Решение № 1415 от 31.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205173 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4740065 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на нарушението и размерът на административното наказание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

1

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е.С.В., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 09.07.2021 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 22.07.2021 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.04.2021 г. в 19:24 ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ срещу № 68 в посока на движение от запад към изток жалбоподателката Е.С.В. управлявала собствения си лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Движението на жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 68 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 65 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателката В. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4740065, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От писмо № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. от директора на дирекция „ИСИУС“ при Български институт по метрология до председателя на ДАМТН се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.

От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 2 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-11636/20.04.2021 г. се установява, че на дата 16.04.2021 г. видео-радарна система тип Cordon М2 с № MD 1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 21:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „България“срещу № 68 в посока от запад към изток, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 68 км/ч, а заснемането е извършено на 16.04.2021 г. в 19:24 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Е.С.В..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 16.04.2021 г. в 19:24 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ срещу № 68 в посока на движение от запад към изток, жалбоподателката В. е управлявала лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д“ с рег.

№ *** със скорост на движение от 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, при което е превишила разрешената максимална скорост в населено място с 15 км/ч.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, гласящ, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се 3 при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.

След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача, докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще бъде допустимо издаването на електронен фиш.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к.а.н.д. № 783/2017 г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото 4 има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция. В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в този смисъл са:

Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д.

№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к.а.н.д. № 740/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021 г. по к.а.н.д.

№ 1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.