Решение № 259 от 29.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000305 по описа за 2023 година

С решение № 58/15.02.23 г., постановено по т.д. № 621/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК в отношенията между „П**“ АД ЕИК ********* и В. Б.

Ц., ЕГН ********** и И. Х. Ц., ЕГН **********, че ищецът „П**“ АД, има вземане против ответниците В. Б. Ц. и И. Х. Ц. при условията на пасивна солидарност в размер на

36 053,79 лв. от които 29 474.66 лв. - предсрочно изискуема главница и 6 579.13 лв. - падежирала главница към 20.08.2020 г., 15 443,29 лв. - договорна лихва за периода 28.08.2017 г. - 19.08.2020 г., дължима на основание т. 2 от Анекс № */******** г.,

4 641.04 лв. - наказателна лихва, от които 791,21 лв. за периода 14.05.2020 г. - 19.08.2020 г., 3849,83 лв. за периода 22.09.2017 г.12.03.2020 г., 48 лв. - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, 57,31 лв. - законна лихва върху установената предсрочно изискуема главница от 29 474,66 лв. в периода 20.08.2020 - 26.08.2020 г., ведно със законната лихва върху предсрочно изискуема главница от 29 474,66 лв. от датата на подаване на заялението - 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове за:

- разликата до пълния претендиран размер от 39 528,01 лв. за главница за претендирания период;

- за разликата до пълния размер от 33 913,79 лв. за договорна лихва като погасен по давност за периода 28.10.2012 г. до 28.07.2017 г.

- в цялост за 2533,51 лв. - разсрочени лихви;

1

- за разликата до пълния размер от 4834,95 лв. наказателна лихва за периода 22.09.2017 г. - 12.03.2020 г. и изцяло за периода 13.03.2020 г.

– 13.05.20 г. в размер на 177,90 лв.;

- за разликата до пълния размер от 76,86 лв. за законна лихва за периода 20.08.2020 - 26.08.2020 г.

Съразмерно на уважената част от исковете В. Б. Ц. и И. Х. Ц. са осъдени да заплатят на „П**“ АД сумата от 2975,07 лв. разноски, от които 1227,87 лв. за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете „П**“ АД е осъдена да заплати на В. Б. Ц. и И. Х. Ц. разноски в размер на 557,40 лв., а на адв.М. С. - 935,87 лв. - определено адвокатско възнагражение на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. чл. 36 от ЗАдв. двете страни.

Въззивни жалби против горното решение са подадени и от Жалбоподателите В. Б. Ц. и И. Х. Ц. обжалват решението в частта, с която се признава за установено, че същите дължат на „П**“ АД сумите: 15 443,29 лв. - договорна лихва за периода 28.08.2017 г. - 19.08.2020 г., дължима на основание т. 2 от Анекс № */******** г., и 4 641.04 лв. наказателна лихва, от които 791,21 лв. за периода 14.05.2020 г. - 19.08.2020 г., 3849,83 лв. за периода 22.09.2017 г.-12.03.2020 г.. Считат решението в тази му част за неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Искат в обжалваната част същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковете по отношение на посочените суми бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорват като неоснователна въззивната жалба на „П**“ АД. Претендират присъждане на разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител адв. С. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Жалбоподателят „П**“ АД обжалва решението в отхвърлителната му част, в която счита решението за незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени до пълните им претендирани размери.

Оспорва като неоснователна въззивната жалба на В. Ц. и И. Ц.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Б. Д**“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и 2 възражения, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „П**“ АД против В. Б. Ц. и И. Х. Ц. да се признае за установено по отношение на ответниците, че същите, в режим на солидарност, дължат на ищеца сумите:

39 528,01 лв. - главница по договор за кредит № ****-****** от 21.10.2006 г;

33 913,79 лв. - договорна лихва за периода 28.06.2012 г. 19.08.2020 г., 4834,95 лв. - наказателна лихва за периода 22.09.2017 г. – 12.03.2020 г.;

177,90 лв. - договорна лихва за периода 13.03.2020 г. 13.05.2020 г.;

791,21 лв. - наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. 19.08.2020 г.;

2 533,51 лв.- разсрочени лихви, дължими на основание Анекс № 3 от 27.12.2011 г.;

76,86 лв. - законна лихва, начислена за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 20.08.2020 г. - 26.08.2020 г.;

48 лв. -разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението - 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 10978/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК във връзка с постъпили от ответниците възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, като правилно е преценено, че частичната отмяна по реда на чл. 419 от ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение с определение № 775/26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1926/21 г. на Пловдивски окръжен съд и частичното обезсилване на издадения изпълнителен лист не обуславя отпадане на правния интерес от водене на установителния иск, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение, която ще подлежи на принудително изпълнение с евентулното й влизането в сила, което зависи от изхода на настоящото производство.

Сумите се претендират въз основа на договор за кредит № ****-**-**** от 21.10.2006 г., по който е уговорено Б. да предостави на ответниците банков кредит, обезпечен с договорна ипотека, в размер на 42 600 лв. Няма спор, че сумата е усвоена на 31.10.2006 г.

Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.29 г. съгласно 3 чл. 16 от договора, като същият се погасява на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план – приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 9 от договора кредитополучателите заплащат на Б. възнаградителна годишна лихва в размер на основния лихвен процент на Б**, увеличен с надбавка от 3.72 пункта; точният размер на дължимата лихва се изчислява от Б. за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план/ чл.9.2/; при промяна на основния лихвен процент на Б** договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне /чл. 9.3/

Съгласно чл..11 от раздел V от договора се предвижда неизвършени в срок плащания да се отнасят от Б. в просрочие и да се олихвяват с договорения в раздел V, т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. ,

В раздел ХІ от договора са предвидени хипотези, в които Б. може да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем, една от които е в случай, че кредитополучателите не извъшат което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо /чл. 29.2б.“б“.

С анекс № 1 / 3.6.08 г. страните констатират, че към датата на сключване на договора ОЛП е в размер на 2.98, а към датата на анекса – 4.96, поради което размерът на лихвените плащания по съставения погасителен план – приложение № 1 не съответстват на дължимата лихва по кредита; формираната разлика е в размер на 667.52 лв., която е между дължимата по Договора лихва за периода от датата на предоставяне на кредита до датата на анекса и платената от кредитополучателите съгласно погасителния план.

Страните са се споразумели дължимата и непогасена лихва в посочения размер от 667.52 лв. да бъде погасена еднократно, при окончателното погасяване на кредита съгласно нов погасителен план – приложение № 2 към договора. В същия размерът на погасителните вноски е изчислен на база размера на ОЛП към датата на сключване на анекса, като не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер.

С анекс */******** г. се променя начина на формиране на възнаградителната лихва, като същата се формира от Базов лихвен процент на Б., увеличен с надбавка от 3 пункта. Съгласно нова б. м от раздел ІІ, т.2 от договора базов лихвен процент е променлив лихвен процент, определян от Б. за различни валути на база съотношението между планираната стойност на 4 пасива на Б. и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилагат при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от Б. в национална и чужда валута.

Към датата на сключване на анекса БЛП е в размер от 8.7907 % годишно.

Към анекса е съставен нов погасителен план – приложение № 3 към договора, в който размерът на лихвените плащания е изчислен на база посочения размер на БЛП към датата на анекса. Съгласно чл. 7 от анекса при промяна на БЛП на Б. за лева, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне на условията по Договора.

С анекс № 3/27.12.11 г. страните констатират, че към датата на подписване на анекса задълженията на кредотополучателите са в размер на 44 419.78 лв., от които 39 758.94 лв. главница, 4 263.25 лв. лихва и 397.59 лв. разноски.

Съгласно чл.2 от анекса Б. събира комисионна за предоговаряне в размер на 1 %, платима на равни месечни вноски на падежа на всяка погасителна вноска до падежа на кредита.

Съгласно чл. 3 от анекса действащият погасителен план се заменя с нов – приложение № 4 към договора. Въвежда гратисен период за главницата за срок от датата на анекса до 28.01.12 г. /т.3/, начислената лихва за гратисния период се погасява на равни месечни вноски на падежа на всяка погасителна вноска до падежа на кредита /т.4/; след изтичане на гратисния период Б. предоставя на кредотополучателите нов погасителен план с включена в него начислената през гратисния период лихва.

Видно от представеното приложение № 4 същият е изготвен на база размер на БЛП от 11.79% + надбавка от 3%, или при годишен лихвен процент на възнаградителна лихва от 11.79 %.

С анекс № 4/30.01.12 г. страните са уговорили промяна на погасителния план съгласно Приложение № 5, което заменя изцяло погасителния план по приложение № 4.

В първоинстанционното решение е мотивиран извод, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договора за банков кредит, обезпечен с ипотека, като между страните има постигнато съгласие по основните елементи от договора. Отхвърлено е като неоснователно възражението за нищожност на договора в неговата цялост по чл. 26, ал.1 предл. първо и трето от ЗЗД.

Във въззивната жалба отново се поддържат доводи за недействителност на договора и анексите към него в цялост поради неизпълнение на задължението на Б. да предостави на кредитополучателите 5 ясно, точно и изчерпателно информация относно кредита в минимален задължителен обем съобразно изброеното в чл. 58 от ЗКИ.

Настоящият състав на ПАС намира, че съображенията за цялостна недействителност на процесния договор и анексите към него не подлежат на обсъждане с настоящето въззивно решение предвид следното:

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно вземане за главница в размер на 29 474.66 лв. - предсрочно изискуема главница и 6 579.13 лв. - падежирала главница към 20.08.2020 г., които вземания са признати за съществуващи именно като произтичащи от процесния договор за кредит и анексите към него като валидна облигационна връзка, възникнала между страните и обвързваща ги. При това положение е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличие на такава валидна облигационна връзка, т.е. за действителността на договора за кредит и анексите към него в цялост, респ. този въпрос не може да бъде пререшаван.

Разпечатката съдържа 54 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2dd6254a-922d-4310-b156-32cc22e0bb40