Решение № 260021 от 05.03.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 11/2020
- Вид
- Решение № 260021
- Подписан
- 05.03.2022
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- ПЕНКА ПЕТКОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е № 260021 гр.Враца, 05.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 01.02.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА при участието на секретаря Веселка Николова като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 11 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба с вх.
№892/30.01.2020г., депозирана от Г.А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. ***" АД, вписан в Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***. В молбата се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000,00 (тридесет хиляди) лв.-главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 04.02.2015 г.
, ведно със законната лихва върху вземането от 04.02.2017 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетени. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 226 ал.1 във вр. с чл.223, ал.2, изр.първо от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
В депозираната искова молба се твърди, че на
04.02.2015 г., около 13:00 ч., в гр. Враца, на ул. "Мито Цветков", пред дом № 1, вдясно на пътната лента за движение, се намирал спрял за престой л.а. „Мерцедес 300 ТД", с peг. № ВР
***ВБ, като на мястото на водача, се намирал Л. Ц. Н.. Поддържа се, че по същото време и място, се намирал и ищецът Г.А.К. като пешеходец. В един момент водачът на автомобила решил да потегли, като предприел маневра движение назад, без да се убеди, че зад автомобила му няма хора, при което ударил пресичащия пътното платно отдясно наляво пешеходец Г.К., вследствие на което той политнал и паднал на асфалта на лявата си страна. Сочи се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР - гр. Враца и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с № 1469530/04.02.2015 г., а спрямо виновния водач било взето административно отношение - съставен му е АУАН № 695021/04.02.2015 г.
Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП пострадалия Г.К. е получил следните травматични увреждания според първоначалната медицинска документация:
1.Контузия на лява тазобедрена става - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни, прераснала впоследствие в аваскуларна некроза на лява бедрена глава - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг 30 дни;
2. Разкъсно-контузна рана на ляв долен крайник - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
3.
Мозъчно сътресение - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
4.Едностранна ингвинална херния, вследствие на падането на терена и травматичното сътресение на органите - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по- дълъг от 30 дни;
5.
Окципитална нервалгия - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
6.
Спондилоартроза на шийни прешлени на нива С4-С5, С5-С6 и С6-С7 - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
Според изложеното в исковата молба, след настъпване на ПТП ищецът е откаран по спешност в МБАЛ "Хр.Ботев" АД - гр. Враца, извършени са му множество прегледи и консултации, с цел диагностициране на състоянието му. Същият е постъпил в лечебното заведение с оплаквания от остри и нетърпими болки в областта на левия си долен крайник. След извършване на всичко необходимо е установена контузия на тазобедрена става, като ищеца е насочен към лечебно заведение за извънболнична помощ.
Няколко дни по-късно, на 10.02.2015 г., ищецът е осъществил консултация с невролог, тъй като не се чувставал добре, изпитвал пронизващи болки в главата. Установено е налично мозъчно сътресение, както и разкъсно-контузната рана в областта на лява тазобедрена става, като е насочен към консултация с хирург. Приложено му е медикаментозно лечение.
Наведени са и твърдения, че близо година по-късно, тъй като болките в лявата тазобедрена става така и не отминали, обемът на движения така и не се повишил, той решил отново да потърси лекарска помощ. На 25.05.2016 г., пострадалия е осъществил консултация в Медицински институт - МВР гр.София, където му е извършена компютърна томография на тазовите кости, като е установена аваскуларната некроза на лява бедрена шийка, изразяваща се в клетъчна смърт на костни компоненти, довеждаща ограничени и болезнени движения. Освен непрестанните болки, които изпитвал в левия си крайник и в главата, ищеца забелязал подуване в слабинната област и чувствал дискомфорт, поради което на 25.10.2016 г., осъществил преглед, като била установена едностранна ингвинална херния без непроходимост или гангрена, което налагало планово оперативно лечение.
Твърди се, че на 11.12.2017 г., ищеца отново посетил специалист, тъй като започнал да изпитва болка от главата към врата.
Поддържа се, че три години след инцидента, на 23.04.2018 г., ищецът е настанен за лечение в Медицински институт - МВР - гр.София, тъй като е имал оплаквания от болка в шията, силна болка в лявата част на главата, ограничена подвижност и размазано виждане. В лечебното заведение са му извършени множество прегледи и параклинични изследвания, извършени са му електромиография, ехография на коремни органи, компютърна томография на шиен гръбнак и рентгенография на шийни прешлени.
Установена е окципитална нервалгия. Приложено му е медикантозно лечение. Сочи се, че на 28.04.2018г., К. е изписан от лечебното заведение,като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, спазване режим на покой, прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Поради наличните травматични увреждания са му дадени препоръки да избягва всякакви физически и психически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
В исковата молба са наведени и доводи, че въпреки проведеното лечение, ищецът продължава да изпитва болки в областта на получените травми. Движенията в левия му долен крайник са силно ограничени. Острите болки и чувството за скованост го карат да се затруднява при изпълнението на най- елементарни физически дейности. Освен това, постоянните болки в главата, световъртежът, затрудението да се концентрира и задържи вниманието си при изпълнението на най-елементари ежедневни дейности, го карат да се чувства безполезен. С цел овладяване на болковия синдром и към момента той приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Нуждае се от почти постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на най-елементарни действия, като хигенното си и битово обслужване.
Според ищеца към датата на ПТП л.а. „Мерцедес 300 ТД", с per. № ВР *** ВК е притежавал валидна застраховка "Гражданска Отговорност" на автомобилистите, полица № BG/02/114003033150, със срок на действие от 12.12.2014 г. до 12.12.2015 г., сключена със ЗД "Бул Инс" АД, поради което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ЗД "БУЛ ИНС"АД чрез адв.М.Г. САК е депозирало отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че претендираните с исковата молба суми в размер на 30 000 лева са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, тъй като представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая КП за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта "Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Сочи се, че съставения протокол за ПТП е само за материални щети без пострадали лица, съгласно наредба Наредба
№ 13-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и няма доказателствена сила за ответника, по аналогия от чл. 188 ГПК. Твърди, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва се наличието на осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорват се правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Наведени са и доводи, че ищеца, в качеството му на пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Нарушавайки горните разпоредби пострадалият се е поставил сам в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал поне в степен 50%.
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се, че същите са резултат на реализираното ПТП, тъй като няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от него увреждания. Оспорва всички твърдения на пострадалия в тази насока. В случая се касае за ЛТП.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска за главница и иска за лихва.
С допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа исковата си молба и направените с нея доказателствени искания. Сочи, че оспорването от страна на ответното дружество относно механизма на настъпване на ПТП е неоснователно. Поддържа се, че е абсурдно твърдението на ответната страна относно това, че водачът на л.а. "Мерцедес 300 ТД" не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и че по отношение на същия е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК.
Твърди се, че е неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и че пострадалия сам е завишил риска от собственото си увреждане, неспазвайки разпоредбите на ЗДвП. На следващо място се изтъква неоснователност на оспорването на ответника относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП. Напълно неоснователно е възражението, релевирано в писмения отговор на исковата молба за изтекла погасителна давност на вземането. Правата по застрахователния договор, отнасящи се до застраховки „Гражданска отговорност" се погасяват с изтичането на пет годишна давност от датата на настъпване на събитието, като същото в конкретния случай е настъпило на 04.02.2015 г., а исковата молба е постъпила в съда на 30.01.2020 г.
В срока по чл. 373 ал.1 ГПК от ответника ЗД
"БУЛ ИНС"АД не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: