Определение № 3962 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3962 гр. Варна, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Тони Кръстев като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100501458 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД ЕИК 103951317 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Дебър 58 ет. 7 офис 8, представлявано от управителя Йордан Йорданов, чрез пълномощник адв. З. Ж. ВАК, срещу Решение № 1289/02.04.2026г., постановено по гр.д.№ 5277/2025г. по описа на ВРС, 12-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД ЕИК 103951317, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.Дебър, № 58, ет. 7, офис 8 дължи на ищеца „ТЕМПО ТРАНС“ ЕООД ЕИК 148069808, със седалище и адрес на управление в с . Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, ПК 9172 по реда на чл. 422 ГПК по искове с правно основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми, дължими за изпълнени от заявителя в качеството на изпълнител дейности по договори, сключени с длъжника като възложител за услуги със самосвал на депо, транспорт на самосвал и транспорт на земна маса за обекти на ул. „Самарско знаме“ и в кв.

„Бриз“ в гр. Варна, както следва:

- 546,06 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги в периода 0203.08.2023 г. на обект ул. „Самарско знаме“, вр.депо гр. Варна по транспорт на самосвал, услуга със самосвал на депо и извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036109/17.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 106.48 евро за периода 18.08.2023г.-16.01.2025г.

- 334,38 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги на 04.08.2023г. на обект ВИК-ЗПЗ и ул. „Прилеп“, кв. „Бриз“, гр. Варна по извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036110/17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на 1 заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 65,21 евро за периода 18.08.2023г.-16.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.638/2025 г., по описа на ВРС, 12 състав.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.

Оспорва се извода на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ в настоящата хипотеза. Сочи се, че в исковата молба ищецът не е въвеждал твърдение, че дейностите са извършвани без представителна власт, но впоследствие след узнаване от възложителя и неговото непротивопоставяне, са акцептирани и валидирани от последния, съобразно презумпцията на чл. 301 от ТЗ. В случай, че въззивният съд приеме горното за допустимо, то се твърди, че това е неправилно. Сочи се, че представеното от ищеца извлечение от изходяща електронна поща доказва единствено, че от пощата на ищеца е изпратено съобщение. То не доказва реално доставяне на електронното съобщение до електронната поща на ответника; отваряне или прочитане на съобщението; запознаване на управителя или служител на ответника със съдържанието му; узнаване за твърдените действия на лица без представителна власт. Счита се, че първоинстанционният съд фактически е прехвърлил доказателствената тежест върху ответника, като е приел, че ответникът е следвало да докаже, че не е получил съобщението или че не е узнал за фактурите. Освен това узнаването по тази разпоредба следва да се отнася до конкретните действия, извършени от името на търговеца, а не само до получаване на едностранно съставена фактура. Поддържа се, че първото безспорно установено писмено противопоставяне на „Поли Йорд“ ЕООД е от 17.01.2024 г. — непосредствено след получаване на писмото-покана на ищеца от 16.01.2024 г., с което ответникът изрично е заявил, че не е възлагал услугите, не е подписвал товарителници и не признава задълженията по двете фактури.

На следващо място се сочи, че не е доказано сключване на договор между страните за процесните услуги. Счита се, че не е доказано съгласие на „Поли Йорд“ ЕООД относно съществените елементи на твърдените договори: предмет на услугите; конкретен обект; цена; срок; начин на изпълнение; лице, което възлага; лице, което приема изпълнението. Сочи се, че наличието на предходни търговски отношения не доказва автоматично сключване на всеки следващ отделен договор, нито доказва конкретното съдържание на спорното правоотношение. Като се позовава на чл. 292 от ТЗ се твърди, че в случая ищецът не е доказал да е отправял конкретно предложение до „Поли Йорд“ ЕООД преди изпълнението на процесните дейности. Оспорват се изводите на съда, направени при превес на счетоводството на ищеца, без да се отчита, че в счетоводството на ответника не са осчетоводени и не са използвани за данъчен кредит. Поддържа се, че товарителниците, представени от ищеца, не установяват приемане на изпълнение от ответника, доколкото съдържат подписа на лица, които нямат отношение към дейността на ответника. Изтъква се, че първоинстанционният съд необосновано е предпочел показанията на служители на ищеца пред показанията на свидетеля на ответника, без да отчете, че именно ищецът носи тежестта да докаже възлагането, изпълнението и приемането, по аргумент от чл. 154 от ГПК.

Настоява се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло Решение № 1289/02.04.2026г по гр.д. № 20253110105277/2025г., по описа на ВРС, 12 състав, като спора се реши по същество при отхвърляне изцяло на 2 предявения иск, и присъждане на съдебните разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че съдът се е произнесъл след преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, ангажирани и от двете страни по делото. Отчел е, че фактурите са изпратени на официалния имейл на търговеца, към момента на получаване на които, е следвало да има оспорване на същите, както и че показанията на двамата свидетели, служители на ищеца кореспондират със останалия събран доказателствен материал. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на на „ПОЛИ

ЙОРД“ ЕООД ЕИК 103951317 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Дебър 58 ет. 7 офис 8, представлявано от управителя Йордан Йорданов, чрез пълномощник адв. З. Ж. ВАК, срещу Решение № 1289/02.04.2026г., постановено по гр.д.№ 5277/2025г. по описа на ВРС, 12-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД ЕИК 103951317, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.Дебър, № 58, ет. 7, офис 8 дължи на ищеца „ТЕМПО ТРАНС“ ЕООД ЕИК 148069808, със седалище и адрес на управление в с . Николаевка, общ.

Суворово, обл. Варна, ПК 9172 по реда на чл. 422 ГПК по искове с правно основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми, дължими за изпълнени от заявителя в качеството на изпълнител дейности по договори, сключени с длъжника като възложител за услуги със самосвал на депо, транспорт на самосвал и транспорт на земна маса за обекти на ул. „Самарско знаме“ и в кв. „Бриз“ в гр. Варна, както следва:

- 546,06 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги в периода 0203.08.2023 г. на обект ул. „Самарско знаме“, вр.депо гр. Варна по транспорт на самосвал, услуга със самосвал на депо и извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036109/17.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 106.48 евро за периода 18.08.2023г.-16.01.2025г.

- 334,38 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги на 04.08.2023г. на обект ВИК-ЗПЗ и ул. „Прилеп“, кв. „Бриз“, гр. Варна по извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036110/17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 65,21 евро за периода 18.08.2023г.-16.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3 по ч.гр.д.638/2025 г., по описа на ВРС, 12 състав.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1458/2026 год. на В О С за 07.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от ОВЖ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4