Решение № 1368 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2313 от 22.06.2022 г. постановено по гр.д.№ 11041 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с. се:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ НА И. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 12 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА И. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното плащане , както и сума в размер на 130.31 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен.

1

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Д. М., ЕГН **********, сумата в размер на 710.40 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство на И. П. и сума в размер на 257.50 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство на И. П..

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и И. И. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата в размер на 133.10 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Пловдив, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в общ размер на 528 лева – разноски по делото.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали ищците И. П. П., ЕГН ********** и И. И. П., ЕГН **********, които чрез пълномощника си адвокат В. М., са подали въззивна жалба против решението в следните части: в частта, с която е отхвърлен искът на И. П. П. против ЗК „Лев Инс“ АД за горницата над уважения размер от 12 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът на И. И. П. против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за горницата над уважения размер от

2 500 лева до размера на 8 000 лева, представляващи претендирано от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главниците от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното плащане, и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се размерът на определените обезщетения по чл.52 ЗЗД, който се намира за занижен предвид установените увреждания на всеки от ищците. Възразява се срещу приетото съпричиняване от страна на ищците. Поддържа се, че по отношение на И. П. не е налице съпричиняване. По отношение на И. П. се сочи, че съпричиняването е не повече от 20 %, а не възприетото от съда от 50 %. Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да присъди допълнително обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди за И. П. в размер на 13 000 лева и за И. П. в размер на 5 500 лева, ведно със законната лихва върху сумите от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. Молят за присъждането на разноските за двете инстанции. Иска се определяне на адв.възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗА на процесуалния им представител.

Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника адвокат В. Д., е подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата като неоснователна и взема становище по оплакванията в същата. Излага съображения за правилността на решението като коментира настъпилите увреждания на жалбоподателите и се позовава на съдебна практика при определяне размерът на обезщетенията. Поддържа възражението си за съпричиняване като коментира фактите по делото. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в следните части: в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева на И. П. П. и в размер на 2 500 лева на 2

И. И. П., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските от 130.31 лева на И. И. П. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адв.

В. М. за процесуално представителство на ищците; в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на И. П. за разликата на размер от 8 000 лева до размера на 10 000 лева.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от И. П. П. и И.

И. П. против „Лев Инс“ АД субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпилото на *** г. в гр.***, област Пазарджик, ул.***, по вина на И. К. В. при управлението на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищците твърдят, че ПТП е настъпило, поради нарушение на правилата за движение от водача на л.а.“Субару Легаци“, който е загубил контрола на автомобила и е навлязъл рязко в лентата за насрещно движение, където е предизвикал ПТП с насрещнодвижещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ***, в който са пътували ищците.

С Решение № 260030/22.2.2020 г. по нахд № 206/2020 г. на РС ***, И. В. бил признат за виновен, че на *** г. в гр.***, област Пазарджик, ул.*** е нарушил правилата за движение и че по непредпазливост е причинил комплексна средна телесна повреда на И. П..

Вследствие на произшествието И. П. получил счупване на горния край /ставния израстък - олекранона/ на дясната лакътна кост, закрито, фрактура олекрани декстра, поради което му е била извършена оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна, под обща анестезия, както и му е била поставена шина за период от 35 дни. Счупването причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за около 2.5 – 3 месеца, като за периода *** г. до *** г. И. П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност. И.

П. получил счупване на носните кости, девитация на носната преграда, деформация на носа с кръвоизлив в него, поради което бил със силно затруднено носно дишане, както и бил лекуван консервативно и оперативно с репозиция на носа и предна тампонада.

Посочените телесни увреждания на И. П. му причинили заедно и по отделно разстройство на здравето на И. П. за около 3 седмици.

Обезщетенията са претендирани в размер на 25 000 лева за И. П. и 10 000 лева за И. П. като във въззивното производство предмет на разглеждане е претендираното обезщетение от И. П. за разликата над размера от 12 000 лева до 25 000 лева и от И. П. за разликата над размера от 2 500 лева до размера на 8 000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил 3 твърденията в исковата молба с изключение сключването на застраховка Гражданска отговорност на л.а.“Субару Легаци“. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, изразило се в нарушение на ЗДвП с довода, че са пътували в МПС без поставен обезопасителен колан. Възразил е за прекомерност на претендираните обезщетения. Изразил е становище за частичната неоснователност на исковете, поради завишения им размер и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите. Искането към съда е за частичното отхвърляне на исковете и за присъждането по съразмерност на направените от ответника разноски по делото.

С първоинстанционното решение са приети като признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на *** г., в гр. *** на ул. ***, при управление на л.а.

„Субару Легаци“ с рег. № ***, И. В. е загубил контрол над автомобила, поради отвличане на внимание от появило се на пътя куче и навлязъл рязко в лентата за насрещно движение, където е предизвикал ПТП с насрещнодвижещия се л.а. „Форд Транзит“, с рег. № ***, управляван от П. П.. Според районния съд, с описаните действия И. В. е нарушил правата за движение и е причинил телесни повреди на И. П. и И. П. – пътници в автомобила. Районният съд се е позовал на влязлото в сила Решение от 22.12.2020 г. по НАХД2*** г. на РС – ***, с което И. В. е признат за виновен за това, че на *** г. в гр. *** на ул. *** е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост комплексна средна телесна повреда на И. П.. Приел е, че л.а. „Субару Легаци“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Позовавайки се на събраните писмени доказателства - констативен протокол с пострадали лица и епикризи, на показанията на свидетеля П. П., разпитан по почин на ищците, както и на заключението на Комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, районният съд е приел, че ищците са пострадали при инцидента като на И. П. е била причинена луксация на дясна лакътна става, а на И. П. фрактура на носа. На *** г. са били приети за лечение в УМБАЛ „***“ и изписани на 14.07.2019 г, като на И. П. е направена операция с наместване на лакетна става, поставени са метални тела и е сложена гипсова шина, а на И. П. е извършена също оперативна намеса с наместване на носните отвори и тампониране на същите.

Въз основа на посочените доказателства, районният съд е приел за безспорно доказано, че вследствие на противоправното поведение на водача на застрахования автомобил при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на ищците са причинени неимуществени вреди болки и страдания.

При определяне на справедливото обезщетение за обезвреда на претърпените от И. П. неимуществени вреди районният съд е обсъдил събраните доказателства и установените с тях обстоятелства за травматичните увреждания на този ищец - средна телесна повреда, при която е била причинена силна болка и страдание за период от 22.5 месеца, както и че към момента търпи болки при промяна на времето и има налични белези по ръката. Възприето е и обстоятелството, че за период около 3 месеца този ищец е бил в болничен, имал е нужда от чужда помощ при обслужване в ежедневието му, поставени са му в тялото чужди тела – метални шини, които подлежат на премахване, което продължава търпенето на болки и страдания у ищеца и след премахването им, както и че за период от около 30 дни ищецът е бил с обездвижена дясна ръка с поставена шина и ръката му е била неизползваема. Същевременно районният съд е кредитирал обстоятелството, че функцията на ръката му е възстановена напълно, както и че не са настъпили усложнения и възстановителния процес е преминал нормално. В предвид последното и при съобразяване със стандарта 4 на живот в страната за 2019 г., районният съд е приел за справедливо обезщението в размер на 24 000 лева.