Решение № 92 от 06.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Кърджали, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225100600187 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 50/16.06.2022 г., постановена по НОХ дело № 1216/2021 г., Кърджалийският районен съд е признал А. С. Х. от. гр. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че: През периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. в гр.Кърджали, чрез използване на неистински официален документ ,,Удостоверение образец УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г. привидно издадено от ,,К.П.В.“-АД-К., представен в ТП-НОИ-К. на 24.03.2016 г. чрез Заявление за отпускане на пенсия с вх.№ 2113-08-***/24.03.2016 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество- парична сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 30 392 лева и 26 ст., собственост на Национален осигурителен институт-С. с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 4 години.

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимият А. С. Х. за невиновен в извършване на престъплението при условията на чл. 26 от НК. Направените по делото разноски са възложени за заплащане от подс.А. Х., а именно - 175 1 лв. да заплати по сметка на ОД на МВР-К. (направени в хода на ДП) и 365 лв. по сметка на Районен съд - Кърджали. Постановено е също така, след влизане на присъдата в сила, писмените доказателства: Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-08- ***/24.03.2016 г. и Удостоверение образец УП-3 с изх. №** от 13.11.2000 г. да се върнат на ТП-НОИ-К..

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. А. С. Х., който я обжалва чрез защитника си – адв.В. Ч. от АК- Х. с твърдения, че същата е незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и явно несправедлива. Сочи се, че присъдата почивала на неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Неправилна била правната квалификация на деянието при определяне на обществената опасност на изпълнителния фактически състав. Не било налице и виновно поведение, нито от обективна, нито от субективна страна.

Твърди се също, че присъдата била постановена при съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия изразяваща се в отказ да бъде изяснено обстоятелството касаещо размера на вредата, като се прецени на коя дата е налично право на ЛПОСВ без зачитане на трудовия стаж по УП3 изх.№** от 13.11.2000 г.

Моли, да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимият А. Х. лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. В пледоарията си, адв.Ч. твърди, че сумата, която се приела по съдебно-счетоводната експертиза пред въззивиня съд, била безспорна, поради което в тази част присъдата била неправилна относно размера на причинената вреда за Държавното обществено осигуряване. Твърди също, че нито правната квалификация, нито прекия умисъл били налични като безспорно доказани в кориците на делото, като първоинстанционната присъда била постановена изключително и само на предположения. Приложените по делото - постановление на Районна прокуратура- К. от 29.07.2022 г. по преписка № ***/2022 г., което било потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура- К. от 12.09.2022 г. по преписка № ****/2022 г. били индиция, че е неправилна правната квалификация на деянието, за което е признат подсъдимият за виновен. По цитираните две постановления бил налице отказ 2 от образуване на наказателно производство за аналогични документи със същото това заявление като по настоящото дело, но квалификацията била по чл.308 и чл.316 от НК и държавното обвинение се позовавало на изтекла погасителна давност. Между тези две, за които било отказано и третото, за което се водело настоящото производство, а именно Удостоверение обр. „УП3“ с изх. №** от 13.11.2000 г., имало пълна идентичност на фактическия състав и по никакъв начин не можело да се направи извод, че има съставомерност по чл.212, ал.1 от НК. Счита също за безспорно, че изпълнителното деяние по правната квалификация на чл.212, ал.1 от НК е единствено и само при пряк умисъл. Нямало нито едно доказателство, а само предположения, като се твърдяло, че щом е предоставил този документ, то подсъдимия е знаел. Сочи, че този документ първо е приет като валиден официален документ от служителя, който приема заявления. След това, пенсионната преписка минавала през инспектор по отпускане на пенсия, през инспектор за проверка, втора контрола и разпореждането, с което се отпускала пенсията, било на началник отдел „Пенсии“ Г.Т. която в разпита си заявила, че тя не е разпоредител с кредити втора степен. Тоест, тя нямало как да бъде измамена с нейния подпис да управлява бюджетни пари от фонда на Държавно обществено осигуряване, за да бъдат платени, за да е налице съставомерност на деянието „измама“. Разпоредител с кредити втора степен, съгласно устройствения правилник на НОИ, бил директорът на ТП на НОИК.. Същият по показанията на Г.Т. и К.Т. нито бил видял, нито се бил запознал, нито ценил доказателствената стойност на инкриминирания документ Удостоверение обр. „УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г., за да бъде той въведен от него в заблуждение, за да бъде прието, че има измама и той да подпише, да разпореди изплащането на сумите по разпореждането, издадено от Г.Т.. Защитата твърди, че при тази хипотеза аналогично би било основателно обвинение, че Г.Т. като длъжностно лице, за което се предполагало, че има знания и умения и притежава професионални качества да преценя и приема достоверността на документи, тя да е подвела умишлено разпоредителя с кредити втора степен. При всички тези изложени мотиви счита, че от доказателствата по делото нямало нито едно, което да подкрепя както виновността на извършеното деяние от подс.А. Х., така и съставомерността на изпълнителното деяние, съгласно правната норма, за която бил подведен под отговорност. Предвид изложеното счита, че 3 единственото справедливо решение, което следва да се постанови, е подсъдимият да бъде признат за невиновен по така предявеното обвинение с правна квалификация чл.212, ал.1 от НК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. счита жалбата за неоснователна. Присъдата на районният съд относно авторството на деянието и неговата съставомерност намира за мотивирана, правилна и законосъобразна. От доказателствата по делото се установявало, че въз основа на представеното инкриминирано Удостоверение обр.„УП-3“ с изх.

№** от 13.11.2000 г., с Разпореждане №** от 04.05.2016 г. на длъжностно лице по чл.98 от КСО на подсъдимия е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 2 от КСО, считано от 24.03.2016 година. От извършената съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство се установявало, че същото лице без това Удостоверение обр.

„УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г. би придобил право на пенсия, считано от 17.10.2016 г., т.е., около 7-8 месеца след инкриминираната дата. Счита, че трудовия стаж на подсъдимия към инкриминираната дата не е бил достатъчен, поради което се е сдобил с неистински официален документ и го е ползвал пред НОИ-К., за да установи наличие на такъв стаж, без той да е реален. С оглед на тези съображения прокурора счита присъдата на районния съд относно авторството и съставомерността на деянието за правилна и законосъобразна. Предвид на изготвеното заключение в настоящото производство, ако съда прецени, моли да се измени присъдата на първоинстанционния съд в частта на размера на неправомерно получената сума, като подсъдимия бъде признат за виновен до разликата от 30 392,26 лв. и сумата от съдебно – счетоводната експертиза от 26 815,92 лв. плюс 200,00 лв. добавка. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата и пледоарията на защитата, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, като са събрани част от исканите и посочени от страните доказателства. На въззивното следствие бе назначена 4 и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и бяха приети Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.07.2022 г. на РП-К. по преписка вх. № ***/2022г. по описа на РП-К. и Постановление от 12.09.2022 г. на ОП-К., с което е потвърдено последно цитираното постановление на РП-К.. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подс.А. С. Х. подал на 24.03.2016 г. в гр.Кърджали, в Териториално подразделение на Национален осигурителен институт, заявление за отпускане на пенсия по образец УП-1 вх. № 2113-08-***/24.03.2016 г., ведно с изискуеми документи, удостоверяващи трудов стаж. Заявлението и приложените документи били внесени чрез свидетелката Х.Л.- експерт в сектор "Пенсионно обслужване" при ТП-НОИ-К.. Ведно с изискуемите документи подс.А. Х. представил удостоверение изх.№** от 13.11.2000 г., привидно издадено от "К.П.В."-АД-гр.К., на името на А. С. Х..

С разпореждане №** от 04.05.2016 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на подс.А. Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, считано от 24.03.2016 г. в първоначален размер от 478.22 лева и същата била изплащана до 30.11.2020 г..

След решението на длъжностно лице от ТП-НОИ-К. подс.А. Х. за периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. е получил във вид на пенсия сумата от 30 392 лева и 26 ст., от НОИ, което се установява от заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното и на първоинстанционното съдебно следствие съдебно- счетоводна експертиза.

При последваща насрещна проверка от св. Г.А.- инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-К., било установено, че подс.А. Х. не е присъствал във ведомости за заплати, не е бил вписан в дневник за постъпване на работа и напускане в посоченото предприятие, също и че представеното от подсъдимия удостоверение изх. №** от 13.11.2000 г. не е било регистрирано в деловодството.

От писма с №*/03.06.2021 г. и №/28.07.2021 г., издадени от „К.П.В.“ АД, гр. К., се установява, че Дружеството не е издавало удостоверение с изх.

№**/13.11.2000г. за осигурителен стаж на лицето А. С. Х. с ЕГН ********** за периода от 03.01.1996 до 31.12.1996 г., като същото не е упражнявало труд 5 в Дружеството за посочения период; Към 13.11.2000 г. главен счетоводител е бил В.И., изпълнителен директор – Н.С., а касиер – З.И.К..

Видно от констативен протокол № КП-5-08-0087***3/09.02.2021 г. за извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на „К.П.В.“ АД, ЕИК *********, гр.К.: А. С. Х. с ЕГН ********** не присъства в съхраняваните от осигурителя „К.П.В.“ АД ведомости за заплати през проверявания период от 01.1996 г. до 12.1996 г., както не фигурира и във водените дневник за постъпване на работа и напускане; няма заведен в регистъра на осигурителя документ за пенсиониране УП-3 с изх.

№**/13.11.2000 г. в полза на А. С. Х..

Видно от протокол за извършена на досъдебното производство, съдебно-графическа експертиза № 182, Удостоверение изх. №**/13.11.2000 г. е неистински документ, тъй като подписът в графата "Гл.Счетоводител" не е бил положен от съответното длъжностно лице, а именно – В.Т.И..

Видно от протокол за извършена на първоинстанционното съдебно производство от вещото лице В. Д., допълнителна съдебно-графическа експертиза