Решение № 563 от 28.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Благоевград, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №153/08.03.2024г. по гр.д.№3179/2021г. по описа на РСБлагоевград, съдът е признал за установено, по отношение на ответника Д. Н.

Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**, че ищецът Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1 е собственик, на основание съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград на следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв. и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, в частта за осъждане на ответника Д. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „** да предаде на ищеца Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1 владението върху следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани 1 по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв., както и е ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1, предявен срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на невъзможността да ползвал гореописаните движими вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „**“ №70а, ет.1, ап.1, чрез адв.Н. Д., срещу Решение №153/08.03.2024г., по гр.д.№3179/21г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл.108 ЗС и по чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да уважи предявените осъдилен иск по чл. 108 ЗС и иска за неимуществени вред в размер на 1500 лева.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда претенция.

Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1 против Д. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „Броди“ № 18, ет. 4, ап.11.

Предявен е иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд 2

Благоевград на следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л., бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв., както и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тях.

Ищецът е предявява срещу ответника и осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на невъзможността да ползвал гореописаните движими вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с Анета Вихровска са бивши съпрузи. Поддържа, че на 03.06.2020г. между тях е постигната спогодба за доброволно поделяне на движимите им вещи. С протоколно определение от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград, спогодбата е одобрена. Така една група вещи, подробно описани с номера от 1 до 5 на стр.5 от споразумнието са признати за лична собственост на ищеца К., а друга група вещи, описани с номера от 1 до 32 в т.2 от Споразумението и т.33-64 от Определението на обща стойност 523 лв., са предоставени в дял и собственост на Ц. В. К., който се задължава в срок от един месец след влизане в сила на спогодбата да организира изнасянето на вещите, а Анета Вихровска се задължава да му осигури достъп до тези вещи. Сочи, че имотът, в който се намирали вещите на ищеца е закупен от ответника Д. Н. Д.. Поддържа се от ищеца, че е провел телефонен разговор с ответника и уговорили деня на изнасяне на вещите, както и че предаването на вещите ще е в присъствието на адв. Д.. Твърди се, че на 28.11.2020 г. К. отишъл според уговорката да приеме вещите си, като водел товарачи. Поддържа,че е съставен протокол, който подписал, без да се запознае със съдържанието, тъй като бил притесняван да действа бързо. На следващия ден разбрал, че описаните в протокола вещи са повече, отколкото той действително е приел. Неприетите вещи са: газов котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв. Твърди, че описаните вещи са останали във владение на ответника Д. Н. Д..

3

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. Изразява становище, че предявените искове са неоснователни. В тази връзка излага, че ищецът е взел всички вещи по постигнатото споразумение с бившата му съпруга Анета Вихровска. Заявява, че за предаването на вещите е подписан и приемо-предавателен протокол, като ищецът взел и други вещи.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи за неоснователност на исковите претенция по чл.108 ЗС в осъдителнта част и неоснователност на на претенцията за неrмуществени вреди. Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:

От приетите по делото писмени доказателства, районният съд правилно е установил, че ищецът Ц. К. и Анета Вихровска са бивши съпрузи. Бракът между тях е прекратен. Впоследствие е водено производство за делба /гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград/ на придобитите по време на брака им движими вещи, част от които са и процесните движими вещи.

Делбеното производство е приключило със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 907631, постановено в открито съдебно заседание на 30.09.2020г., по силата на която ищецът и бившата му съпруга са си поделили движимите вещи. Съгласно този съдебно-спогодителен протокол в дял и собственост на ищеца са останали и процесните движими вещи.

Установява се по делото, че движими вещи. ищецът е собственик на процесните

Решението е правилно в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част. Упражняването на фактическа власт върху вещта е предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В случая, от събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Е.Н.Д. и Н.Д.К. / се установява, че на ищеца са предадени всички вещи по спогодбата. От показанията на св. Д. се установява също, че ищецът не е бързал, имал е време да отиде да обядва и след това да се върне и да продължи да взема вещите си.

Съставен е приемо-предавателен протокол от 28.11.2020г., описани са предадените вещи и ищецът лично е подписал същия. Действително от показанията на св. Н.а не се установява какви вещи са предадени на ищеца, същата не е присъствала и на подписването на приемо-предавателния протокол.

4

Показанията на св. Д. са логични, последователни и кореспондират с писмените доказателства по делото. Въззивният съд цени показанията на св.Касапски при услонията на чл.172 ГПК, същите са непротиворечиви, логични и се подкрята от писмените доказателство по делото.

Правилно е и решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл.45 от ЗЗД. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Предвид неоснователност на осъдителния иск по чл.108 ЗС, то не се доказва и деяния неправомерно задържане на движими вещи, собственост на ищеца, тъй като видно от доказателствата по делото процесните движими вещи са предадени на ищеца с приемо-предавателен протокол, който той лично е подписал.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.

Поради неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди, а в ноебжалванта част решението е влязло в сила.

Право на разноски има въззиваемата страна, като такива не следва да й се присъдят, тъй като не е заявено такова искане пред въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №153/08.03.2024г. по гр.д.№3179/2021г. по описа на РС-Благоевград, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6