Решение № 5586 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5586 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110211503 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н. а. х. д № 11503 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. О. И срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7329379, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя А. О. И. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, подадена от А. О. И /И./ , се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят А. И навежда аргументи, че липсват данни за точното място на извършеното нарушение, както и пълно и точно описание на установеното, липса на конкретен издател и точна дата на издаването на процесния акт. Навежда и съмнения относно неправилно определена правна квалификация. Релевирани са оплаквания, че неправилно АНО е приел нарушението за повторно като относно ЕФ серия К № 5769126 не се установява кой и за какво 1 нарушение е издал този фиш. Моли се за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. О. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Б.П. пълномощник на Директора на СДВР се иска съдът да остави без уважение подадената жалба от А. О. И и да потвърди като законосъобразен обжалвания електронен фиш, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и в хипотезата на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № В-46 била вписана видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. Автоматизираното техническо средство Cordon M2 с идентификационен номер M D 1192 било преминало изследване на техническа годност на дата 14.03.2023 г., със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.

На 14.04.2023 г. в 15:21 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, до номер 326, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път, било засечено моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***** ВР собственост на А. О. И.. На бул. Ботевградско шосе“, до номер 326, горепосочената мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с идентификационен номер M D 1192 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 75 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена бул. Ботевградско шосе“, до номер 326, за което бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 14.04.2023 г.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков 2 материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик - А. О. И.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7329379, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.

4 във вр. с ал.1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя А. О. И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а установената скорост на автомобила - 72 км./ч. (след приспадане на толеранс от - 3% в полза на водача при засичане на скорост на движение до 100 км/ч), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 22 км./ч.

Горепосоченото нарушение е извършено в условията на „повторност“, доколкото с електронен фиш Серия К, № 5769126, влязъл в сила на 13.05.2022 г., на А. О. И., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 ЗДвП е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1от ЗДвП.

В указания в електронния фиш 14-дневен срок жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и час.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7329379, справка за собствеността на автомобила, справка за нарушител/водач на А. О. И. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване за Cordon M2, протокол за използване на АТСС, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет, снимков материал от АТСС, сертификат за успешно завършен курс на обучение, препис от фиш сер. К. № 5769126, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в административнонаказателната преписка.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото 3 доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че електронен фиш и серия К № 7329379 е издаден от компетентен орган - СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т.

1 от ДР на ЗАНН, електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни, за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на административния орган.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и недвусмислено в обжалвания електронен фиш е посочено конкретното място, където е била установена скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на движение и до кой номер по бул. „Ботевградско шосе“ (до номер 326) е извършено, като данните кореспондират с тези от протокола за използване на АТТС за място, на което е било поставено автоматизираното техническо средство, както и от записаните данни върху снимковия материал, поради което съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата 4 на А. И., за неяснота относно мястото, където е извършено нарушението. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е протокол за използването му, сертификат за преминат курс от служителя за използването му, данните от който подкрепят посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за премината метрологична проверка и за одобрен тип средство.

От приложената по делото справка за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят А. О. И. е собственик на автомобила марка "Ауди", модел "А 3" с реж. № ***** ВР към момента на извършване на нарушението. От описанието на мястото на извършване на нарушението и данните от протокола за използване на АТТС се установява, че на мястото на извършване на нарушението е действало общото ограничение на скорост за населено място - до 50 км/ч. Цифровата квалификация съответства на словесното описание на нарушението при условията на „повторност“, като е посочено и в коя хипотеза на „повторност“ е определено наказанието „глоба“ в двоен размер. Посочен и приложен към преписката е и електронният фиш, с който жалбоподателят А. О. И. е бил санкциониран с влязъл в сила електронен фиш в момент, предхождащ с по - малко от една година извършване на процесното нарушение, като по делото са налице данни, че електронният фиш за предходното нарушение е влязъл в сила на 13.05.2022 г. видно от списък с намерени фишове.

От приложената Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з- 931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на образец на електронния фиш, съдът констатира, че същият е спазен.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по установяване и наказване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, тоест в случая не се развива административно- наказателното производство, както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване на наказателно постановление.

Тази облекчена процедура е предвидена изрично и в чл. 39, ал. 4 ЗАНН.

От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б.

„б“) мобилното АТСС установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ началото и края на работния процес.

Според мотивите към законопроекта за изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват нарушенията по 5 аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното средство. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на средството, с което следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за установените от АТСС нарушения се издават електронни фишове. Следователно разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни фишове да се издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС - стационарни и мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4195/2022 г. на Административен съд - София-град.

Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя А. О. И. нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се съдържат максимално позволените скорости на движение, които се разграничават съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. Видно от таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места максимално допустимата скорост на движение за превозно средство от категория В е 50 км/ч. От субективна страна нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят А. И. е съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона ограничение на скоростта на движение.