Решение № 191 от 19.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600706 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК .

С Присъда № 5 от 27.02.2025 г. постановена по НОХД № 200/2024 г. по описа на РС- К., подсъдимият А. Ч. П. е признат за невиновен в това, че на 25.03.2023 г., в землището на с. Р., общ. Г., а именно в двора на Л. С . Б. и в двора на Ц. М . С., е транспортирал и разтоварил незаконно придобит от другиго дървен материал, в условията на продължавано престъпление, като двете деяния осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност па вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, същият е без редовно писмено позволително и е транспортирано с моторно превозно средство - марка „Фолксваген”, модел „МАГГ, с peг. №*****, собственост на С. С . С., като дървеният материал е от вида „цер”, с общо количество - 10 пространствени кубични метра на обща стойност от 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляващи 1,67 пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието:

1. На 25.03.2023 г., в двора на дома на Л. С. Б., находящ се в с. Р., общ. Г.. обл. С., транспортирал и разтоварил 5 пр. куб. метра дървесина /дърва за огрев 1 широколистни/ от дървесен вид „цер“ на стойност 650 /шестстотин и петдесет/ лева,

2. На 25.03.2023 г., в двора на дома на Ц. М. С., находящ се в с. Р., общ.

Г.. обл. С., транспортирал и разтоварил 5 пр. куб. метра дървесина /дърва за огрев широколистни/ от дървесен вид „цер” на стойност 650 /шестстотин и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 304 НПК първоинстанционният състав го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2. пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор от РП – К. с доводи за необоснованост и неправилност, и искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава по повдигнатото обвинение.

В допълнение към протеста представителя на държавното обвинение изразява несъгласие с извода на мнозинството на първоинстанционния състав, че обстоятелството, че липсват данни за другите участници в транспортирането и разтоварването на дървения материал е основание подсъдимият П. да бъде оправдан. Според прокурора този извод противоречи на института на съучастието като правна конструкция, съгласно който съучастникът отговаря за това, което е извършил. Изложено е, че в настоящия случай авторството на деянието на подсъдимия П. категорично се установявало от събраните по делото доказателства.

На следващо място необосновано според прокурора, съдебният състав е възприел наличието на участие на повече лица в транспортирането и разтоварването на дървения материал. В тази връзка посочва, че е налице противоречие в свидетелските показания, дадени на досъдебното производство и тези, дадени в съдебното следствие, което противоречие е следвало да бъде обсъдено в мотивите към първоинстанционния акт. Следвало е да бъдат обсъдени и обясненията дадени от подсъдимия в съдебното заседание, които според прокурора представляват единствено защитна теза, доколкото не се подкрепяли от останалия доказателствен материал.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест, като счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна.

Прокурорът се солидаризира с изложеното особено мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав и пледира за отмяна на постановената 2 присъда.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Т. З. и адв. Ц. З., оспорва протеста и допълнението към него. Защитникът адв. Т. З. счита изложените в особеното мнение мотиви на председателя на първоинстанционния състав за неоснователни, като посочва, че същите почиват единствено на свидетелските показания по делото. В тази връзка счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно да се установяват действията на подсъдимия по транспортиране и разтоварване на дървесината. Категорично недоказано било кой е управлявал моторното превозно средство, какво е било то, кой е разтоварил дървесината и кои са били останалите лица.

Защитникът адв. Ц. З. допълва, че по делото са налице множество противоречие, поради което не може по несъмнен и категоричен начин да се приеме, че подсъдимият П. е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Посочва също, че от свидетелксите показания не се установява с категоричност фактическата обстановка, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда, която моли да бъде потвърдена.

Подсъдимият А. Ч. П. в лична защита се присъединява към казаното от защита си. В предоставената му последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Софийски окръжен съд, след като обсъди депозирания протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното.

При постановяване на обжалвания акт първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.

348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК (липса на мотиви), съставляващи самостоятелно отменително основание по чл. 335, ал. 2 от НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до оценката на доказателствената съвкупност и формирането и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените правни заключения и фактически констатации. В частност – липсва анализ на доказателствата, като също така не става ясно и какво първоинстанционният съд приема за безспорно установено като фактическа обстановка.

3

Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно съдържанието на мотивите, чието съобразяване предполага възможността да се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. В мотивите съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него фактически констатации, като при противоречие на доказателствените материали съдът следва да изложи съображения, при това убедителни, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което в настоящия случай първият съд не е сторил.

На първо място, в обжалваната присъда първоинстанционният състав изобщо не е изложил фактическите си изводи, т.е. не става ясно какво контролираният съд е приел за установено. В този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. В частност - не става ясно, какво всъщност фактически е възприел за установено районният съд и на база на кои доказателствени източници.

На следващо място, в атакуваното решение липсва пълен и подробен аналитичен разбор на доказателствената съвкупност. Районният съд не е направил анализ и оценка на нито едно от събраните по делото доказателства, в това число свидетелски показания, писмени доказателства и изготвената и приета съдебно оценителна експертиза. Съдът е следвало задълбочено да анализира всички доказателствени източници и да ги съпостави, като прецени на кои от тях да даде вяра и защо и кои да изключи. Декларативното посочване в мотивите, че присъдата е постановена след преценка на доказателствата, не е достатъчно, за да се счете, че са изпълнени задълженията на съда, предвидени в чл. 13, ал. 2 и чл. 14 НПК. В тази връзка правният извод, до който е достигнало мнозинството на първоинсатнционния съдебен състав, а именно, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като не са установени другите участници при разтоварването на дървения материал, остава необоснован. Иначе казано – неясно остава въз основа на кои доказателствени източници, първоинстанционният съд е формирал своето вътрешно убеждение по отношение на посочените фактите.

4

Така въведената неяснота във волята на съда препятства проверката на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на въпросите по чл. 301 НПК и води до извод за липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяната на обжалваната присъда на основанието по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Предвид характера на допуснатото в проверявания акт съществено процесуално нарушение, настоящият състав на СОС не обсъжда доводите по същество на спора, изложени в сезиращия съда акт и в съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 5 от 27.02.2025 г. постановена по НОХД № 200/2024 г. по описа на РС - К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционнен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5