Решение № 169 от 29.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Самоков, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200576 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Г. С. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от Кмета на Община С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателката не се явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна кмет на Община С. се представлява от надлежно упълномощения от него процесуален представител юрк. Е. К. (вж. пълномощни на л.

23 и л. 35 от делото и уведомление изх. № 1100-636/10.07.2023 г. от кмета на Община С.), която заявява, че оспорва жалбата и в хода на устните състезания изразява становище за нейната неоснователност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Установява се от приобщените като доказателства материали по административнонаказателната преписка, че свидетелят Л. Б. Г., на длъжност „полицай по ООР“ в РУ – С., е съставил срещу жалбоподателката на 16.08.2020 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с рег. № ..от същата дата за това, че на 16.08.2020 г. около 17,40 ч. в с. Ш. д., в къща за гости „С. Н.“ същата нарушава тишината на гражданите, живущи в съседство и тяхната почивка посредством използването на озвучителна техника. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателката е нарушила чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС.

В обжалваното НП е посочено, че същото е издадено въз основа на акт № .., съставен на 18.08.2020 г. от непосочено с имената си лице на длъжност полицай – ООР.

В НП административнонаказващият орган е приел, че на 16.08.2020 г. около 17,40 ч. в с. Ш. д. при извършена полицейска проверка е констатирано, че в къща за гости „Св.

Н.“ жалбоподателката нарушава тишината и спокойствието на гражданите, живущи в съседство и тяхната почивка посредством използването на озвучителна техника; квалифицирал е това деяние като нарушение на чл. 2, ал. 1, предл. последно от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от тази наредба е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер 500 лв. за това нарушение.

На първо място, в НП не са посочени имената на актосъставителя и освен това е посочено, че то е издадено въз основа на АУАН № .., съставен на 18.08.2020 г., за който от писмо рег. № ..г. от Началника на РУ – С. до съда се установява, че е съставен от друг служител на РУ – С., а не от св. Л. Г., като този акт е съставен срещу друго лице и за съвършено различно нарушение. Поради това НП не отговаря на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в него да са посочени датата на акта, въз основа на който се издава, както и имената на актосъставителя. Това императивно изискване е въведено като гаранция за единството на административнонаказателното производство, състоящо се от етапите по установяване и по санкциониране на конкретно деяние, съставляващо административно нарушение, както и като една от гаранциите за правото на твърдяния нарушител да научи за какво административно нарушение, за което му е съставен АУАН, е санкциониран с НП. В случая неспазването на това изискване представлява допуснато в административнонаказателното производство същество нарушение на процесуални правила.

И на следващо място, дори въпреки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН да се приеме, че НП е издадено въз основа на АУАН № ..0 г., съставен от св. Л. Г. срещу жалбоподателката, то между АУАН и НП липсва съответствие относно описанието на деянието на жалбоподателката, квалифицирано от административнонаказващия орган в НП като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община С., приета с Решение № 1998 по 2

Протокол № 56/23.05.2019 г. на Общински съвет – С. (общодостъпна на страницата на Община С. в интернет, по-нататък в решението обозначавана като Наредба № 1 на ОбС – Самоков), за което на същата е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от тази наредба.

Изискването за съответствие между АУАН и НП относно описанието на деянието на твърдяния нарушител и неговите конкретни характеристики следва от взаимната връзка между разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвид необходимостта административното наказване с НП да се основава на АУАН, с чието съставяне се образува административнонаказателното производство и чието съдържание очертава фактическата рамка на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай такова съответствие липсва и това представлява самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство, защото създава неяснота в административнонаказателното обвинение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и освен това съставлява пречка пред еднозначен извод дали и какво административно нарушение е извършила жалбоподателката.

В АУАН е посочено, че на 16.08.2020 г. около 17,40 ч. в с. Широки дол, в къща за гости „С. Н.“ жалбоподателката П. Г. С. нарушава тишината на гражданите, живущи в съседство и тяхната почивка посредством използването на озвучителна техника и с това е нарушила чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С.. Това не са факти, съставомерни за нарушение на забраната, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С., според която „На обществени места и в частни имоти, находящи се на територията на община Самоков, се забранява викането, шумният говор, пеенето, свиренето и създаването на неестествен шум, допускането и/или използването на озвучителни системи и други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, включително и за религиозни, политически и търговски цели.“. Това е така, защото тази разпоредба установява забрана за използване на озвучителни системи и други електронни устройства, или казано по-общо – озвучителна техника, с която се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, като в случая спокойствието на гражданите се разбира като необходим съставен елемент от обществения ред. С други думи използването на озвучителна техника може да е съставомерно като нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С. ако е довело до нарушаване на спокойствието на гражданите в обществен план, като нарушаване на общественото спокойствие, съставляващо необходим елемент от обществения ред, а не като нарушаване на тишината, нужна за почивка на гражданите. Този извод се налага при съпоставката с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С.. Още веднъж следва да се подчертае, че такива факти – за нарушение на чл. 2, ал. 1 от тази наредба – изобщо не са изложени в АУАН.

3

С оглед пък на отразения в АУАН час на извършване на твърдяното деяние на жалбоподателката – 17,40 ч. – то не е съставомерно и като нарушение на забраната, установена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – Самоков, според която „Освен забраните по предходната разпоредба в жилищни сгради и в близост до тях се забранява извършването на дейности от стопански и битов характер, предизвикващи шум, независимо от произхода му, с който се нарушава спокойствието и почивката на гражданите в часовете от 14.00 часа до 16.00 часа и от 22.00 часа до 08.00 в делнични дни и между 14.00 часа до 16.00 часа и от 21.00 часа до 09.00 в почивни дни.“.

Следователно така, както в АУАН е описано от фактическа страна деянието на жалбоподателката, то не съставлява нарушение на конкретна разпоредба от Наредба № 1 на ОбС – С..

Несъставомерността на описаните в АУАН факти като административно нарушение би представлявала самостоятелно основание за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон в случай, че тези факти и тяхната правна квалификация са били възприети от административнонаказващия орган, но конкретният случай не е такъв.

Едва за пръв път в НП на жалбоподателката са допълнително вменени и нови, различни факти, възприети от административнонаказващия орган като съставомерни за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С., а именно - че на 16.08.2020 г. около 17,40 ч. в с. Ш. д., в къща за гости „С.. Н.“ жалбоподателката нарушава тишината и спокойствието на гражданите, живущи в съседство и тяхната почивка посредством използването на озвучителна техника. Казано иначе, тъй като използването на озвучителна техника в който и да е ден от седмицата в 17,40 ч., дори и то да предизвиква шум, с който се нарушава почивката на гражданите и необходимото за нея спокойствие според описанието на деянието в АУАН, не е съставомерно за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С., в НП бланкетно е вменено на жалбоподателката, че с използването на озвучителна техника същата е нарушила не само тишината и почивката на гражданите, живущи в съседство, а и тяхното спокойствие, за да се подведе то като нарушение на забраната по чл. 2, ал.

1 от Наредба № 1 на ОбС – С.. Следва да се отбележи, че и това описание на нарушението в НП е неясно, тъй като от него не може да се направи извод по какъв начин жалбоподателката, използвайки озвучителна техника, е нарушила спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС – С., т. е. спокойствието на гражданите в обществен порядък, като елемент от обществения ред, а не само като необходимо поддържане на тишина, нужна за тяхната почивка в определени часови диапазони по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС - С..

Издаването на НП въз основа на такива факти, които не са били предявени на 4 твърдяния нарушител при съставяне на АУАН, както и неясното описание на тези факти в НП, също съставляват допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуални правила, които съгласно субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК са съществени, защото са довели до нарушаване на следните права на твърдяния нарушител: да научи още със съставянето на АУАН за какво деяние, съставляващо административно нарушение, срещу него е образувано административнонаказателно производство и да участва в производството, в частност чрез подаване на възражение срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от каквато възможност в случая жалбоподателката фактически е била лишена, тъй като описаните в АУАН факти относно нейното поведение са били съществено различни.

Посочените по-горе съществени нарушения на процесуални правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство, са пречка и за еднозначен извод дали и какво административно нарушение е извършила жалбоподателката. Наред с това, при това съдържание на АУАН – от една страна и на НП – от друга страна, досежно описанието на вмененото на жалбоподателката деяние, за съда е невъзможно да коригира несъответствието между АУАН и НП чрез изменение на НП в хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН – като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По изложените съображения за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила обжалваното НП следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право да й бъдат присъдени разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП. Жалбоподателката е поискала присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за извършването им в размер 400 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който служи и за разписка за платената сума.