Решение № 100 от 09.12.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ямбол, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Енч. Иванов при участието на секретаря П.Г. Узунова като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело № 20212300100108 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ на Д.Е.П., чрез процесуален представител адв.

В.Н. - САК против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-831830482, с която се претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца: сумата в размер на 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

С определение №257/08.09.2021 г. по гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС, съдът е присъединил, на осн. чл.213 ГПК гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС към гр.д. №108/2021 г. по описа на ЯОС, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях, като е разпоредил производството да продължи да се води под номера на гр.д. №108/2021 г. на ЯОС. /Производството по гр.д. №111/2021 г. по описа на ЯОС е било образувано по ИМ на непълнолетната Р.А.Т., лично и със знанието и съгласието на нейната майка и зак. представител М.К.Т., чрез процесуален представител адв. В.Н. - САК /съгл. прието от съда уточнение с Определение №97/21.05.2021 г./ против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК831830482, с която се претендира да се осъди ответника да заплати н а ищцата: сумата в размер на 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане./.

С определение №258/08.09.2021 г. по гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС, съдът е присъединил, на осн. чл.213 ГПК гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС към гр.д. №108/2021 г. по описа на ЯОС, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях, като е разпоредил производството да продължи да се води под номера на гр.д. №108/2021 г. на ЯОС. / Производството по гр.д. №113/2021 г. по описа на ЯОС е било образувано по ИМ на С.С.Г., в качеството му на баща и законен представител на малолетнато дете С.С.Г., чрез процесуален представител адв. В.Н. - САК /съгл. прието от съда уточнение с Определение №98/21.05.2021 г./ против „ЗД БУЛ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-831830482, с която се претендира да се осъди ответника да заплати н а ищцата: сумата в размер на 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на 1 смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане./.

Ищците твърдят, че на 04.12.2019 г. на път III-555 е настъпило ПТП с участието на л. а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН, управляван от Г.Г.Т., и л. а. „Рено Меган" с per. № У 7617 АК, управляван от С.С.Г., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 69-CJI-VI-4 по описа на ВОП -Сливен. Водено било НОХД № 61/2020 г. по описа на Военен съд Сливен, приключило с Присъда, с която Г.Г.Т. била призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на С.С.Г..

Твърди се, че С.Г. е починала на място, а при огледа и аутопсията на трупа било установено, че непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.

Сочи се, че внезапната загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на С.Г., тъй като той бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата смърт. Сочи се, че М.К.Т. била доведена дъщеря на починалия, като до момента на неговата смърт те поддържали изключително близки и топли отношения. Макар тя да имала друг биологичен баща и да не била осиновена от починалия С.Г., последният я бил отгледал от невръстна възраст, като се грижел за нея като за своя собствена дъщеря. М.Т., нейната майка Р.Г., С.Г. и починалия С.Г. били семейство, като съжителствали под един покрив в отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищеца Д.П. бил син на М.Т. и внук на починалия, ищцата Р.Т. била дъщеря на М.Т. и внучка на починалия, а ищцата С.Г. също била внучка на починалия.

Твърди се, че до момента на смъртта на С.Г., ищците са поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа и към настоящия момент все още не могли да приемат внезапната загуба на своя дядо. Не минавал и ден, през който те да не тъжат за него. Скръбта им била несравнима и неутешима. Сочи се, че в българското общество семейните отношения били традиционно близки. Обичайно децата се отглеждали от бабите и дядовците си, като помежду им се поражда духовна взаимност и емоционална свързаност. Ищците считат, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, какъвто бил настоящия случай, смъртта на единия от родствениците би причинила на другия морални болки и страдания, и било справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Сочи се, че всеки от ищците подал заявление /подробно посочено в ИМ/ пред ЗД „Бул Инс" АД с предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Били образувани щета за всеки от ищците, по които ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение, поради което за ищците възниквал правен интерес от предявяването на претенциите си по съдебен ред. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В писмен отговор, ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Относно твърденията в ИМ, ответникът е заявил, че не оспорва, както следва: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО 2029 ВН; обстоятелството, че на 04.12.2019 год. на път III-555 в посока от гр. * към село Безмер е настъпило ПТП с участие на посоченият автомобил, управляван от Ц.С.Г., при което е причинена смъртта на С.С.Г., дядо на детето С.С.Г., и че предвид влязлата в законна сила присъда, вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има водача на автомобила, чиято застраховка "гражданска отговорност" е при дружеството ответник.

Сочи, че първите двама от ищците, макар и да твърдят това в исковите си молби, не са внуци на С.С.Г. и това било видно от представените от самите тях като доказателства удостоверение за наследници и такова за родствени връзки. Само С.С.Г. била внучка на 2 загиналия С.Г., но не била от кръга на наследниците по закон, тъй като наследник бил баща й С.Г.. В тази връзка се оспорва, че е налице „...трайна и дълбока емоционална връзка с починалия", по смисъла на TP №1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се да е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия. В отношенията на ищците и починалия нямало нищо изключително, което да подлежи на обезщетение. Оспорва се всяко едно фактическо твърдение касаещо взаимоотношенията между починалия и ищците. Оспорват се твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди от тяхна страна под формата на душевни страдания в резултат на загубата на сродника им и твърденията за това, че приживе между тях са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Сочи се, че смъртта на С.Г. е настъпила на 04.12.2019 г., към която дата детето С. е било на пет години и предвид на ниската му възраст е било невъзможно със загиналият му дядо да са били установени такива близки отношения, които да предизвикат трайни душевни страдания. По отношение на първите двама от ищците такава родствена връзка липсвала, както и липсвали доказателства те да са били в такива отношения с починалия, които биха могли да се квалифицират като идентични с роднинските.

Исковете за неимуществени вреди са оспорени и по размер като завишени, с твърдения, че претенциите не съответстват на чл.52 ЗЗД.

Оспорено е искането обезщетенията да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на С.С.Г. - 04.12.2019 г., с твърдения, че застрахователното дружество не дължи лихва от този момент в случаите на претенция по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, чрез своя пълномощник в о.с.з., оспорва исковете и претендира тяхното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че с Присъда №8/01.10.2020 г. постановена по НОХД №61/20, Военен съд Сливен е признал подсъдимата Г.Г.Т. за виновна в това, че на 04.12.2019 год., около 08.00 часа, при управление на лек автомобил марка „АУДИ“ А3 ДК №СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от град Ямбол в посока село Безмер и в.ф.26030 - Безмер, нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила тези свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН-********** от гр. * и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му.

Присъдата е била обжалвана във Военно-апелативен съд. С решение №8/11.03.2021г. по ВНОХД №43/2020 г. ВнАС е потвърдил присъдата . Решението е било обжалвано пред ВКС.

С решение №60110/05.08.2021г. по н.д. №482/2021 г., ВКС е оставил в сила решение №8/11.03.2021г. по ВНОХД №43/2020 г. на ВнАС.

От приложената по делото Справка в гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил марка „АУДИ“ А3 ДК №СО2029ВН , при управлението на който е причинено ПТП, е имало валидно сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД"БУЛ ИНС"АД гр.София , валидна от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. Последното обстоятелство не се оспорва и от ответника по делото. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че предвид влязлата в законна сила присъда, вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има водача на автомобила чиято застраховка "гражданска отговорност" е при дружеството ответник.

Представено е Заявление № ОК-160096/19.03.2021 г. пред ЗД„БУЛ ИНС"АД за заплащане на обезщетение, с което всеки от ищците е поискал от застрахователя заплащане на 100000 лв.- неимуществени вреди следствие на процесното ПТП. По молбата на Д.Е.П. е заведена щета при ответника под №2110007969, видно от писмо на ответника изх. №НЩ2185/24.03.2021 г. По молбата на Р.А.Т. е заведена щета при ответника под №2110007966, видно от писмо на ответника изх. №НЩ-2184/24.03.2021 г. По молбата на С.С.Г. е заведена 3 щета при ответника под №2110007963, видно от писмо на ответника изх. №НЩ2183/24.03.2021 г. С писмата, ответникът е уведомил ищците, че във връзка с образуваните щети няма основание да изплати претендираното обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения на лицата с починалия и действително претърпени от смъртта вреди, т.е. ответното застрахователно дружество е отказало да изплати претендираните от ищците обезщетения.