Решение № 3 от 05.01.2023, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Силистра, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И.М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20223420100392 по описа за 2022 година

Ищцата Р. Д. П. твърди, че нейният съпруг В. В. С. починал през 2013 г., както и че негови наследници се явяват тя, както и ответника по делото – негов брат. Твърди, че родителите на съпруга и на брат му – П. Н. и В. С. придобили чрез договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.12.1977 г. правото на собственост върху следните имоти съобразно характеристиките му по действащата към момента кадастрална карта, а именно: сградите, построени в ПИ с идентификатор .........по кадастралната карта и регистри на гр.

С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 146 кв.м. с административен адрес: гр. С., ул. “П.” № ., а именно: едноетажна жилищна сграда с идентификатор ...........със застроена площ от 64 кв.м., едноетажна жилищна сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 8 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 5 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .........със застроена площ от 6 кв.м. След смъртта на В. С. през 1984 г. ответникът се отказал от неговото наследство, а чрез НА за издръжка и гледане № ..., т. 6 по описа на РС – С. за 1991 г. майката П. Н. прехвърлила ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота в полза на сина си В. В. С., съпруг на ищцата.

Впоследствие чрез НА № ., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г. В. В. С. върнал на майка си чрез договор за дарение ½ ид.ч. от имота, а два дни по – късно тя му прехвърлила 9/12 ид.ч. от същия чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г. Поради изложените причини ищцата моли съда да допусне до делба между страните посочения в исковата молба имот при квоти 35/48 ид.ч. за нея и 13/48 ид.ч. за ответника, като излага доводи, че идеалните части от него, предмет на НА № .., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г. са придобити от нея и съпруга в режим на СИО, поради което 1 тя притежава половината от тях на лично основание.

Ответникът С. В. С. счита, че делбата на имотите следва да бъде допусната при различни квоти от посочените в исковата молба, тъй като извършеният от него отказ от наследството на неговия баща е нищожен поради осъществяването на действия по приемането на наследството на по – ранен етап, както и поради обстоятелството, че този едностранен акт представлява привидна сделка, която прикрива договор за дарение.

Изразява становище, че договорът за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г., е симулативен и прикрива договор за дарение и е на мнение, че той накърнява запазената му част от наследството на П. Н., поради което прави искане за нейното възстановяване. Твърди, че през 2007 г. се наложило да бъде подменен покрива на жилищната сграда, за което двамата с брат му си поделили разходите (той самият заплатил общо 12000 лв.), а освен това от 2010 г. единствено той осъществявал дейностите по поддръжката на сградата, тъй като брат му се преместил в САЩ още през 1997 г., а след 2010 г. до смъртта си не се завърнал в страната. Счита, че делбата следва да бъде допусната при равни квоти между страните поради обстоятелството, че той е полагал грижи да се съхрани и увеличи стойността на наследствения имот, като го е поддържал и е поемал половината от разходите по основните му ремонти.

Ищцата оспорва възраженията на насрещната страна за нищожност на отказа от наследство, считайки, че обитаването на наследствения имот не представлява действие по приемане на наследството. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ответника за нищожност на отказа от наследството на баща му и за възстановяване на запазената му част от наследството на П. Н..

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Искът е с правно основание чл. 34 ЗС и и чл. 344, ал. 2 ГПК.

От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.12.1977 г. е видно, че лицата В. С. Н. и П. Р. Н. придобили правото на собственост върху едноетажно масивно жилище, състоящо се от две стаи, хол, кухня, антре, изба и сервизно помещение, находящо се в гр. С., ул. „П.“ № ., построено върху държавна земя с площ от 140 кв.м. Според издадената скица от АГКК върху посочения в договора от 19.12.1977 г. държавен имот, към момента собственост на Община С., са изградени четири постройки съобразно характеристиките, посочени в исковата молба, две от които - сгради с идентификатори ............ и ............, имат жилищно предназначение и е видно, че са долепени една до друга, поради което съдът приема, че в своята съвкупност представляват жилищния обект, предмет на посочения договор. Останалите две сгради в имота с идентификатори ..............и ..........представляват стопански постройки, които не са включени в предмета на процесния договор за продажба и за които не са изложени твърдения, че са придобити в собственост от В.С. Н. и П. Р. Н. на друго основание, различно от посочения договор. От доказателствата по делото е видно, че купувачите са били съпрузи, като между страните по делото не съществува спор, че тяхната брачна връзка е съществувала и към момента на придобиване на собственическите им права върху постройките, понастоящем обозначени с 2 идентификатори .........и ................

Купувачът В. С. Н. починал през 1984 г. и бил наследен от съпругата си П. Р. Н. и двамата си синове С. В. С., ответник по делото, и В. В. С., съпруг на ищцата и към настоящия момент покойник. През 1991 г. ответникът депозирал пред РС – С. заявление за отказ от наследството на своя родител, което било вписано в специалната книга на съда под № 208 от 11.11.1991 г. Според чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Същевременно чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./, действал към момента на смъртта на наследодателя, гласи, че при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. При тези факти въз основа на цитираните правни норми следва да се приеме, че след смъртта на В. С. Н. дялът му от процесните сгради (1/2 ид.ч. съгласно чл. 14, ал. 3 от СК от 1968 г. /отм./) преминал изцяло в собственост на по – малкия му син В. В. С., докато преживялата съпруга запазила собствената си квота от имота, възлизаща на останалата ½ ид.ч. от него.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за нищожност на извършения от него отказ от наследството на неговия родител, вписан на 11.11.1991 г., която нищожност произтичала от осъществените преди това фактически действия по приемането на това наследство. Като такива действия ответникът определя обстоятелството, че е продължил да живее със семейството си в наследственото жилище и след смъртта на своя наследодател и съответно да извършва ремонти в него, в каквато насока се позовава на показанията на своята съпруга, свидетелката А. С. и на свидетеля Д. Т., негов познат. Свидетелката С.а заяви пред съда, че след като сключили брак през 1979 г. тя и съпругът обитавали имота на ул. „П.“ № ., както до смъртта на нейния свекър, така и след тази дата – около 2 – 3 години след раждането на по – малкия им син, т.е. до 1988 г. След смъртта на свекъра с оглед подобряване на жилищните условия и създаване на по – добра среда за отглеждането на децата те направили вътрешна баня и тоалетна, подковали и измазали стаите, подменили външната ограда с метална, циментирали мазата. Тези данни бяха потвърдени и от показанията на свидетеля Т., според който децата на ответника и съпругата му се родили именно в това жилище, където по негови спомени те направили вътрешна тоалетна и подменили оградата. Тези факти бяха пресъздадени в по – различен смисъл от свидетеля Д.

Й., приятел на другия брат В. С., който заяви, че поне от 1986 г. ответникът и семейството му не обитавали спорния имот, тъй като той често гостувал в него и констатирал, че към този момент се ползва единствено от В. С. и неговата майка, но не и от друго домакинство, още по – малко от семейство с деца. В крайна сметка въпреки тези противоречия съдът приема, че ползването на имота и ремонтите в него не могат да се разглеждат като категоричен белег за приемането от страна на ответника на наследството, включващо този имот, тъй като подобни действия биха могли да са продиктувани от различно основание и не представляват несъмнена проява на правомощията, с които разполага титуляра на вещни 3 права. В конкретния случай спорното жилище е било обитавано и от майката на ответника, така че е нормално той като неин близък да участва в дейностите, свързани с подобряване на техническото му състояние, както и временно да го ползва за задоволяване на жилищните си нужди; тези действия не е необичайно да бъдат предприети като грижа и помощ към родител дори когато той е едноличен собственик на ремонтирания имот, поради което те не могат да бъдат квалифицирани като категорична проява на собственически права, без да са налице допълнителни факти, които да им придадат именно такова значение. В показанията си свидетелката С. съобщава за извършването на други ремонти от съпруга в имота – след 1991 г., както и на по – късен етап, въз основа на които следва да се приеме, че самият той е участвал в ремонтни не в своя полза, а в помощ на родителя си, в който смисъл биха могли да се тълкуват и ремонтите отпреди извършения отказ от наследство. Не на последно място следва да се добави, че самото изявление на ответника, че се отказва от оставеното от баща му наследство, разкрива отношението му към включените в наследството имуществени права, тъй като е нормално този акт да се явява формален израз на неговото първоначално решение, а не на неговата последваща промяна.

Съдът също така е на мнение, че мотивите на ответника да се откаже от наследството на своя родител нямат отношение към валидността на извършения от него акт, тъй като последният при всички случаи уголемява дяловете на останалите наследници и неговата законосъобразност не би могла да зависи от това дали у отказващия се съществува желание да ги облагодетелства или той е незаинтересуван кой след отказа ще придобие включените в наследството права.

Чрез НА за издръжка и гледане № ..., т. 6 по описа на РС – С.за 1991 г. майката П. Н. прехвърлила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имота в полза на сина си В.

В. С., но впоследствие чрез НА № ., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г., вписан на 30.05.2006 г., той върнал на майка си така придобитите идеални части чрез договор за дарение, обективиран в посочения документ. На 01.06.2006 г. същите страни сключили договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. 12 по описа на СВ – С. за 2006 г., чрез който П. Н. продала на сина си 9/12 ид.ч. от имота срещу продажна цена от 10000 лв., която тя декларирала пред нотариуса, че е получена изцяло и в брой от купувача. В показанията си разпитаната по искане на ищцата свидетелка Г. Н. заяви, че в деня на сделката В.С. действително носил голяма парична сума със себе си, представляваща продажната цена по сделката, но самата свидетелка не присъствала нито на предаването на сумата, нито на нотариалната процедура, свързана с подписването на нотариалния акт. Тази сума впоследствие не е била внесена по банкова сметка на прехвърлителката и по делото не са събрани доказателства за начина, по който тя е била изразходена от нея, съответно съхранена или вложена под каквато и да било форма като неин финансов резерв. Въпреки това следва да се отбележи, че на 14.12.2006 г. прехвърлителката внесла в спестовен влог сумата от 3047,39 долара, на 10.05.2007 г. – 2000 долара, на 25.01.2008 г. – 1122,25 долара, както и че на по – късен етап – на 12.11.2014 г. тя превела общата сума от 6550 долара на снаха си, свидетелката С.а.