Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 586 от 25.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 366/2026
Вид
Определение № 586
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Павлина Нейчева Паскалева, Светослав Неделчев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. гр. Добрич, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500366 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от М. С.а Г. ЕГН **********, живуща в гр.С., ул.***, чрез адв.Л. М. М., САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.*** срещу Разпореждане №2745/28.03.2026г. по Ч.гр.д.№530/2026г. на РС гр.Добрич, в частите му, с които съдът е издал изпълнителен лист за разноските в заповедното производство, а именно за сумата от 23,17 евро държавна такса и 205 евро адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която е върната като просрочена частна жалба вх.№ 6110/17.03.2026г., озаглавена „Възражение по чл.414 ГПК“,с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя като прекомерно, като просрочена.

Жалбата е с правно основание чл.407 ал.1 от ГПК във вр. с чл.274 от ГПК и чл.414а от ГПК.

Жалбата срещу разпореждането в частта му, с която е върнато „възражение по чл.414 от ГПК“ е подадена в законоустановения срок, тъй като видно от електронното досие на ч.гр.д.№530/2026г. на РС гр.Балчик съобщението до частната жалбоподателка за изготвеното обжалвано разпореждане не е била редовно връчена- съобщението е върнато в цялост с отметка, че лицето не е намерено на адреса и не е намерено лице, съгласно да предаде съобщението.

Жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подадена в срока по чл.407 ал.1 от ГПК.

В срок от насрещната страна по частната жалба е получен отговор, в който се оспорва редовността й, допустимостта и основателността й.

По редовността на подадената жалба съдът намира, че доколкото предмет на обжалване е един съдебен акт - Разпореждане №2745/28.03.2026г. по Ч.гр.д.

№530/2026г. на РС гр.Добрич, не следва да се приема, че са подадени две 1 жалби, поради което внесената държавна такса от 7,67 евро е достатъчна, за да се приеме жалбата като редовна.

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че подаденото възражение от частната жалбоподателка съдържа доводи по чл.414 и по чл.414а от ГПК.

Приел е, че следва да разгледа депозираното възражение по чл.414а от ГПК след получаване на становището на заявителя, което е получено на 24.03.2026г.В подаденото становище заявителят излага доводи, насочени срещу възражението по чл.414 от ГПК, както и такива, насочени срещу възражението по чл.414а от ГПК –признава извършеното плащане на главницата от 1 333,09 евро, но възразява срещу твърдението, че с поведението си длъжницата не е дала повод за завеждане на делото, както и срещу твърдението,че договореното адвокатско възнаграждение от 205,00 евро е прекомерно.

Съдът се е произнесъл по подаденото възражение по чл.414а от ГПК, без да обсъди възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, инкорпорирани във възражението подадено на 17.03.2026г. Приел е, че длъжницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като е заплатила дължимата главница след завеждането на заповедното производство.

Що се отнася до твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е приел, че в тази част подаденото възражение по чл.414а от ГПК има характер на жалба срещу Заповедта за изпълнение по чл.413 ал.2 от ГПК и тъй като срокът за подаването на тази жалба е изтекъл на 23.02.2026г., е намерил същата за просрочена и я е върнал на длъжника.

Съобразно съдебната практика, свързана с развитие на производството по чл.414а от ГПК е постановено Определение на Варненски окръжен съд по Ч.гр.д.№601/2020г. по описа на съда, в което детайлно са разгледани етапите на протичане на производството и правомощията на заповедния съд, сезиран с възражение на длъжника по чл.414а от ГПК.

В мотивите, които настоящата инстанция възприема изцяло се сочи следното:

Макар и изрично да не е посочено какъв правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд, съдът намира, че заповедният съд може да не приеме възражението по чл.414а от ГПК, като в този случай остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта

В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а от ГПК и да обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение, както и да обезсили в частта за разноските, също изцяло или частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство, както и евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Не може да се приеме тезата, че длъжникът има право да възрази срещу 2 прекомерността на адвокатското възнаграждение единствено по реда на жалба срещу присъдените със заповедта за изпълнение разноски.Пред длъжника е налице възможност да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение и чрез възражението по чл.414 а от ГПК.

Във всички случаи обаче съдът дължи произнасяне по направеното възражение с изричен диспозитив- както по отношение на заплатената главница, така и за присъдените със заповедта съдебно деловодни разноски, включително и по възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай съдът е приел възражението досежно заплатената главница за основателно и е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази нейна част, но не се е произнесъл с изричен диспозитив по възражението за недължимост на разноските изобщо, предвид извънпроцесуалното поведение на длъжника и не е формирал мотиви и диспозитив по искането на възразилия длъжник за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Първото опущение следва да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК, а второто – по реда на чл.250 от ГПК- съдът следва да допълни разпореждането, с произнасяне по цялото заявено във възражението по чл.414а от ГПК искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Като е приел, че възражението по чл.414 от ГПК има характер на жалба по чл.413 ал.2 от ГПК и е върнал възражението в тази негова част като просрочено, съдът е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено.

След отстраняване на горепосочените опущения при формиране на диспозитива на настоящото разпореждане, съдът следва да върне делото за произнасяне по съществото на подадената жалба.

По оплакването за издаване на изпълнителен лист в частта за присъдените с разпореждането за издаване на заповед за изпълнение разноски, съдът намира, че изпълнителният лист е преждевременно издаден, поради което в тази част разпореждането следва да се отмени, а издадения изпълнителен лист – да се обезсили, по следните съображения:

Макар в закона да не е предвиден изричен ред за защита срещу разпореждането на съда по чл.414а от ГПК, съдът намира, че то е обжалваемо.Длъжникът може да атакува отказа да бъде прието възражението му по чл.414а от ГПК и съответно отказа да бъде обезсилена заповедта за изпълнение, в противен случай би бил лишен изцяло от защита срещу издадената заповед за изпълнение.В случай, че възражението бъде прието и заповедта обезсилена/ изцяло или частично/, за заявителя остава възможността да обжалва акта на заповедния съд.

Съобразно изложеното безспорно следва да бъде направен извод, че искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение, направено в становището на заявителя следва да се разгледа 3 едва, след като е налице окончателно произнасяне по подадените от длъжника възражения.Преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по 414а от ГПК и искането за обезсилването на заповедта за изпълнение, е недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен лист и уважаването му.По това искане съдът ще се произнесе едва след връщане на делото от инстанционен контрол от настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че следва да се отмени издаденото Разпореждане №2745/28.03.2026г., в частта му, с която е издаден изпълнителен лист за присъдените в заповедното производство съдебно деловодни разноски, а издадения изпълнителен лист да се обезсили.

Като неправилно следва да се отмени и разпореждането за връщане като просрочена частна жалба вх.№6110/17.03.2026 г., с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя като прекомерно.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка- произнасяне с изричен диспозитив по неприемането на възражението срещу присъдените със заповедта разноски, поради извънпроцесуалното поведение на длъжника по делото, за което са формирани мотиви, но не е постановен диспозитив в съдебния акт, както и за допълване на разпореждането по реда на чл.250 от ГПК с мотиви и диспозитив по искането на длъжника за намаляване на адвокатското възражение на пълномощника на заявителя, поради прекомерност.

След изпълнение на настоящите указания делото следва да се върне на настоящата съдебна инстанция за произнасяне по същество по подадената от М. С.а Г. ЕГН **********, живуща в гр.С., ул.*** частна жалба.

Предвид обезсилването на издадения изпълнителен лист, не се налага спиране на изпълнението, въз основа на този изпълнителен лист.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Разпореждане

№

2745/

28.03.2026г. по

Ч.гр.д.

№20263230100530/2026г. по описа на Районен съд гр.Добрич, в частта му, с която е върната като просрочена частна жалба вх.№6110/ 17.03.2026г., озаглавена „Възражение по чл.414 от ГПК“ , подадена от М. С.а Г. ЕГН **********, живуща в гр.С., ул.*** , с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно.

ОТМЕНЯ

Разпореждане

№

2745/

28.03.2026г. по

Ч.гр.д.

№20263230100530/2026г. по описа на Районен съд гр.Добрич, в частта му, с която е постановено издаване на изпълнителен лист за сторените по делото разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение от 205 евро и за държавна такса от 23,17 евро.

4

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Разпореждане № 2745/ 28.03.2026г. по Ч.гр.д.№20263230100530/2026г. по описа на Районен съд гр.Добрич изпълнителен лист рег.№626/02.04.2026г.

ВРЪЩА делото за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК с изричен диспозитив на съда относно неприемането на възражението на длъжника, в частта за разноските, основано на извънпроцесуалното му поведение.

ВРЪЩА делото за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК с надлежни мотиви и изричен диспозитив на съда относно възражението за намаляване като прекомерно на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя.

След изпълнение на указанията, дадени в настоящото определение жалбата, ведно с делото да се изпрати на Окръжен съд гр.Добрич, за произнасяне по съществото й.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: