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на предпоставките за възникване в негова полза на потестативно право да иска отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД – възможност на надарения да дава исканата издръжка. Този извод обаче не кореспондирал със събраните по делото доказателства, защото били представени разпечатани от фейсбук страница на съпругата на ответника и от разпита на снаха му се установило, че ответникът и съпругата му развъждат и продават кучета. Твърди, че те осъществяват търговска дейност, чрез която реализирали значителни приходи. Това не било обсъдено в мотивите на първоинстанционния съд. Въззивникът твърди, че имало и друго косвено доказателство, а именно, че на ответника бил отпуснат кредит от търговска банка в размер на 15 000 лв. Възниквал въпросът коя банка ще предостави такъв голям кредит, ако липсва реално обезпечение или ако не е предоставил значителни по размер доходи. Следователно на банката била предоставена друга финансова информация за доходите на ответника и на съпругата му.

Освен това, след като ответникът бил получил сума в размер на 15 000 лв., той 1 имал значителен приход за издръжка на съпругата му поне за пет години и през това време той можел да плаща издръжка на баща си.

На следващо място, въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил мотивите на ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС, като приравнява нуждата от издръжка на децата с тази на съпругата. Не следвало тя да се приравнява на децата, още повече, че не участва в производството и като не е българска гражданка е неизвестно какви финансови активи притежава извън България и какви доходи има в международни банкови сметки, което не можели да установят в това производство. Съобразявайки се със служебното начало, което не било отменено в гражданския процес, съдът можел и ако се наложи трябвало да изиска и събере доказателства в тази насока. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Въззиваемият П. С. П. оспорва въззивната жалба. Твърди, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за допуснати нарушения от първоинстанционния съд, а се излагали нови твърдения и се навеждали доводи във връзка с неприети по делото доказателства. Невярно и недоказано било твърдението, че въззиваемият развъждал кучета и ги продавал. Такива твърдения не били направени в исковата молба или в първото с.з., на второ място, те били неверни. По делото били приети многобройни доказателства относно здравословното му съС.ие. Твърдението относно изтегления кредит били необосновани от доказателствата, нелогични и противоречащи на човечността. Кредитът бил изтеглен, за да продължи лечението си. Размерът му не бил голям и бил отпуснат на база пенсията му. Кредитът не бил приход.

Несъстоятелно било оплакването, че съдът неправилно бил приложил мотивите на ТР № 1/2013 г. Районният съд бил съобразил чл.141 СК и задължителната съдебна практика с оглед на предвидения ред на лицата с право на издръжка. Твърди, че жалбоподателят пренебрегвал установените по делото факти, че е дарил на другия си син дворно място и му е построил къща.

Премълчавал факта, че е дарил на внука си апартамент в гр. С.З.. От тези лица той също би могъл да търси издръжка. Не се споменавал факта, че жалбоподателят продължавал да живее в неговия имот, без да плаща нищо.

Премълчава, че бил реализирал доходи от продажба на имущество.

Неоснователни били твърденията, че съдът на основание служебното начало е следвало да събере непоискани от ищеца доказателства за обстоятелства, за които няма твърдения. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Жалбата е допустима, а по същество - неоснователна, като съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за отмяна на дарение по чл.227, б.“в“ ЗЗД. Ищецът С. П. К. (сега въззивник) е твърдял, че ответникът П. С. П. (сега въззиваем) е негов син, на когото на 23.06.2020 г. подарил притежавания от него ПИ 501.288, за който е образуван УПИ ІІ, кв.49 по плана за регулация на с. Х., с площ от 762 кв.м, заедно с всички подобрения и постройките в него, при съседи: 501.9511 – улица на Община С.З., 501.227 – ПИ на З. С. П., ПИ 501.238 – на наследниците на И.П.С., ПИ 501.236 – на наследниците на П. И. П. и ПИ 501.229 – лозе на Ж.Т.Г.. Сделката била обективирана в н.а. за дарение на недвижим имот № 82, т.ХV, дело № 2662/2020 г. Ищецът е твърдял, че впоследствие бил изгонен от тази къща от сина си и заживял със съпругата си в допълнителна пристройка – лятна кухня от 16 кв.м, в която нямало баня и тоалетна. През м. май 2024 г. получил от сина си нотариална покана да напусне и това помещение до 30.06.2024 г. и да заплати обезщетение за ползването му в размер на 4800 лв., както и заплатените ток и вода. Твърдял е, че всъщност всички консумативи били заплащани от него. Твърдял е, че се нуждаел от дом, в който да живее, както и от допълнителна издръжка извън получаваната пенсия, за да може да преживява, нуждаел се от елементарна грижа, например да бъде заведен на лекар в града, защото нямал автомобил, да му бъдат закупени лекарства и храна и т.н. С исковата молба отправя изрична покана до ответника да му заплаща ежемесечна издръжка, за да може да преживява, в размер на 350 лв. месечно. Искал е съдът да постанови решение, с което на основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД да отмени дарението по отношение на описания по-горе имот.

Ответникът П. С. П. е оспорил предявения иск. В отговора си е твърдял, че изложеното в исковата молба не отговаряло на истината. Единствено вярно било, че ищецът бил негов баща и че му дарил собствения си имот, описан в исковата молба. Оспорил е всички твърдения за нужди на ищеца, за неговите възможности, доходи и имущество, за отношенията между страните и за местоживеенето му, както и твърдението, че бил изгонен от къщата. Твърдял е, че родителите му имали пълен и свободен достъп до всички помещения в къщата, само те си ползвали една спалня в нея, не били ограничени по никакъв начин, каквото ползвали преди, ползвали и сега, винаги ползвали и пристройките. И досега те живеели в процесния имот. Твърдял е, че родителите му го пренебрегвали през целия му живот. Интересували се и се грижели основно за брат му. Пратили го да работи още като ученик. Цял живот работил и давал средствата си на родителите си. Имал един неуспешен краткотраен брак, който бил провален заради тях, като не желаели и не допускали съпругата му. Дълги години бил сам, не успял да създаде семейство и се грижел за родителите си, помагал им във всичко. Те предпочитали брата на ответника, който бил по-малък, и ищецът му подарил още през 1991 г. дворно място, съседно на неговото, и му построили къща, като ответникът също помагал при строителството с труд и средства. Родителите му цял живот 3 помагали на брат му и семейството му финансово, с грижи, с продукти, имоти, като ги осигурили всестранно, а ответникът живеел с родителите си и се грижел за тях. Имотът, който ищецът дарил, бил наследство от неговия баща.

Дядото на ответника бил нарекъл този имот за него и това била неговата воля, която ищецът знаел и най-накрая изпълнил. Ищецът дарил имот в с. Х. на брата на ответника - З. и му построили къща, в съседния на процесния имот.

През 2020 г. родителите на ответника дарили на племенника му С. З.в П. - син на брат му, апартамента си в гр. С.З.. След като ищецът му дарил процесния имот, ответникът започнал да го ремонтира и подобрява, като полагал големи усилия и много труд, въпреки ограничените си финансови и физически възможности, но бил подпомаган от съпругата си и нейните близки. От 2017 г. имал сериозна връзка с настоящата си съпруга М. и заживели в дома в с.Х..

Родителите му мислели, че нямало да сключва брак, но след две години сполучливо съжителство решили да узаконят тази връзка и се оженили дискретно на 29.09.2020 г., без да го разгласяват. Родителите на ответника също не знаели. Ответникът е твърдял, че от 1998 г. бил инвалидизиран, първоначално за язви на стомаха и дванадесетопръстника. Бил с агенизия липса на един бъбрек. Около 2000 г. се констатирали тубплеврални сраствания на белия му дроб. Далакът му бил отстранен през 2004 г. Претърпял съдова операция на вените на десния крак. Също така му били отстранени части от два пръста на дясната ръка. Бил преминал през няколко операции, опериран бил два пъти от хернии. През 2018 г. заболял и онкологично, с диагноза карцинома хипофарингис. Страдал от белодробно заболяване. Водещата му диагноза била бранхиална цепка. От приема на много лекарства заболял и черния му дроб. Лекарите му казвали, че голяма част от заболяванията му били на нервна почва, причинени от стрес и психическо напрежение и натоварване, имащо връзка и с отношението на родителите му към него. През лятото на 2021 г. родителите му разбрали, че сключил брак, и се настроили срещу него и съпругата му. През 2021 г. ответникът претърпял операция в София и имал много разходи, бил затруднен финансово, но родителите му, макар че имали възможност, му отказали помощ, но продължили да живеят в имота му. Въпреки незачитането от страна на родителите му на съпругата му, тя винаги се държала добре с тях и им помагала. Те предизвиквали конфликти, дори настоявали ответникът да изгони съпругата си, с която живеели добре и той имал нужда от нея в своето тежко здравословно съС.ие. Положили усилия да подобрят отношенията си, но безуспешно. Още тогава през месец август 2021г. заплашили, че ще заведат дело за имота, и след това майка му предявила срещу ответника иск на осн. чл.24, ал.4 СК по гр.д.№ 4411/2022г. по описа на Районен съд-Стара Загора. Производството било прекратено поради недопустимост на иска, заведен след изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Тогава родителите на ответника още повече се настроили срещу тях и тормозът продължил и се задълбочил. Родителите му живеели в неговия имот, въпреки че имало къде да отидат - в съседния имот, дарен на брат му, в голяма къща, която била свободна или в апартамента в С.З.. През лятото на 2024 г.

4 ответникът претърпял мозъчен инфаркт и бил хоспитализиран. Заради онкологичното му заболяване, през 2019 г. преминал през лъчетерапия, в момента провеждал наложителна последваща химиотерапия. Той бил инвалид от много отдавна с инвалидност 100 % пожизнено. Получавал инвалидна пенсия в размер на 774,16 лева. Имал и семейство, съпруга, която не работела и се грижела за него. Правел големи разходи за лечение, лекарства, прегледи, манипулации, интервенции, които се налагали поради увреденото му здравословно съС.ие, хронично, тежко и без възможност за възстановяване.

Ответникът никога не нямал други имоти и не притежавал и сега други такива. След като започнали делата срещу него, първото от майка му, сега от баща му, здравословното му съС.ие се влошило. Доходът му бил малък, общо в размер на около 900 лева. Баща му бил по-възрастен, но бил по-добре здравословно от него. Ответникът оспорва и изложеното в исковата молба за здравословното съС.ие на ищеца, като не било вярно и че нямало къде да живее. Родителите му можели да живеят в други имоти. Те живеели в имота на ответника, без да заплащат нищо. Ответникът плащал всички разходи за него, консумативи, данъци и пр. Поради неуредици при водопроводното свързване, неоправени от баща му, се наложило да прекарва ново захранване за процесния имот. След многократни скандали, предизвикани от тях по този повод, ответникът дори търсил помощ от полицията и се принудил с отправената им покана да им покаже, че трябвало да го уважават поне малко и че живеели безплатно в имота му. Родителите му имали по-добри доходи от него и въпреки възрастта си били в по-добро здравословно съС.ие от него.