Определение № 1644 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1644 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Частно касационно търговско дело № 20268003900576 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 868/29.01.2026 г. на „Денест Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 206120421 срещу определение № 28/22.01.2026 г. по в.т.д. № 377/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх. № 447/16.01.2026 г. С депозираната молба е отправено искане за обезсилване на решение № 297/03.11.2025 г. по в.т.д. № 377/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 402/09.05.2025 г., постановено по т.д. № 639/24 г. на Окръжен съд Пловдив. С първоинстанционното решение е прекратено търговско дружество „ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 206120421 по реда на чл. 517, ал.4 ГПК по иск на В. С. като взискател на Д. Д. П. по ИД № 437/2022 г. по описа на ЧСИ Росен Раев поради неудовлетворени вземания в общ размер на 21 793,98 лв.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение. Твърди, че запорът върху дружествените дялове е вдигнат, тъй като в хода на делото дружеството е изплатило изцяло задълженията си. Твърди още, че ищецът В.

К. С. е депозирал молба с вх. № 516/19.01.2026 г., в която е заявил, че вземането му е удовлетворено и не възразява постановеният съдебен акт да бъде обезсилен. Акцентира на това, че в депозирана от дружеството молба по делото с вх. № 447/16.01.2026 г. е приложено уведомление до адв. Славчо Николов, с което се оттеглят пълномощията му на довереник по делото.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна В. С., като не е постъпил отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните 1 по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх. № 447/16.01.2026 г. за обезсилване на решение № 297/03.11.2025 г. по в.т.д. № 377/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. В мотивите на определението въззивният съд е посочил, че към момента на постановяване на определението е налице постъпила касационна жалба против постановеното решение, която е върната с разпореждане № 7/05.01.2026 г., като разпореждането за връщане не е влязло в сила – поради това, че против същото е подадена касационна частна жалба вх. № 566/20.01.26 г. Съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си не дава процесуална възможност на съда да обезсили постановеното от него решение, тъй като обстоятелството дали вземането на ищеца е удовлетворено касае съществото на спора, а отказ от иска не е заявен. Приел е още, че не е налице процедура, позволяваща на съда сам да отмени или да обезсили постановеното от него решение при промяна на фактически обстоятелства, касаещи съществото на спора.

Настоящият състав споделя крайния извод на съдебния състав, изложен в атакуваното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 249 ГПК съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. След извършена служебна справка се установи, че с определение № 1574/02.06.2026 г. по ч. к. т. д. № 575/2026 г. на ВКС е потвърдено разпореждане № 7/05.01.2026 г. по в. т. д. № 377/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната касационна жалба с вх. № 11036/30.12.2025 г., подадена срещу решението, чието обезсилване се иска, като просрочена.

Съдът е приел, че срокът за депозиране на касационната жалба е изтекъл на 12.12.2025 г., а такава е подадена едва на 30.12.2025 г. Молбата за обезсилване на решението е депозирана на 16.01.2026 г., с оглед на което настоящият състав счита, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 249 ГПК, тъй като въззивното решение е влязло в сила. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 274 ТЗ ликвидационното производство може да бъде прекратено и дейността на дружеството може да бъде продължена по решение на компетентните дружествени органи, ако не е започнало разпределение на имуществото му.

Като правилно определението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28/22.01.2026 г. по в.т.д. № 377/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3