Решение № 5326 от 18.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5326 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100103647 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове на основание чл.439 от ГПК.

Предявен от Н. Ц. С., ЕГН **** от гр.Враца против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД - гр. София, ЕИК 203670940. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищецът Н. Ц. С. не дължи следните суми: 1. 30 000лв - главница по договор кредит № 1615/01.10.2007г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2011 г. - датата на постъпване на молбата в съда, до окончателното й изплащане; 2. 4 016,85лв - лихва за периода от 20.07.2010г. до 17.04.2011г.; 3. 790,17лв - юрисконсултско възнаграждение; 4. 6865,34лв държавна такса и разноски по заповедното производство, дължими от С. на основание издаден на 20.04.2011г изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 1237/2011г. по ч.гр.д.№ 1892/2011 г. по описа на PC – Враца, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 91/2011г. по описа на ЧСИ М.Н., № 823 в КЧСИ, с район на действие ОС - Враца, поради погасяването на вземанията по давност.

Претендира съдебни разноски.

Ответникът оспорва исковете и твърди, че са проведени множество 1 действия от ЧСИ по събиране на процесните суми, без те да са погасени по давност и поради това моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира съдебни разноски по списък – присъждане на юрк. възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената на 04.12.2024г от ищеца Н. Ц. С. искова молба, първоначално пред ОС – Враца, твърди, че той и дружеството „НИК КОМЕРС-2005“ ЕООД, ЕИК 106609525 били осъдени с издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 1237/2011г. по ч.гр.д.№ 1892/2011г. по описа на РС - Враца да заплатят при условията на солидарна отговорност на „УниКредит Булбанк” АД - гр. София, ЕИК 831919536 сумата от 30 000лв - главница по договор за кредит № 1615/01.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2011 г. - датата на постъпване на молбата в съда, до окончателното й изплащане, сумата от 4 016,85лв - лихва за периода от 20.07.2010г. до 17.04.2011г., както и сумата от 790,17лв - юрисконсултско възнаграждение и 6865,34лв - държавна такса, като разноски по заповедното производство и на 20.04.2011 г. бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на него било образувано изп. дело № 91/2011г по описа на ЧСИ М.Н., per. № 723 в КЧСИ с район на действие ОС - Враца.

При справка по изпълнителното дело ищецът установил, че на 06.11.2017г. е конституиран нов взискател - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД - гр. София, ЕИК 203670940, най-вероятно поради сключен договор за цесия между нея и първоначалния взискател, но без ищецът да бъде уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и поради това цесията нямала действие по отношение на него.

Новоконституираният взискател поискал с молба вх. №

4383/10.09.2019г от съдебния изпълнител налагане на възбрана върху ПИ № ***, находящ се в гр. Видин, ул. ****, с площ от 285 кв.м., на която молба ЧСИ поставил резолюция, че имотът се намира в гр. Враца, а не в гр.Видин и бил продаден от длъжника на 15.09.2008г.

Според ищеца за отразените в изпълнителния лист от 20.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 1892/2011г. на РС-Враца суми била налице изтекла общата 5-годишна 2 погасителна давност и поради това били недължими от него, тъй като от момента на налагане на възбрана на имот, който е установен, че не е на длъжника - 10.09.2019г., от страна на ответника не били предприемани други действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД.

Тъй като давността не се прилага служебно, счита, че има интерес от предявяване на настоящия иск за оспорване дължимостта.

С подадения отговор ответникът на първо място е възразил по избраната от ищеца подсъдност, тъй като той няма качеството на потребител в правоотношението, от което произтичат задълженията му. Напротив, той имал качеството на солидарен длъжник по сключения Договор за банков кредит №1615 от 01.10.2007 г., с кредитополучател дружеството „НИК КОМЕРС2005“ ЕООД, ЕИК 106609525, чийто едноличен собственик и управител бил ищецът и това се установявало от вписаното обстоятелство с №20100809161340 по партидата му в ТРРЮЛНЦ, а също и от приложения Договор за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите от 09.07.2010г на нотариус Ивайло Лиловски, нотариус с район на действие PC Враца, с per. № 339 на НК. По изложеното иска делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за погасяване по давност на вземанията, за принудителното събиране на които е образувано ИД № 91/2011г по описа на ЧСИ М.Н.. Твърди, че били извършени множество изпълнителни действия, част от които публични продани на недвижим имот, обезпечаващ вземането, в периода между 2011г. и 2017г., разпределение от 2017 г., от него били подавани периодични молби в периода 2018г. - 2024г., за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците, без да съществува период по-дълъг от 2 години или 5 години, през който да не били извършвани изисканите изпълнителни действия спрямо ищеца.

Ответникът не е оспорил посоченото от ищеца, че е солидарен длъжник по Договор за банков кредит №1615 от 01.10.2007 г., с кредитополучател „НИК КОМЕРС-2005“ ЕООД, ЕИК 106609525, за задълженията по който е било проведено соченото заповедно производство с издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и въз основа на последния било образувано процесното изп. д. № 91/2011г на ЧСИ М.Н.. Посочва, че 3 вземанията, предмет на принудителното изпълнение му били прехвърлени от първоначалния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД със сключен между тях Договор за цесия от 06.11.2017г., ведно с прилежащото му приложение № 261, per. 8387 от 06.11.2017 г. на нотариус С.К., per. 526 с район на действие Районен съд - София, вписан в СВ гр. Враца, с вх. Per. № 7148 от 20.12.2017 г., акт. 280, том 1, дв. Вх. Per. № 7139, както и че на това основание бил конституиран като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че с представените по изп. дело Уведомления и обратни разписки, доказвал, че е изпълнил задължението си да уведоми длъжниците за цесията, на известните му адреси, а ако съдът прецени уведомяването за нередовно, то тогава ищецът следва да се счита уведомен в хода на настоящото производство. Според ответника съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а ще има значение при евентуално изпълнение на стария кредитор, каквато настоящата хипотеза не е – Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о. Доколкото ищецът сочи в исковата молба наложена през 2019г възбрана, т.е. тя ме у известна, то следва че му е била и цесията, а последната може да бъде съобщена по всякакъв начин и като приложение към искова молба, така Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., Решение № 3 по т.д. №1711/13 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78 по т.д. № 2352/13г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответникът уточнява, че посочената от ищеца дата 06.11.2017 г. е датата на сключване на договора за цесия, а не датата, на която е бил конституиран като взискател в изпълнителното производство. По отношение на извършваните по него действия в изпълнителното производство се позовава на дадените разрешения с ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК по настъпване на т.нар. „перемпция“ и на проведеното разграничение за това кои са същинските изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността в съответствие с чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Позовава се и на разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., с която е прието, че за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по изпълнителни производства, а срокът пропорционално се удължава със срока от 13.03.2020 г.

4 до отмяната на извънредното положение.

На следващо място посочва, че изп. д. № 91/2011г на ЧСИ М.Н. било образувано преди постановяването на ТР 2/2015 от 26.05.2015год. по тълк. дело с № 2/2013г на ОСГТК, с което се обявяват за изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980год., съгласно които по време на изпълнителното производство давност не тече. Осъществилите се в изпълнителното производство факти, преди постановяване на тълкувателното решение са запазили действието си и следва да бъдат преценени с оглед на тълкувателното ППВС, а след приемане на ТР № 2/26.06.2015 година по по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК и конкретно т.10, с която се прие, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, приложение ще намери това разрешение, но от момента на приемането му за в бъдеще.

Направеното от ответника възражение е намерено за основателно от ОС – Враца, който с постановено определение № 70/11.02.2025г по образуваното по исковата молба гр.дело № 739/2024г по описа на същия съд е приел, че съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ, ответникът е със седалище в гр.София и на основание на чл.105 от ГПК местно компетентен да разгледа спора е СГС. Приел е също, че както ищецът сам твърди в исковата молба, а и това се установява от представения от ответника договор за банков кредит № 1615/01.10.2007г., сключен между кредитора „УниКредит Булбанк“АД, кредитополучателя „НИК КОМЕРС-2005“ЕООД, представляван от управителя Н. Ц. С. и между Н. Ц. С., като физическо лице - солидарен длъжник. След като се касае за търговска сделка, по която ищецът е солидарно задължен като управител на дружеството, не били изпълнени изискванията на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, ищецът нямал качеството на потребител и особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК била неприложима. При тези мотиви е прекратил производството пред него и го е изпратил по подсъдност на СГС, с влязло в сила определение.

Софийски градски съд споделя изложените мотиви по определяне подсъдността на спора, във връзка с направеното от ответника възражение в този смисъл. Освен горепосочения Договор за банков кредит №1615 от 01.10.2007 г. (Договора), сключен между „УниКредит Булбанк“АД, „НИК 5

КОМЕРС-2005“ЕООД и Н. Ц. С., действащ в лично качество и като представляващ дружеството кредитополучател, са налице и сключени от същите страни последващи анекси към Договора – Анекс № 1 от 19.09.2008г, Анекс № 2 от 14.10.2008г и № 3 от 18.01.2010г, всички те подписани от Н. Ц.

С. като представляващ „НИК КОМЕРС-2005“ЕООД и в лично качество като солидарен длъжник. При проверка за вписаните обстоятелства по партидата на дружеството кредитополучател в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството е пререгистрирано в ТР с вписване на 12.09.2008г, с управител и едноличен собственик на капитала Н. Ц. С.. Доколкото по делото не се спори и предвид отразеното представителство в Договора, съдът приема, че Н. Ц. С. е бил представляващ дружеството и преди пререгистрацията му, конкретно към датата на сключване на Договора. Тези качества С. е притежавал до 09.08.2010 г., на която дата е заличен като ЕСК и като управител и е вписан нов - Л.Е.М..

Съдът взема предвид и целта на предоставения кредит с процесния Договор, посочената в т.3 от него - за осъществяване на текущи разплащания, което означава, че кредитът е свързан с упражняваната от дружеството текуща търговска дейност, тъй като основанието, от което възникват задълженията определя и липсата или наличието на качеството на потребител, с формирана трайна съдебна практика, като напр. Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., ІІ т. о. на ВКС. При това положение, подписването от Н.