Решение № 702 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002104703 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Мартемянов, гражданин на Руската Федерация, роден на 24.06.1983 г. в гр. Жданов, Донецка област, с адрес в Русия, гр. Москва, ул. “Приволная“ № 21, ап.2, и Виктория Вячеславовна Мартемянова, гражданка на Руската Федерация, родена на 14.01.1983г. в гр. Москва, с адрес в Русия, гр. Москва, ул. “Жулебински“ № 33, корпус 1, ап.31, чрез пълномощника им по делото адв. С. Добрева против Решение №616 от 08.07.2024г. по в. гр. д. №573/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №146 от 22.01.2024г., постановено по гр.д. №1837/2023г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от тях против И. М. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.22, вх.2, ап.5, и П. С. М., ЕГН **********, от гр.

Бургас, ***, ет.3, ап.5, искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 10500 евро, равностойни на 20536,22 лв., или по 5250 евро, равностойни на 10238,11 лв., за всеки от ищците, представляващи неоснователно задържана част от продажната цена на съсобствен на ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1

***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 28.03.2023г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му, и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея И. М. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к.

„Изгрев“ бл.22, вх.2, ап.5, и П. С. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „Цар Асен І“ № 95, ет.3, ап.5, чрез пълномощника му по делото адв. П. З., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2146 от 29.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като е прието, че с него съдът се е произнесъл по въпроса за задълженията на представителя спрямо представлявания в случай на упражняване на представителната власт и получаване на суми от името на представлявания в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 338 от 11.01.2016г. по гр. д. №1729/2015 г., IV г. о.; Решение №338 от 27.03.2018г. по гр.д. №706/2017г., IV г.о.; Решение № 11 от 03.02.2015г. по гр. д. № 3889/2014г., IV г.о. и др.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците С. и Виктория Мартемянови са били собственици на недвижим имот- апартамент № 21 с идентификатор ***, с адрес на имота гр. Поморие, ул.

„Княз Борис І“ № 219, бл.Е, ет.5, със застроена площ от 70,99 кв.м. и прилежащи части 18,88 кв.м. идеални части от общите части на сградата, състоящ се от антре, две спални, баня и тоалетна, хол и кухня и една тераса, закупен от тях на 21.10.2010г. С пълномощно № 77 А Д 1242398 от 30.08.2022 г. на нотариус Артьом Юриевич Логинов от гр. Москва, със заверка на подписи и съдържание, регистрирано в регистър с №77/2151-н/77-2022-21413, ищците са упълномощили ответницата И. П. да продаде от тяхно име и 2 за тяхна сметка, на когото прецени, на цена и при условия, които намери за подходящи, посочения имот. С даденото пълномощно ответницата е била упълномощена да представлява ищците пред данъчна администрация на Община Поморие, пред АГКК, като поръчва и получава схемата на самостоятелния обект, да заплаща от името им и за тяхна сметка необходимите такси, данъци, комисионни, разходи за получаване на документи и други, като в пълномощното е посочено, че всички разпоредби следва да се тълкуват изцяло в полза на представителната власт на упълномощеното да ги представлява при продажба на горепосочения имот лице и свързани с това действия.

На 10.10.2022г. между ищците и И. П. бил сключен договор за възлагане на покупко-продажба на недвижимия имот, изготвен на руски език, в който била договорена продажна цена на апартамента от 50 000 евро, от която И. П. следва да заплати за сметка на продавачите сумата от 1400 евро– задължение към комплекс „Сънсет Ризорт“ за такса за обслужване и управление за 2021г., а остатъка от 48 600 евро следва да бъде преведена по разплащателната банкова сметка на продавача С. Мартемянов в Армения. На 11.10.2022г. И. П., в качеството й на пълномощник на ищците, сключила с Евгений Колб- гражданин на Германия, предварителен договор за покупкопродажба на апартамента, в който било уговорено заплащане от купувача на сума в размер на 60500 евро, включваща цената на апартамента, дължимите плащания на продавача за такса поддръжка към обслужващата компания в комплекса, комунални такси, комисионни и други разходи, в това число изготвяне на необходимите документи, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху апартамента. На 18.10.2022г. с изповядана по нотариален ред сделка ищците,чрез пълномощника си- ответницата И. П., са продали на Вера Колб и Ойген /Eugen/ Колб процесния апартамент за сумата от 60500 евро, получена по банкова сметка на пълномощника им. След изповядване на сделката на 19.10.2022г. ответницата П. е превела по банковата сметка на С. Мартемянов сумата от 48600 евро, а на 27.10.2022г. е заплатила сумата от 1400 евро- дължима сума към к-с „Сънсет Ризорт“ за 2021г. По този начин според съда ответницата изпълнила задълженията си по договора да представлява продавачите в сделката по покупко-продажба на имота им, както и да им преведе уговорената сума от 50 000 евро, приспадайки дължимата такса от 1400 евро за 2021 г. към 3

„Сънсет Ризорт“.

По отношение на останалата част от продажната цена в размер на 10500 евро съдът е приел, че същата не е била получена от ответницата П. на основание сключения с ищците договор за поръчка, поради което за нея не е възникнало задължение да им я предаде. Със същата ответниците са заплатили разходи по осъществяване на продажбата, включващи заплатено комисионно възнаграждение на „Ник Ел“ ЕООД в размер на 7800 лв. по договор за посредничество от 09.09.2022г.; 2740 лв.- такса поддръжка за имота за 2022г. за сметка на купувачите; 3163 евро- разходи за нотариални такси, както и адвокатско възнаграждение за сметка на купувачите, 2933,75 лв.– комисионно възнаграждение на ответниците за сметка на купувачите;

106,92 евро- банкова комисионна, удържана от банковата сметка на ответницата П. при превеждане на сумата от 48 600 евро, 325 лв.- превод на пълномощно и 6 броя декларации за продавачи, 25 лв.- удостоверение за данъчна оценка, 30 лв.- удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на имота, 325 лв.- превод на пълномощно и 6 броя декларации за купувачи, като общият размер на така направените разходи във връзка и по повод сключване на сделката за покупко-продажба, която е предмет на договора за поръчка от 10.10.2022г., възлиза на сумата от 10 519,40 евро. Според съда така извършените действия не били във вреда на ищците, поради което предявеният от тях иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

В касационната жалба срещу така постановеното решение обобщено се излагат следните доводи- съдът неправилно е приел за действителни и обвързващи ищците сключените от тяхно име от ответницата П. предварителен договор за покупко- продажба на апартамента и договор за посредничество, тъй като те били сключени без знанието и съгласието им, в отклонение от даденото й пълномощно и в тяхна вреда, а освен това същите, както и останалите представени от ответниците документи за извършени разходи били съставени с оглед нуждите на процеса, за да оправдаят разпоредителните действия с получените пари от сделката; не бил обсъден представения от купувачите на имота документ, че те са заплатили всички разноски и комисионни по сделката, както и уговорките между ищците и ответниците в кореспонденцията между тях, че ищците няма да заплащат такси и комисионни; ищците не били упълномощавали ответниците да заплащат от тяхно име таксата за поддръжка към 4 обслужващата компания в комплекса за 2022г.; съдът в противоречие с нормите относно договора за поръчка в чл. 280-292 от ЗЗД приел, че довереникът има право да се разпорежда с получената от името на доверителя продажна цена, като заплаща всякакви суми по свое усмотрение и без съгласието и одобрението му; съдът неправилно оставил без уважение доказатественото искане на ищците за допускане до разпит като свидетели на бащата на ищеца С. Мартемянов и на купувача по сделката.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя цитираната в определението по чл.288 от ГПК практика на ВКС, в която обобщено се приема следнотоКогато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, същият е длъжен съгласно разпоредбите на чл.281 и чл.284 от ЗЗД да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако довереникът не уведоми доверителя за изпълнението, не му даде сметка и не му предаде всичко, което е получил, но се разпореди с полученото, в негова тежест е да докаже, че е имал мандат да го направи или че е действал като гестор. Когато представителят се разпореди или даде нещо от името на представлявания, трето лице го получава на основание външните отношения с представлявания, а пълномощникът се разпорежда или дава на основание вътрешните отношения с представлявания.

Ако разпореждането или даденото не е в полза на представлявания или не е положена дължимата грижа за защита на неговия имуществен интерес– действия, които изключват гестията, в тежест на представителя е да докаже, че е имал право да се разпореди по този начин или да даде на третото лице на това основание, т.е. че е действал по нареждане на представлявания или в качеството си на довереник.

По касационната жалба:

Доводите в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са основателни. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че претендираната от ищците сума в 5 размер на 10500 евро не е била получена от ответницата П. на основание сключения с тях договор за поръчка, поради което и тя не е дължала отчитането й на ищците. По делото е безспорно, че при сключване на договора за покупко- продажба на апартамента ответницата П. е действала като представител на ищците по силата на издаденото й от тях пълномощно и е получила от тяхно име по банковата си сметка цялата уговорена в нотариалния акт продажна цена в размер на 60500 евро. При това положение за нея, в качеството й на доверител, е възникнало задължението по чл.284, ал.2 от ЗЗД да даде сметка на ищците и да им предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. Обстоятелството, че в сключения между ищците и ответницата договор за възлагане на покупкопродажбата на апартамента е било уговорено ответницата да го продаде за сумата от 50000 евро не я освобождава от задължението й да предаде на ищците действително получената от нея продажна цена, ако тя е по- висока от така посочената. Видно от договора, в него ищците, като собственици на апартамента, не са изразявали съгласие и липсват уговорки, че в случай, че ответницата го продаде за по- висока цена, то евентуалната разлика над 50000 евро да остане в нейна полза и тя да може да се разпорежда с нея по свое усмотрение. Предвид горното и след като ответницата е получила сумата от общо 60500 евро в качеството си на пълномощник на ищците, то тя е следвало да им я предаде и при положение че не го е сторила в пълен обем, а се е разпоредила по друг начин с част от нея, то за да се освободи от отговорност, следва да докаже, че го е направила по възлагане от ищците или е действала като управител на чужда работа без пълномощие. В случая е безспорно, че с договора за възлагане ищците са изразили съгласие от продажната цена на апартамента да бъде погасено само задължението им за заплащане на сумата от 1400 евро– задължение към комплекс „Сънсет Ризорт“ за такса за обслужване и управление за 2021г., и не са давали мандат на ответницата да заплаща от тяхно име суми на други лица, поради което и в случай, че го е сторила, тя следва да докаже наличието на предпоставките на чл.61, ал.1 от ЗЗД, а именно че извършеното от нея разпореждане е в полза на ищците и са били защитени имуществените им интереси. По посочените въпроси в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е изложил съображения при постановяване на въззивното решение, като само декларативно е посочил, 6 че действията на ответниците не били във вреда на ищците. Съдът изобщо не е обсъдил възраженията на ищците, че представеният договор за посредничество от 09.09.2022г. с