Определение № 382 от 06.10.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Смолян, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500401 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалбата с вх.№ 07841/23.08.2023 г. н а „Юл. Ис.“ ЕООД-с.Т., действащо чрез управителя Юл. Ис., против Постановление от 07.08.2023 г. по изп.дело № 57/2023 г. на ЧСИ С. Д. за възлагане на А. Х. Д. на недвижими имоти: ПИ с идентификатор *****.***.***, ведно с построените в него сгради с идентификатори *****.***.***.1, *****.***.***.2 и *****.***.***.3.

В жалбата се твърди, че дружеството „ Юл. Ис.“ ЕООД не е ипотекарен длъжник по изпълнителното дело и е конституиран като такъв при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което всички действия в изпълнителното производство са нищожни. Поддържа се, че, съгласно Решение №8001/14.01.2022 г. по гр.д.№ 289/2019 г. на PC-Девин, влязло в сила на 30.03.2022 г., с което жалбоподателят се запознава след връчване на съобщение изх.№ 2589/22.03.2023 г. по изпълнително дело № 57/2023 г., към което е приложено това решение, „Юл. Ис.“ ЕООД не е собственик на недвижим имот, предмет на публичната продан по делото, със застроена площ от 145 кв.м., етаж 1, и 58 кв.м на ет.2, представляващ част от сграда с идентификатор *****.***.***.1, с предназначение „хотел", тъй като с договор за продажба на търговско предприятие от 11.02.2015 г., с който е 1 прехвърлено предприятието от ЕТ „Юл. Ис.“ на правоприемника „Юл. Ис.“ ЕООД, цитираният по-горе имот не е прехвърлен на правоприемника, а с договора е прехвърлен само и единствено УПИ от 1400 кв.м., ведно с промишлена сграда „мандра“.

В резултат на това, счита жалбоподателят, собствеността върху недвижим имот, предмет на публичната продан по делото, със застроена площ от 145 кв.м., етаж 1, и 58 кв.м на ет.2, представляващ част от сграда с идентификатор *****.***.***.1, с предназначение „хотел", след заличаване на ЕТ „Юл. Ис.“, е преминала в патримониума на физическото лице Юл. Ис..

Поддържа, че, в този смисъл, след вписването през 2018 г. на Решение № 32 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 546/2010 г. на ОС-Смолян, влязло в сила на 17.03.211 г., с което ЕТ „Юл. Ис.“ е признат за собственик на недвижим имот, предмет на публичната продан по делото, представляващ част от сграда с идентификатор *****.***.***.1, с предназначение „хотел", неправилно е привлечен като ипотекарен длъжник по настоящото изпълнително дело „Юл.

Ис.“ ЕООД. Вместо него е следвало да бъде привлечен като ипотекарен длъжник по делото физическото лице Юл. Ис., тъй като същият имот е преминал именно в негова собственост след продажбата на търговското предприятие.

В тази връзка жалбоподателят твърди, че ЧСИ не е изпълнил задълженията си да установи действителните собственици на ипотекирания имот, като е предприел публична продан върху недвижим имот, част от който е собственост на трето лица, което не е участвало в нито един етап от изпълнителното производство. Затова намира процедурата по публичната продан, включително постановлението за възлагане на имота, за извършени при съществено нарушение на процесуалните правила, което е в толкова висока степен, че води до неговата нищожност, респективно до отмяна на постановлението за възлагане на имотите и започване на процедурата по публична продан отново, с изпращане на покана за доброволно изпълнение до действителния собственик на описания по-горе имот, тъй като същият е бил лишен от право да участва в производството и да защити своите законни права и интереси.

Изтъква се как обстоятелството, че физическото лице Юл. Ис. е управител на „Юл. Ис.“ ЕООД, не отъждествява двете лица. Така липсата на 2 конституиране на физическото лице Юл. Ис. по изп. дело № 57/2023 г., води до порочност в степен на нищожност, респективно - до основание за отмяна на всички действия по него.

Взискателят „К2 ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООДгр.Смолян не е подал писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК.

Длъжниците С. А. К., С.

С. К., „ТСК-БГ ИМОГ“ ЕООД-с.Драгушиново, „ТСК-БГ-ПРОПЪРТИ“ ЕООДс.Драгушиново, „ТСК-АКТИВ“ ЕООД/в ликвидация/-гр.София, не са подали такива възражения.

Третото лице-купувач, на което са възложени имотите с постановлението за възлагане – А. Х. Д., също не е подал писмени възражения.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 57/2023 г. на ЧСИ С. Д., действаща в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по молба на „К2 Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД-гр.София, частен правоприемник на „С.Г.Груп“ ЕАДгр.София, което от своя страна е частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД, за събиране вземания по изп.лист от 15.01.2019 г. по гр.дело № 1034/2019 г. на СфРС, на това дружество от длъжниците „ТСКАктив“ ЕООД, „ТСК-БГ-Пропърти“ ЕООД, „ТСК-БГ-ИМОТ“ ЕООД, С. А. К. и С. С. К.. Присъединени са за събиране и вземания по изп.лист от 29.01.2019 г. по ч.гр.дело № 1040/2019 г. на СфРС.

Изпълнението е насочено върху имот с идентификатор *****.***.***, намиращ се в с.Т., общ.Девин, ведно с построените в него сгради с идентификатори

*****.***.***.1, с предназначение

„хотел“, и

*****.***.***.3 с предназначение

„постройка на допълващо застрояване“/барбекю/, както и върху всички други постройки, подобрения и приращения в имота. Такава постройка е и тази с идентификатор *****.***.***.2 с предназначение “селскостопанска постройка“. Това е по причина, че върху тези имоти са учредени в полза на взискателя законна/първа по ред/ ипотека и договорна/втора по ред/, като учредител и 3 ипотекарен длъжник е „ТСК Актив“ ЕООД, който ги купува на 08.09. 2017 г. от „Еко Роудс“ ЕООД. То е правоприемник на ЕТ „Ал. Х.“-с.Т. въз основа на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 15.08.2014 г.

От друга страна, „Юл. Ис.“ ЕООД придобива от ЕТ „Ю.Ис.

- Юл. Ис.“ търговското му предприятие, в това число ПИ с идентификатор ****.***.*** по ККР на с.Т., ведно с мандра с идентификатор ****.***.***.*, пречиствателно съоръжение към нея и хладилна камера в мандрата, с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 13.11.2014 г.

Между ЕТ “Ю. Ис.“ и ЕТ “Ал. Х.“ е сключен доста преди това договор за доброволна делба - на 13.03.2003 г. на съсобствения им УПИ І-340 – за мандра, кв.30 по ЗРП на с.Т., от който са образувани съответно ПИ *****.***.*** /падналата се на Ал. Х. западна реална част от стария имот/ и ПИ ****.***.*** /падналата се на Ис. източна реална част от стария имот/.

Прието е в договора, че разделителната линия между двата имота преминава по права линия по калкана, където се допират двете сгради – битовата и мандрата.

Водено е гр.дело № 79/2010 г. на Девинския районен съд между ЕТ “Юл. Ис.“ и ЕТ „Ал. Х.“, като в крайна сметка с решение № 32/25.02.2011 г. по В.гр.дело № 546/2010 г. Смолянскят окръжен съд отменя решението на ДРС по това дело и вместо него признава за установено спрямо ЕТ “Ал. Х.“, че ЕТ “Юл. Ис.“ е собственик на избен/приземен/етаж с площ от 146 кв.м. и за 58 кв.м. от първи етаж/над избения и под битовата сграда/, който етаж също е от 146 кв.м., която част от първия етаж към онзи момент вече е преустроена в рецепция към хотела на ЕТ „Ал. Х.“; и осъжда последния да предаде владението върху тези части на ЕТ “Юл. Ис.“. Решението е вписано в СлВп при РС-Девин през 2018 г.

При снабдяване от ЧСИ с удостоверения за тежести за имотите се установява още и че на 09.09.2019 г. е вписана в същата служба искова молба от „Юл. Ис.“ ЕООД за прогласяване нищожността на учредената на 20.12.2017 г. договорна ипотека от „ТСК Актив“ ЕООД в полза на праводателя „ПИБ“ АД на сегашния взискател върху същата част от хотела с идентификатор *****.***.***.1, за която се отнася решението от 2011 г. на СмОС, по причина, че „ТСК Актив“ ЕООД не е било собственик на имота.

4

С решение № 8001/14.01.2022 г. по гр.д. № 289/2019 г. на ДРС /влязло в сила на 30.03.2022 г./ предявеният от „Юл. Ис.“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен по причина, че ипотекарният длъжник /ТСК Актив ЕООД/ е бил изключителен собственик на ипотекираното имущество, като към момента на вписване на ипотеката не са установени пороци на сделката съгласно чл. 167, ал. 3 и чл. 170 ЗЗД – да учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява.

С оглед на тези обстоятелства, ЧСИ приема че „Ю. Ис.“ ЕООД е ипотекарен длъжник и го конституира като такъв, като подробни аргументи са изведени в приложените мотиви на ЧСИ.

В резултат на проведената в периода 12.05.2023 г. –

12.06.2023 г. публична продан, за купувач на поземления имот с трите сгради е обявен класираният на второ място наддавач А. Д., след като обявеният за купувач ипотекарен кредитор и взискател „К2Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД не внася съответните суми за дяловете, полагащи се на другите взискатели. С обжалваното постановление от 07.08.2023 г. имотите са възложени на А. Д., ведно с всички намиращи се в тях подобрения и приращения, за сумата от 282 948 лв.

Чл.435, ал.3 ГПК предвижда, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В настоящия случай очевидно жалбоподателят не е взискател, нито лице, внесло задатък до последния ден на проданта. Ако се приеме, както е приел ЧСИ, че жалбоподателят „Юл. Ис.“ ЕООД-с.Т., е длъжник, макар и ипотекарен, той може да атакува постановлението само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В жалбата липсват каквито и да е доводи в тази насока – дружеството не твърди наддаването при публичната продан, вследствие на която горните имоти са възложени на А. Д. с атакуваното постановление, да не е извършено 5 надлежно; нито, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

На следващо място, ал.4 на същия чл.435 ГПК разпорежда, че трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Ако се приеме, че „Юл. Ис.“ ЕООД-с.Т. е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, отново няма изобщо твърдения, че имотите по постановлението в деня на възбраната се намират във владение на това дружество. Не се твърди да са били във владение и на физическото лице Юл.

Ис..

В тази връзка се вижда как в мотивите на РС-Девин в решение № 80001/14.01.2022 г. по гр.дело № 289/22 г. е прието за установено, че „… е безспорно упражняваното непрекъснато владение върху ипотекираното имущество от ЕТ “Ал. Х.“, продължило необезпокоявано до прехвърляне на търговското предприятие на „Еко Роудс“ ЕООД, който е продължил да владее имота. Последният е продължил владението на своя праводател, съответно то е продължено от ипотекарния длъжник“ ТСК Актив“ ЕООД. Владението е било упражнявано спокойно, явно и непрекъснато, поради което е добросъвестно“. Също така, в протокола за опис на имотите от 30.03.2023 г. е отразено, че, съгласно сведенията, дадени от С. К./ длъжник, дал достъп до имота и оставен за негов пазач/, по време на налагане на възбраната имотите са били във владение на „ТСК Актив“ ЕООД.

Според изложеното в жалбата, имотите принадлежат на съвсем друг субект – на физическото лице Юл. Ис., в чийто патримониум било останало непрехвърленото на ЕООД с договора за прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2014 г. имущество - недвижим имот със застроена площ от 145 кв.м., етаж 1, и 58 кв.м на ет.2, представляващ част от сграда с идентификатор *****.***.***.1, с предназначение „хотел", за което се отнасяло решението на СмОС от 2011 г. Физическото лице Юл. Ис. следвало да участва в изпълнителното производство от самото начало.