Решение № 3852 от 01.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3852 гр. Варна, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110109650 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

ВРС е сезиран с предявени в условията на обективно,кумулативно съединяване осъдителни искове, квалифицирани от съда с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. П. П. П., вписан в състава на Адвокатска колегия - Варна, с личен номер от единния регистър на адвокатите ***, със служебен адрес: ***, с адрес по чл. 38a, ал. 3 от ГПК: *** е сезирал РС Варна с искова молба, заведена с рег. вх. № 62282/01.08.2024 г., против ответната страна - ***, с ЕИК/БУЛСТАТ/ ***, със седалище в ***, с посочено правно основание чл. 261, вр. чл. 128, т.

1 от КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ и цена на иска: 78,00 лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

По силата на валидно сключен трудов договор №333/31.08.2011 г., П. П. твърди, че бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при в ***, която била и негов работодател, при основна заплата в размер на 270.00 лева. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на работа П. П. работил в *** с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и труда бил полаган по разпореждане на работодателя.

Работният ден бил 12 часов. Това фактическото положение обаче било уредено с вътрешен 1 административен акт едва със Заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен център Варна, макар трудовия договор да не бил изменян. Със Заповедта Областния управител нареждал въвеждане на работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца.На 29.05.2020 г. трудов договор № 333/31.08.2011 г. бил прекратен, като на същата дата между страните бил сключен нов трудов договор с № 125/29.05.2020 г. Съгласно последния, работодателят - ***, възложил, а служителят - П. П., приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610.00 лв., дължими до края на /2/ календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени.

Длъжностната характеристика на работната позиция „изпълнител-оперативният дежурен на ОСС „ предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на Областна администрация-Варна и общините при : привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.

Със Заповед № РД-21-7711-6 била отменена Заповед № РД - 16-7711-7/01.06.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна за осигуряване на денонощно дежурство в *** и се въвела работа по график на служителите, заемащи длъжност „ изпълнител - оперативен дежурен на ОСС „ при сумарно изчисление на работното време, но с период на отчитане 4 месеца.Трудовият договор бил прекратен през януари 2024 г.

Ищецът твърди, че докато престирал работна сила за този работодател, нощните му смени започвали в 19:00 ч. и приключвали в 07:00 ч. на следващия ден. Твърди се, че за периода 04.2022 г. до 07.2023 г. работодателят - ***, не бил заплатил на ищеца всички полагащи се средства за нощен труд. За всеки час от отработения нощен труд работодателят заплащал на ищеца по 1 лв., вместо законоустановените за периода 01.04.2022 - 31.12.2022 1,07 лв. /един лев и седем стотинки/ и 1,17 лв. /един лев и седемнадесет ст./ за периода 01.01.2023 - 01.07.2023г.

Съобразно дадените от ищеца дежурства/смени, за периода 01.04.2022 - 31.12.2022г. ответникът, твърди ищеца, че му дължи допълнително 31,36 лв., а за периода 01.01.2023 01.07.2023 г.- още 47,60 лв. През месец 04.2022 г. уточнява още ищеца, че отработил 56 часа нощен труд; през месец 05.2022 г. - 56 часа; през месец 06.2022 г. - 48 часа; през м. 07.2022 г.

- 56 часа; през м.08.2022г. - 32 часа; през м. 09.2022 г. - 56 часа; през м.10.2022 г. - 56 часа; през м. 11.2022 г. -32 часа; през м. 12.2022 г. - 56 ч.; през м. 01.2023 г. - 40 ч.; през м.02.2023 г.

- 40 ч.; през м.03.2022г. - 56 часа; през м. 04.2023 г. - 56 часа; през м. 05.2023 г. - 56 часа; през 06.2023 г. -32 часа.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) подчертава ищецът в исковата си молба, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно чл. 140а от 2

КТ, работници и служители, в редовното работно време, на които се включват най-малко три часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, допълва още ищецът, че се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд и от това произтичали различни задължения за работодателя като, например, приемане на работа на такива работници и служители само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.Съгласно чл.

141, ал. 2 работната смяна била смесена, когато включвала дневен и нощен труд. Смесената работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смятала за нощна и имала продължителност на нощна смяна, а с по - малко от 4 часа нощен труд се смятала за дневна и имала продължителност на дневна смяна.

Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите, сочи ищеца, че се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.Допълнителното трудово възнаграждение за нощния труд се заплащало за всеки отработен нощен час независимо от начина за отчитане (изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).

Отделно от горното ищецът сочи, че с ПМС № 37/24.03.2022 г. била определена МРЗ за страната в размер на 710,00 лв. за периода 01.04.2022 - 31.12.2022. С ПМС № 497/29.12.2022 г. била определена МРЗ за страната в размер на 780,00 лв. за периода 01.01.2023 - 31.12.2023г. От гореизложеното, счита ищеца, че било видно, че се касае за възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда, между надлежни страни, който не е разрешен със сила на пресъдено нещо, правото на иск на ищеца не било погасено по давност, което сочело на допустимостта на предявените искове.

В изпълнение на дадените от съда указания в уточнителната си молба ищецът изрично е посочил, че основното му трудово възнаграждение винаги се измерявало с размера на МРЗ съгласно ПМС.В уточнителната молба ищецът е прецизирал и искането си до съда, а именно:

Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди ответника ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. П. П., ЕГН **********, СУМАТА от 78,00 лв.

/седемдесет и осем лева/, представляваща допълнителното трудово възнаграждение за нощния труд за всеки отработен нощен час /общо 728 часа / за периода 01.04.2022 г. 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2024 г., ведно с всички сторени разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка по която желае да бъде извършено плащането на търсените парични вземания.

В подкрепа на изложеното в исковата молба и на искането си ищецът е обективирал и доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК започнал да тече на 28.08.2024 г. ответникът чрез главен 3 юрисконсулт С. Г. В. е депозирал писмен отговор на исковата молба, регистриран под вх. № 70 662/03.09.2024 г.

Ответникът намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение, като навежда следните съображения:

С подписване на трудов договор от 29 май 2020 г. П. П. приел условията предложени от работодателя,които били в съответствие с Правилника за вътрешния трудов ред в ***.

Работникът не бил принуждаван под никаква форма да приема условия, които счита за несправедливи.

Областният управител спазил чл. 8 от НСОРЗ и чл. 23 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в областна администрация, като изплатил на ищеца по 1 лев за всеки отработен нощен час, какъвто бил минимумът по цитираните правни норми.

Сочи се още в отговора на искова молба, че работодателят не бил понижил дължимото се възнаграждение, а бил изплатил посочената в него стойност. Законът предвиждал такава възможност и тя била реализирана от работодателя.

Отделно от горното ответникът, чрез процесуалният си представител сочи още, че следвало да се има предвид че *** е юридическо лице на бюджетна издръжка, а областният управител е второстепенен разпоредител с бюджетни средства с бюджет към МС. Предвид това, че областният управител бил зависим от фискалната политика на централния орган и не можел да взема решения в разрез с правните норми, от които се ръководела дейността на първостепенния разпоредител, прилагането на редица норми във фискалната дейност на администрацията търпяло редакциите на специализираните счетоводни правила, регламентиращи императивно стандартите за работата на публичния орган. В тази връзка ответникът сочи ,че съгласно чл. 100, ал. 2 от Закона за публичните финанси било дефинирано, че първостепенните разпоредители с бюджет определят бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет и ги утвърждават. Съгл. чл.11, ал.13 от ЗПФ сочи ответника, че първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредители с бюджет с по-ниска степен. Нормата давала ясна представа за невъзможността второстепенният разпоредител да разходва извън указанията на първостепенния получените по делегиран ред средства. Ноторно намира ответника, че бюджетната политика на държавата по отношение на публичния сектор от години налагала финансова дисциплина, с която административния орган бил длъжен да се съобрази. В тази връзка ответникът препраща към указанията дадени в писмо с вх. № РД - 21- 0300 - 152(1) 16.09.2021 г. на Главния секретар на администрацията на МС на РБ, цитирани в отговора.

По същество ответникът твърди, че работодателят осигурил заплащането, което се е полагало на ищеца.

Искането за процесните 78 лева не било отправяно към работодателя повече от две години, като се отчетял факта, че сумата се претендирала от 1 април 2022 г., което за ответната страна представлява „особен факт“ предвид ниската стойност и инициираното 4 производство за претендирането й. Предвид изложеното ответникът моли исковата претенция да бъде оставена без уважение, като моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на изложеното в отговора ответната страна представя с отговора на искова молба заверено копие на писмо с вх. № РД - 21- 0300 - 152(1) 16.09.2021 г. Отправено е искането - ако съдът констатира необходимост от представяне на документи съхранявани в Областна администрация -Варна да му бъде указано каква информация следва да депозира в съда . На последно място в отговора на искова молба ответникът чрез процесуалния си представител е заявил, че в зависимост от твърденията на ищеца и окончателното формулиране на доказателствените искания в първото о.с.з. си запазва правото да направи допълнителни искания и възражения.„

В проведеното по делото отрито съдебно заседание от 18.10.2024 г. само ответникът е изпратил представител. Видно от протокола от откритото съдебно заседание юрисконсулт В., моли съда да отхвърлите иска, като неоснователен. Отделно от това счита, че до известна степен представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като размерът му е : „малко странен за повдигане на съдебно производство“. Освен това ищецът, докато е бил в правоотношение с работодателя, не бил отправял такива претенции, нито имало доказателства за това. Възразява и за прекомерност на адвокатския хонорар предварително.