Решение № 888 от 13.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Сливен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230101312 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Ищцата твърди, че на **** г. през нощта, ответникът влязъл в жилището й, без нейно съгласие с нож и й нанесъл удар с него в областта на подбедрицата на левия крак и унищожил мобилният й телефон. Сочи, че за периода от 11.05.2024 г. до 12.05.2024г. в жилището й, в условията на продължавано престъпление ответникът й се заканил с убийство с думите:"Ще те заколя и ще те накълцам", показвайки нож на кръста си и нож пъхнат в дясната му обувка, което възбудило основателен страх у нея. За тези му деяния било образувано НОХД № 1536/2024 г. на СлРС, по което било сключено споразумение, одобрено от съда и ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 170 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 130 ал.1 НК; по чл.216 ал.1 НК и по чл. 144 ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, като му било наложено едно общо наказание шест месеца „Лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от три години.

Ищцата твърди, че в резултат от преживяното имала негативни изживявания от бруталните и целенасочени действия на ответника спрямо нея, влизайки противозаконно в домът й с нож в ръка и нанасяйки й 1 прободнопорезна рана в подбедрицата на десния крак. Била откарана по спешност в ЦСМП, т.к. получила обилен кръвоизлив. Там й била извършена оперативна интервенция на раната за спиране на кръвотечението. След това била на домашно лечение и след 15 дни й били свалени конците от прободната рана. Трудно се придвижвала, трудно се обслужвала сама. Изпитвала постоянен страх, дори се страхувала да отиде да си напазарува. Все още изпитвала основателен страх от ответника от осъществяване на заканите му.

Сочи, че посещавала многократно психиатър, като й била назначена терапия, която продължавала и до сега. Повече от месец и половина била в болнични, поради неработоспособност. Това било причина работодателят й да прекрати трудовият й договор.

Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, следствие на извършени престъпления от ответника спрямо ищцата, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането ****г. до окончателно плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. Оспорва искът по основание и размер. Твърди, че нямало доказателства за претърпени болки и страдания от ищцата, а претендирания размер на обезщетение бил твърде завишен, с оглед на телесната повреда, която й била причинена.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 07.02.2025г., постановено по **** на СлРС било одобрено споразумение между държавното обвинение в лицето на Районна прокуратура Сливен и ответника И. К.. От това споразумение е видно, че ответника се признал за виновен, в извършване на следните престъпления:

В това, че на ****г. в гр.Сливен, **** влязъл в чуждо жилище нощем и нанесъл на ищцата, живуща в жилището, удар с прободно порезно оръжие /нож/ в областта на подбедрицата на левия крак по нейната предна повърхност, прободно-порезно нараняване с преобладаване на порезната компонента, без нарушаване на големи мускулни групи, сухожИ., нерви или 2 кръвоносни съдове, които да доведат до сетивни, моторни и циркулаторни нарушения на засегнатия крак, като по този начин е осъществен смисъла на медико - биологочиният характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“- престъпление чл. 170, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл.130, ал.1 НК;

В това, че на **** г., в гр.Сливен, **** унищожил противозаконно чужда движима вещ - мобилен телефон „Samsung Galaxy А13, 128 G B“ на стойност 328,50 лв., собственост на Т. Д. Д. от гр.Сливен- престъпление по чл.216, ал.1 НК;

В това, че в периода от 11.05.2024г. до 12.05.2024г. в гр.Сливен, **** в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на ищцата Т.

Д. Д. с думите „Ще те заколя, ще те накълцам“ и с използването на нож, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

На ответника било определено едно общо наказание на основание чл.23, ал.1 НК „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК било отложено за изпитателен срок от три години.

Ищцата посетила лекар психиатър на 23.05.2024г., 04.06.2024г., 10.06.2024г. и 20.06.2024г., като е отбелязано в амбулаторните листи за преглед, че била тревожна, напрегната и емоционална лабилна. Изписано й е лечение, а видно от издадената етапна епикриза от 10.07.2024г. й била поставена диагноза „Разстройство в адаптацията. Смесено тревожнадепресивна реакция“. От амбулаторен лист от преглед на 30.05.2024г. е видно, че ищцата ползвала болничен лист за временна неработоспособност общо 36 дни.

В хода на производството е допусната, респ.назначена съдебно психиатрична експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице, се установява, че по време на инцидентите с нея, а именно намушкването й с нож в крака, след което многократното й заплашване с убийство от страна на ответника, ищцата изпитвала силен страх. В следващите месеци продължавала да се страхува. Постоянно се чувствала напрегната и тревожна. Изпитвала срам пред себе си и пред околните, че позволила това да се случи с нея.

Настроението й било потиснато. Страхувала се да излиза, за да не срещне 3 извършителя или някой на когото той поръчал да й навреди. Постоянно се оглеждала. Често си спомняла за случилото си. Трудно организирала ежедневието си. Имала изразени вегетативни симтоми. Стряскала се от всеки шум. Посетила психиатър. Известно време била във временна неработоспособност. От страх променила местоживеенето си.

Вещото лице посочило, че тези симтоми персистират и в момента на изготвяне на експертизата, като приема, че случилото се изиграло роля на остра психотравма /стресогенно събитие/. Симптомите при ищцата били изразена ситуативна тревожност, избягващо и изолиращо поведение /избягване на действия и ситуации, напомнящи за инцидента, затваряне в себе си/, често повтарящо се изживяване на събитието, придружено с вегетативни симтоми, повишен „старт рефлекс, промяна в социалното функциониране, защитно поведение, намалено самочувствие и себенеувереност. Тези симпотми покривали критериите за Посттравматично стресово разстройство.

То възниквало като закъснял или протрахиран отговор към стресогенно събитие.

Типичните симптоми включвали епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени /’’flashbacks”/; сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство на „вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществувало чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма.

Между началото на заболяването и травмата имало латентен период от няколко седмици до месеци. Ходът на заболяването бил флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършвал с оздравяване. В малка част от случаите заболяването можело да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. Не било изключено в бъдеще преживяното да даде своите негативни отражения в семейните отношения, а също и да отключи по- сериозно психично заболяване.

Състоянието на ищцата на Посттравматично стресово разстройство се намирало в причинна връзка с преживените инциденти с ответника, като на този етап не можело с категоричност да се отговори за какъв период от време това състояние при ищцата може да отшуми.

4

При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се уточни, че ищцата след инцидента е посетила психиатър и било назначено лечение, което тя спазвала известно време, но е прекратила от опасение да не развие зависимост й да й пречи при извършване на ежедневната й работа. Към момента тя не приемала медикаменти за облекчаване на състоянието си, а било добре да приема такива.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел.

От показанията на свидетеля **** се установява, че след инцидента, ищцата носела превръзка на левия си крак, била много уплашена, изпитвала ужас, изпаднала в депресия, при най-малкия шум подскачала, не искала да излиза за да не срещне ответника. Била на лечение в психиатрично отделение няколко дни. Тъкмо си намерила работа, но заради дългия период на ползване на болничен била освободена. От страх си сменила жилището в друг квартал.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, писмени и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно психиатричната експертиза, тъй като е пълно и всеобхватно, изготвено от експерт със специални знания в областта на психиатрията.

Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитания свидетел, тъй като са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.

За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, 5 включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи– деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него).

В конкретния правен казус са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Безспорно се установи в процеса извършването на противоправни деяния от ответника, за които е налице сключено споразумение по реда на НПК. По силата на чл.300 ГПК това споразумение обвързва настоящият граждански съд по въпросите извършени ли са деянията, тяхната противоправност и виновността на дееца- ответник.

Предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди е доказан в своето основание. Установи се в процеса, че ответника нанесъл морални вреди на ищцата, изразяващи се във физическа болка от пробождането, стрес, ужас, последвала депресия и Посттравматично стресово разстройство, които болки и страдания са в пряка причинно следствена връзка с престъпните деяния, извршени от ответника.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.