Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1102 от 12.03.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3597/2023
Вид
Определение № 1102
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 12.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103597 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2291/23.05.2023г., подадена от Л. Г. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. З. от АК К., срещу решение № 165/19.04.2023г. по в. гр. д. № 303/2022г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която първоинстанционното решение №332/16.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1622/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд, е отменено в частта, с което е признато за установено в отношенията между ищцата Л. Г. К. и ответника Г. Н. Н., че Л. Г. К. е собственик на реална част от УПИ ....., в кв.12 по плана на [населено място], общ. К., за площта над 6.00 кв. до 28 кв.м., обозначена на комбинирана скица, приложение № 2 към заключение на вещо лице С.

(с вх.№3020/07.04.2022г.) на л.111 от делото по следния начин: регулационна линия ПР 1980г. ( нанесена на комбинирана скица, съгласно легендата в син цвят) и заключена между нанесени точки 1 и 2, УПИ ...., оградата от геодезическо заснемане от 29.03.2022г. (нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в черен цвят), разположена в УПИ .... и продължаваща в бетонова основа на нова ограда от геодезическо заснемане от 29.03.2022г.

(нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в сив цвят) и улица, съответно площта означена, като линия в зелен цвят между т. А и т. Б на комбинирана скица Приложение №4 към съдебно - техническа експертиза вх.№78/09.01.2023г. на в.л. Р. И. С., отстояща от жилищната сграда в парцел УПИ .... (мж) на 5.50м., установени чрез преки измервания, навлизаща с 0.50 см. в границите на парцел - УПИ ...., като Г. Н. Н. е осъден да отстъпи собствеността и предаде на Л. К. владението по отношение на посочените над 6.00 кв.м. до 28 кв.м. - реална част от УПИ .... в кв.12 по плана на [населено място], вместо което е постановено отхвърляне на иска в тази част и са присъдени разноски по делото. Скица Приложение № 4, към заключение с вх. № 78/09.01.2023г. на вещото лице Р. И. С. и 1 комбинирана скица - Приложение № 2 към заключението на в.л. С. с вх. № 3020/07.04.2022г., приподписани от съда са неразделна част от решението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск за собственост бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, без да се цитира такава, по следните правни въпроси:

1. „При заявен иск за ревандикация по реда на чл. 108 ЗС, защо въззивният съд приема за установено по делото, че ищецът не твърди „установената“ от въззивния съд придаваема площ от имота на ищцата към имота на ответника, без регулационно изменение да „е била заета незаконно“; „Съдържа ли иска по чл. 108 ЗС твърдение, че ответникът е завзел незаконно процесните 28 кв.м. от имота на ищцата, именно чрез премахване на съществуваща ограда и изграждане на нова ограда с плътна част от 60 см. височина и е издигнал железа за колони, навътре в имота на доверителката ми на отстояние 1,25 м. от вътрешната (страничната) регулационна линия с имота на ответника и по продължение в имота й от югозапад, откъм [улица]- 120, към дъното (североизточната част) на имота към УПИ X. - 405, в кв.12 по плана на селото, с дължина от 12.05 метра (видно и от приложение № 3 (снимков материал) към заключението на вещото лице инж. С.), като е завладял реално 28 кв.м. от имота на ищцата, поради което и към съда е отправено искане ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде на ищцата владението по отношение на процесиите 28 кв.м. — реална част от УПИ .... в кв. 12 по плана на [населено място], които владее незаконно“;“Налице ли е правна възможност, съдът да постанови отхвърлителен съдебен акт, въз основа на предявен иск по чл. 108 ЗС, който в пълна степен би защитил правата на ищцата като бъде осъден ответникът да предаде владението на имота - включва ли връщането на владението премахването на прозирна ограда, изградена от ответника в чужд имота или трябва изрично да се поиска от съда чрез посочване на конкретни действия по начина на предаде владението на имота, за да се уважи ревандикационен иск по чл. 108 ЗС“.

2. „Липсата на данни по делото за изменение на новоодобрения застроителен и регулационен план на [населено място], [община], след одобряването му със Заповед № 421/10.04.1980 година и безспорното доказване, че дворищната регулация е приложена и че завзетата площ и изграждане на ограда от ответника е навътре в имота на ищцата, завземайки 28 кв.м. от имота й, дава ли основание на въззивния съд да приеме само въз основа на свидетелските показания на праводателя на ответника, че новоизгражданата ограда от ответника е на мястото на съществуваща през 1980 година, за която имало строителни книжа, а доколкото нямало данни по делото за основанието на което е изменен регулационния план от 1980 г., въпреки че от текста на съдържащата се по делото Заповед № 421/10.04.1980 година се установява, че ЗРП е нов, а не е изменен, съдът е достигнал до 2 правен извод, че процесиите 28 кв.м. за разликата над 6 кв.м. били придаваемо място към имота на ответника и за тях не се дължи ревандикация, тъй като ищцата не е поискала премахване на съществуващата ограда“;

3. Следва ли съдът да обоснована правните си изводи само въз основа заключението на повторната съдебно техническата експертиза, назначена от въззивния съд и при установени съществени противоречия с приетата от първоинстанционния съд съдебно - техническа експертиза на вещото лице инж. С., като двете експертизи посочват коренно различно местоположение на процесната ограда навътре в УПИ .... откъм УПИ ...., в кв. 12 по плана на [населено място], [община] и представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на въззивния съд да назначи тройна съдебно техническа експертиза за точното установяване на регулационната граница между УПИ .... откъм УПИ ...., в кв. 12 по плана на [населено място], [община] и точното местонахождение на процесната ограда, изградена от ответника Н.“.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Н. Н., чрез процесуалния си представител адвокат С. Л., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Л. К. срещу Г. Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на реална част от УПИ ...., по плана на [населено място], общ. К., кв. 12 по плана на [населено място], с площ 612.00 кв.м., при съседи на мястото:

[улица], УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., с площ 28 кв.м., при граници на реалната част: УПИ ...., УПИ ...., [улица], и останалата част от УПИ ...., заключена между новоизграждащата се ограда и вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ .... и УПИ .... и навътре на 1.23м в УПИ ..... Твърди, че ответникът е собственик на съдедния УПИ .... по плана на [населено място], одобрен със заповед №421/10.04.1980г., като през месец септември е завладял заключената между новоизграждащата се ограда и вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ .... и УПИ .... и навътре на 1.23м в УПИ .... реална площ от 28 кв.м., като е премахнал съществуващата по вътрешната регулационна линия прозирна ограда и е започнал изграждане на ограда с плътна част от 60 см. Височина и е издигнал железа за колони навътре в нейния имот. Посочва, че обстоятелството, че регулацията от 1980г. е приложена на място, а изгражданата от ответника ограда представлява недопустимо действие, е констатирано и от компетентните органи на [община]. Претендира, че е 3 собственик на описаната реална част с площ от 28 кв.м., позовавайки се на представения с исковата молба н.а. от 2001г. и на извършено геодезическо заснемане на съседните имоти в границите им по одобрения през 1980г. регулационен план на селото, като моли да бъде прието за установено, че тя е собственик на тази реална част както и за осъждане на ответника да й предаде владението върху посочената площ.

Констатирано е от въззивния съд, че на представена по делото скица № 503/04.08.2021г. от [община], касаеща урегулиран парцел .... кв. №12 в землището на [населено място], с документ за собственост нотариален акт № 157, том V, дело № 1556/2001г., улична и дворищна регулация утвърдени със заповед № 421/10.04.1980г., е отразен парцел УПИ .... в кв.12, и съседните му парцели .... и ....като границата между УПИ .... и УПИ .... са отразени като прави линии, в границите на УПИ .... е отразена друга права с блед цвят т.е въпросната отсечка има начало от [улица]- 0, и опира до границата откъм дъното на парцела, към имот X. -405.

Констатирано е също така, че на представена по делото скица № 238/29.05.2017г., за урегулиран парцел ХVІ-161 в кв. 12, улична и дворищна регулация одобрени със заповед № 421/1980г., с документ за собственост нотариален акт № 79, т.ІІІ, дело № 1088/1982г., с линия със син цвят е посочена границата между имоти ХVІ-161 и ХVІІ -162, между [улица], с черен цвят е отразена друга права със знак за ограда, като спрямо двата имота тя не е разположена между две срещупоставени точки, заедно с линията оцветена в син цвят (регулационна граница), образува фигура наподобяваща правоъгълен триъгълник, като линията с черен цвят формира хипотенуза.

Взето е предвид, че през 2001г. Л. К. е придобила правото на собственост, по отношение на парцел ХVІІ -162, кв.12 , с площ 660.00 кв.м., при съседи на мястото по скица - улица, парцел ХVІІ - 162, парцел ХУ1-162, парцел X. -405, всички в кв.12 по плана на [населено място], по договор за покупко-продажба, сключен с Х. М. и К. М., като в исковата молба К. е изложила твърдения, че между нейният имот и имота на ответника ХVІ-161, има изградена прозирна ограда - мрежа и циментови колове, както и че ответникът е премахнал част от тази ограда, започвайки да изгражда ограда с плътна част и железа за колони, като по този начин е завладял част от имота й.

Констатирано е, че по делото е приложен нотариален акт № 63/23.02.1981г., том I, дело № 125/1981г. с който е признато право на собственост, върху недвижим имот придобит по регулация, в полза на З. Е. Л., досежно 69 кв.м. от имот пл. №222, в кв. 48 по плана на [населено място], обл. Кюстендилска, собственост на М. X. М., като са спазени разпоредбите на З. и ППЗТСУ, посочена е стойността на имота - 103.50 лв. и е отразено, че сумата е внесена на касата на съвета, с квитанция 407864 от 05.01.1979г., като сред представените за съставянето на акта документи са посочени - писмо №11 03-58 от 19.02.1981 г., скица № 2102 /02.09.1972г.

Взето е предвид, че съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 113, том II, рег. №2332, дело № 246/2017г. Е. З. Л. е продал на Г. Н. Н. и Р. С. Н., собствения си урегулирани поземлен имот X.-161, в кв.12 по плана на [населено място], утвърден със заповед №421/10.04.1980г. с площ 462.00 кв.м., незастроен, ведно с всички, находящи се в 4 него подобрения и приращения, при граници на УПИ: улица, [улица], УПИ...., ...., всички в кв.12.