Решение № 2030 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4411/2022
- Вид
- Решение № 2030
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 25.11.2022
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 61, ал. 3 · Наредба № 18
- чл. 61, ал. 3 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
РЕШЕНИЕ
№ 2030 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20225330204411 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4233841, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Л. А. З., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те се свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния характер на процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен орган, както и с липсата на монтирано устройство за заснемане и с отсъствието на знак, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение на процесното място. Редовно призовани в съдебно заседание жалбоподателят и неговия представител адв. С. П. не се явяват. Постъпила е писмена молба с която се излагат допълнителни основания за отмяна на процесния ЕФ и се иска присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрк. **** в което са изложени съображения за 1 правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същото да бъде потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На жалбоподателя Л. А. З. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 05.11.2020г. в 09:27 часа на Републикански път II-64 км. 50, посока от с. Труд към гр. Пловдив, за установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на (АТСС) TFR1-M № 529, за превишаване на разрешената скорост извън населено място с 40 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Форд фиеста” с рег. № ***** Автомобилът се е движил с измерена скорост от 103 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за установена била приета скоростта от 100 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС било собственост на жалбоподателя Л. А. З..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на З. е наложена глоба в размер на 300 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, писмо изх. № 11-00757/26.09.2022 г. от ОПУ Пловдив към АПИ ведно с приложена схема на пътя към него, протокол за изпитване на АТСС № 2-32-20/12.06.2020 г., писмо от БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на процесното АТСС, снимка на пътен знак В26 и А27, три броя констативни протоколи, справка в системата на МВР за за нарушител/водач в централната база на КАТ, справка за за собственост на МПС-то, както и снимков материал на процесното МПС /4бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело 2 електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по съставения образец, за съдържание за попълнени реквизит и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % от заснетата с АТСС скорост. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишението на скоростта, посоката на движението, координатите на разположение на АТСС, дата и час и трафика и режима на измерване.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, монтирани в служебен автомобил. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя 3 възражение за незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност изключвала отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на перманентно монтирано устройство за видео заснемане, с оглед на мобилния му характер и монтирането му в полицейския автомобил. За несъстоятелно съдът намира и възражението на жалбоподателя за отсъствието на знак Е24, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение на процесното място, доколкото към датата на нарушението не е необходимо поставянето на такъв знак, поради законодателните промени и отпадане на задължението за това към органите на реда.
В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б.
"б" от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата.
На следващо място, за да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. (нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от приложените по преписката удостоверение № 10.02.4835 и писмо на БИМ, 4 като в същото изрично се сочи, че намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, въпреки изтеклия срок на удостоверението съгласно чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията. В тази връзка е наличен по делото и протокол № 2-32-20 от 12.06.2020 г., обективирал премината последваща проверка на АТСС, със срок на валидност една година, т. е. в действие и към момента на нарушението.
В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са отразени данни за използвания вид АТСС, времето и мястото, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, пътен знак, въвеждащ последното, режима за задействане, посоката на задействане, начало и край на работно време и първо и последно статично изображение, които действително съответстват с данните, обективирани в електронния фиш.
Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. обаче се разколебава, относно обстоятелството, дали мястото на нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до 60 км/ч, доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната посока. В същия е отразена информация за ограничението на скоростта от 60 кмm/ч с пътен знак за извън населено място, касаещо път II64 км. 50, където всъщност се установява, че към дата 05.11.2020 г. е важало единствено общото ограничение за извън населено място от 90 км/ч.
Във връзка с горното от писмо на Областно пътно управление – Пловдив с изх. № 11-00-757/26.09.2022 г. (лист 13 от делото) се изяснява, че пътен знак В26 (60 км/ч) "Забранено е движението със скорост по висока от означената" е поставен на км 49+800 на път II-64 и e в сила до следващото кръстовище намиращо се на км. 49+960 (забавителния шлюз при входа/изхода за „Амек Тойс“). Установява се още, че километър 50 от републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив се намира след забавителния шлюз при входа/изхода за Амек Тойс.
В цитираното по-горе писмо на Областно пътно управление – Пловдив се установява също се изяснява, че не е поставена табела Т2 (1000 метра) към пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+800, републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив, следователно след кръстовището, е важало общото правило – "действието на знака е до следващото кръстовище". При това положение е дадено становище, че при км 50, падайки се след 5 кръстовище, не е действало ограничението на пътен знак В26.
От писмото се установява още, че на км. 49+800, заедно с пътен знък В26 е поставен и пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
Същият се установява и от приложената като доказателство по преписката снимка на пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта, от която е видно че непосредствено над него е поставен и пътен знак А27.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Според настоящия състав, за да е налице кръстовище по смисъла на законовата дефиниция е необходимо да има пресичане, разделяне или събиране на пътища или улици, каквато предпоставка няма в случая.